Изложби

Държавният културен институт към Министъра на външните работи на Република България представя международната фотографска изложба „Националното облекло: извор на гордост и наследство“, организирана от Глобалната мрежа за публична дипломация (GPDNet) – Доха, Катар.

В експозицията са включени автентични фотографии, които улавят същността на традиционното облекло – ключов елемент от културното наследство и световното многообразие. Сред експонатите са четири професионални снимки на български народни носии, подбрани от колекцията на Светослав Петров и заснети от фотографа Петя Добрева, включени в изложбата със съдействието на Ани Йовева.

Националното облекло представлява уникалната идентичност и богатата история на една нация. Като представя традиционни облекла, изложбата има за цел да съхрани дълбоко вкорененото наследство на всяка участваща страна. Във време на глобално разделение тази изложба насърчава по-доброто разбиране и оценяване на културното многообразие, като подчертава това, което прави всяка нация различна.

Повече информация за изложбата

В свят, в който машините създават почти всичко, ръчно направеното отново започва да привлича погледа. То носи не само форма, но и история, жест, отношение. Музей „Етър“ вече над шейсет години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото ни културно наследство – материално и нематериално.

Новата изложба в една от емблематичните сгради на музея – някога наричана Кръстник-Колчов хан, а днес Музеен център – събира над сто произведения на 41 съвременни занаятчии от цяла България. Това са бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко от тях носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.

Изложбата показва как традиционните техники и форми могат да се пречупят през погледа на днешния творец. Как занаятът – от занаят – се превръща в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички произведения споделят общо послание: ръчното има бъдеще. И то е красиво.

Каним гостите на музея да усетят пулса на съвременното занаятчийство, да видят как традицията се адаптира към новата естетика, към модерния начин на живот.

Напомняме, че в основата на всяка красива, създадена на ръка вещ, стои и едно човешко желание – да се притежава нещо истинско, неповторимо и лично.

Изложбата е създадена в музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

„Духът на традициите“ e изложба, която ще Ви завладее още от пръв поглед.

Всяка фотография на Тихонти (Тихомир Пенов, фотограф-художник на музей „Етър“) разказва своя история – изпълнена с възторг, радост, съпричастност и възхищение. Сред тях ще срещнете и танцуващия кукер, но трудно е да определите коя снимка е „най-добрата“ – защото всички са еднакво въздействащи.

Изложбата Ви очаква на първо ниво в Музейния център – разгледайте я сега, а после отново се върнете към нея по време на XIX Международен панаир на традиционните занаяти от 6 до 8 септември в музей „Етър“.

Изложбата „Живи човешки съкровища – България“ (Национална Представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство), представя вписаните в периода 2008 – 2024 г. елементи на нематериално културно наследство. Тя е подготвена от екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН) и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. За нея са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ – БАН.

Автори на изложбата са чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова (ИЕФЕМ – БАН).
Съорганизатор е РЕМО „ЕТЪР“.

Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на нематериалното културно наследство.

През 2023 година бе отбелязана 20-тата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (Конвенция 2003). Рожденият ѝ ден (17 октомври) се отбелязва като Световен ден на нематериалното културно наследство .

Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи на нематериалното културно наследство. В същата година България осъществи първото си вписване в нея – елементът „Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука“, а в страната бе осъществена като пилотен проект първата сесия на Живи човешки съкровища – България.

Днес Националната система „Живи човешки съкровища – България“ е едната от двете основни български културни политики в областта на нематериалното културно наследство. Тя е разработена като оригинален проект на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, съвместно с Министерство на културата. Провеждането ѝ на територията на цялата страна (всяка четна година) води до вписване на елементи в Национална представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.

Област Габрово има вписани две кандидатури в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство – „Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“ (2022) и „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев – майсторът шекерджия“ (2024). Двете кандидатури са подготвени за вписване в Националната листа от Регионален етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово.

Изложбата „Живите занаяти на Югоизточна Европа“ представя богатото културно наследство и разнообразието на традиционните занаяти на региона, чрез впечатляващи и оригинални визуални материали.

От изкусна керамика и тъкачество, до дърворезба и плетене на върбови кошници – всяко фотопано разказва история, която трябва да бъде съхранена и предадена към бъдещите поколения. Представени са над 35 занаята от България и от държавите членки на Регионален Център София.

Целта на изложбата е да разкрие дълбоките връзки на традиционните занаяти с миналото на региона и ролята, която те играят в процесите на социално сближаване и развитието на творческия потенциал на хората в съвременния свят.

Изложбата се реализира от Регионален център София – ЮНЕСКО с безценната подкрепа на културни институции и музеи от 17-те държави членки на Центъра.

Регионалният център, като част от глобалната мрежа на ЮНЕСКО и единствен за Европа, посвещава работата си на опазването на нематериалното културно наследство на човечеството

Изложбата разказва историята на къщата от съграждането до разрушаването ѝ и проследява съдбата на нейните собственици – търговецът Димитър Саков и неговите синове Иван и Петър.

Сградата, която остава в локалната история с фамилното име на собствениците си, е построена през 1850 г. Някога се е издигала в центъра на Габрово, близо до Баев мост. Съборена е през 1930 г. В архитектурно отношение това е една от най-интересните частни двуетажни къщи в града от средата на ХIХ век. Тя е с каменни основи и паянтов градеж, боядисана в синьо отвън и с изрисувани колони по фасадата.

Саковата къща е възстановена в музей „Етър“ през 1969 – 1970 г. по запазени оригинални снимки, скици и акварелни рисунки. Графичните изображения на Иван и Петър Сакови са съчетани с информация за фамилията, базирана на документи и спомени.

В изложбата са включени интерактивни елементи за посетителите: 3Д визуализация и триизмерен пъзел (умален модел) на сградата.

Изложбата представя няколко теми: язовирното строителство като част от проектите за модернизация на страната през социалистическия период; животът в селата преди изселването; спасителните проучвания на етнографи и археолози; процесът на изселване и заселване на ново място; изграждането на селища, квартали и типови къщи за засегнатите хора; животът им в тези нови места; ландшафтните, инфраструктурните и икономическите промени след появата на язовирни езера; следите от някогашен живот във и край днешните язовирни води – руини на църкви и други сгради, гробища, чешми и т.н.; паметта за изчезналите села, поддържана чрез събори на изселниците, паметни знаци, музейни сбирки, имена на улици в новите селища и др.

Специално за гостуването си в музей „Етър“ изложбата е доработена и разширена, за да постави някои местни акценти, свързани с Габрово и самия музей. Авторски текстове, стари карти, снимки и други документи отвеждат в долината в горното течение на река Паничарка, където са се намирали селата Топлеш, Делиджеци, Тодорчета и Спасета, заличени заради строителството на габровския язовир „Христо Смирненски“.

Две витрини с предмети от фондовете на Националния етнографски музей и РЕМО „Етър“ показват веществени отломки от някогашния живот в селата. Специално внимание е отделено на дървообработването и на използването на водна сила за задвижването на механизми. По стечение на обстоятелствата изселването през 1962–64 г. частично съвпада по време с изграждането на етнографския музей „Етър“, а други обстоятелства предопределят това, че създателят на музея – Лазар Донков взима като модел за три от обектите в музея реални работилници и механизми, които са се намирали именно в тези села. Това са воденицата долапкиня, бичкиджийницата и стругът за бъклици. Чрез пресъздаването им в музея отдавна изчезналите образци получават втори живот.

Експозицията е разположена в тепавицата и представя два занаята – абаджийство и терзийство, които използват дебели вълнени платове – аба и шаяк.

Абаджийството е един от най-разпространените занаяти по българските земи през XIX в., който обхваща предене и тъкане на качествена вълна, боядисване на готовите тъкани и тепането им, за да придобият мекота и здравина. От тях майсторите шият традиционно горно облекло – потури, аби, салтамарки, сукмани и др., които често украсяват с гайтан.

С навлизането на фабричното производство на платове и постепенната замяна на традиционната носия с градско облекло, абаджийството бързо запада. Част от него се преобразува в терзийство.

Терзиите са вид модни шивачи, които често пъти са и търговци. Те работят с по-фин шаяк, сукно, (фин и мек вълнен плат) памучни и копринени платове. В Габрово, този занаят започва да се развива с по-бързи темпове след 1815 г., когато жените заменят традиционната носия със сукман или фистан от домашни и европейски платове. В много български краища тези два занаята се припокриват като дейност.

Представен е шивашки инструментариум, с който си служат едновременно майсторите абаджии и терзии. Показани са различните шивашки бодове и мерки, използвани от старите майстори.

Изложбата е реализирана по проект на РЕМО „Етър“ „4+1 повокации в миналото“, финансиран по договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. от Министерството на културата.

Експозицията представя спецификите на мъжкото облекло от района на Централна Стара планина от ХІХ век и развитието му до средата на ХХ век – преход от традиционната носия до съвременния костюм.

В зала 1 е показана мъжка носия и частите ѝ, изработени от домашнотъкани естествени материали и кожа. Делничните дрехи, за разлика от празничните, са с пестелива украса от бродерия и гайтан. От средата на ХІХ век по-заможните и училите в чужбина българи донасят от Европа модата на костюма. Най-видима е замяната на потурите с панталони, шити от домашен, а по-късно от фабричен плат.

След Освобождението (1878) в България се въвежда униформено облекло за държавни служители, военни и ученици. В мъжкия гардероб се появяват бельото и аксесоарите – вратовръзки и игли за тях, колани, ръкавици. Часовници с ланци, бастуни и чадъри придават завършеност на тоалет. Обувки и шапки – в различен цвят и модел, заменят цървулите и калпаците.

Градското облекло е съобразено с повода, по който се използва – ежедневно, работно, за свободното време. Официалните събития изискват спазване на определен етикет по отношение на костюма. Дрехите са белег за социалния статус, индивидуалността и стила на мъжа. Горно и долно, класическо и модерно, спортно и униформено или професионално, облеклото става основа на цяла индустрия – от създаването на плата до реализацията на готовия продукт.

В зала 2 е пресъздадено шивашко ателие от 20-те – 30-те г. на ХХ век. От края на ХІХ век с мъжка мода – горно и долно облекло, професионално се занимават мъже шивачи, обучени в училища и работилници. Те полагат изпити за майсторство и отварят свои ателиета за кроене и шиене, които са с модерно за времето си оборудване – шевна машина, ютии с електричество, манекени. Платовете са фабрични, съобразени с новостите в облеклото и модните журнали.

В експозицията се предлагат интерактивни занимания – подреждане на модули с различни костюми, клипове и игри.

Изложбата е реализирана по проект „4 + 1 провокации от миналото“, финансиран по Договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. с МК.

Изложбата, посветена на годишнината на музея, включва избрани предмети, свързани с историята му – обзавеждането на първия работен кабинет, сребърната хлопка, връчвана на победителя в майсторската надпревара, и награди, с които музеят е удостояван през годините.

Представени са вещи на хора с интересна история и изделия на майстори с вълнуваща съдба.

Да преминем прага на забързания свят, да открехнем една врата, за да надникнем в бита и душевността на българката в миналото...

Изложбата представя различен поглед към женския образ преди два века.

Жената е представена в различни социални роли – мома, снаха, майка. Нейният статус се визуализира чрез забраждането – ежедневно и празнично. Акцент в експозицията е характерният за Габровско сокай. Той впечатлява с красотата си, а носенето му се явява преломен момент в живота на младата булка. След свалянето на накита върху нейните крехки плещи лягат нелеките отговорности на съпруга, снаха и майка.

Животът на българката в отминалите времена се онагледява чрез 30 движими културни ценности и предмети от фонда на РЕМО Етър.

Поколения майстори създават и развиват традиции в различни занаяти, свързани с използването на дърво, метал, вълна, козина, глина и др. материали. Българинът е добър и трудолюбив занаятчия, неговите умения и майсторство се превръщат в отличителен белег за авторитета му в обществото. В зависимост от икономическото развитие и начина на живот на хората едни занаяти получават устойчивост, други западат, а трети престават да се практикуват. Някои от тях днес са обявени за изчезващи. Експозицията представя два специфични занаята от традиционната българска култура: самарджийство – занаят в риск, и кантарджийство – занаят културно наследство.

В изложбата са включени 36 движими културни ценности от фонда на музей Етър. Тя е част от проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.