ПРАЗНИК НА ПЕСТИЛА
7–8 септември 2024

Музей „Етър“ организира „Празник на пестила“ от 2013 година. По време на събитието посетителите се запознават с традиционната технология на производство на пестил от сини сливи, включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“.

Програма · Конкурсна програма „Обредна трапеза“
Акценти в програмата
  • Втори национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“
  • Приготвяне на пестил по традиционна рецепта
  • Алея на вкусовете с базар и дегустации
  • Демонстрации на занаяти и занятия, свързани с пестила – калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия
  • Фолклорни изпълнения
  • Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
  • Тематични изложби
С Празник на пестила музей „Етър“ печели класацията Годишни награди в туризма 2018, категория „Духът на България“. Изданието през 2024 година е част от „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа, и се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Програма
* * *
Фолклорни изпълнения
* * *
Втори национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“
* * *
Отбелязване 60 годишнината на музей „Етър“
* * *
Фолклорни изпълнения
* * *
Как се приготвя пестил
Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени тави, с вместимост от 200 до 300 кг, наречени пестилджийски. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила.

Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

Стари габровци си спомнят, че варели по 20 тона сливи, от които изкарвали 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години.
* * *