Изложби

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ представя над 150 експоната, постъпили в музейните фондове благодарение на щедростта на дарители през последните три години. Това са хора, които са съхранили наследени от своите родители и предци предмети и са разпознали в тях не само семейна стойност, но и значение за общото културно наследство.
Вещите разкриват различни аспекти от живота в близкото минало – трудът и занаятчийските умения, предавани от поколение на поколение; делничните грижи и празничните традиции; игрите и развлеченията, които създават общности и споделени преживявания. Всеки предмет носи своята лична история, а заедно те изграждат многопластов образ на обществото от вчера.
Музеят съхранява тези свидетелства на времето и им дава нов живот като част от колективната памет. Изложбата е израз на признателност към всички дарители – хората, които с този жест са споделили частица от своя личен свят, за да бъде тя съхранена и предадена на бъдещите поколения.

Изложбата представя два от най-значимите пролетни празника в традиционната обредна система на българите — Великден и Гергьовден. Обединени от общата идея за обновлението на природата и надеждата за здраве и плодородие, тези два празника разкриват дълбоките пластове на народната духовност и нейното преплитане с православната вяра.

Изложбата е структурирана в четири тематични раздела:

Първата тема е посветена на яйцето—символ едновременно на Христовото Възкресение и на пролетната жизнена сила. Сред експонатите се открояват украсени яйца, изработени чрез восъчна техника. Тази техника се смята за най-старата за боядисване и изписване на великденски яйца и е разпространена в Централна и Източна Европа, в почти всички славянски държави.

Разнообразието на колекцията се допълва от декоративни яйца с мънистена украса. Представени са и рисувани яйца от Румъния—свидетелство за споделената великденска традиция в Югоизточна Европа и за общите символни езици на православния свят. Изложбата включва и авторска интерпретация от съвременната художничка Стефана Тодорова—яйца с нарисувани човешки лица, която поставя въпроса за живото развитие на традицията и диалога между културното наследство и съвременното художествено мислене. С особена красота и внушителни размери се откроява керамичното яйце, изработено от майстора-зограф Пламен Малинов.

Втората тема е посветена на агнето, което в православната традиция е образ на Христос—Агнецът Божий. В българската традиция то е и знак за началото на новата стопанска година, особено видим на Гергьовден. Експонираните овчарски чаши, кавали, бъклица, курбанска лъжица и ножове—„янлами“ пресъздават стопанската и пастирската реалност, в която се вписва жертвеният обред.

Третата тема въвежда в символиката на обредния хляб. В изложбата са представени три вида обредни хлябове: „боговица" за Великден, „кошара" за Гергьовден и великденска „кукла"—всеки с различна форма, орнаментика и ритуална функция. Особено интерес представляват просфорите—дървени печати с надписа IC XC NIКА, с които се поставя кръстен отпечатък върху тестото.

Четвъртата тема затваря символичния кръг с православните образи на двата празника—кръстове от дърво, рог и сребро, икона на Свети Георги и старопечатно Четвероевангелие от Цариград от 1906 г. Разпятието и образът на светеца воин обвързват страданието и победата, жертвата и новия живот—двете страни на великденско-гергьовденската пролетна обредност.

Изложбата разказва историята на къщата от съграждането до разрушаването ѝ и проследява съдбата на нейните собственици – търговецът Димитър Саков и неговите синове Иван и Петър.

Сградата, която остава в локалната история с фамилното име на собствениците си, е построена през 1850 г. Някога се е издигала в центъра на Габрово, близо до Баев мост. Съборена е през 1930 г. В архитектурно отношение това е една от най-интересните частни двуетажни къщи в града от средата на ХIХ век. Тя е с каменни основи и паянтов градеж, боядисана в синьо отвън и с изрисувани колони по фасадата.

Саковата къща е възстановена в музей „Етър“ през 1969 – 1970 г. по запазени оригинални снимки, скици и акварелни рисунки. Графичните изображения на Иван и Петър Сакови са съчетани с информация за фамилията, базирана на документи и спомени.

В изложбата са включени интерактивни елементи за посетителите: 3Д визуализация и триизмерен пъзел (умален модел) на сградата.

Експозицията е разположена в тепавицата и представя два занаята – абаджийство и терзийство, които използват дебели вълнени платове – аба и шаяк.

Абаджийството е един от най-разпространените занаяти по българските земи през XIX в., който обхваща предене и тъкане на качествена вълна, боядисване на готовите тъкани и тепането им, за да придобият мекота и здравина. От тях майсторите шият традиционно горно облекло – потури, аби, салтамарки, сукмани и др., които често украсяват с гайтан.

С навлизането на фабричното производство на платове и постепенната замяна на традиционната носия с градско облекло, абаджийството бързо запада. Част от него се преобразува в терзийство.

Терзиите са вид модни шивачи, които често пъти са и търговци. Те работят с по-фин шаяк, сукно, (фин и мек вълнен плат) памучни и копринени платове. В Габрово, този занаят започва да се развива с по-бързи темпове след 1815 г., когато жените заменят традиционната носия със сукман или фистан от домашни и европейски платове. В много български краища тези два занаята се припокриват като дейност.

Представен е шивашки инструментариум, с който си служат едновременно майсторите абаджии и терзии. Показани са различните шивашки бодове и мерки, използвани от старите майстори.

Изложбата е реализирана по проект на РЕМО „Етър“ „4+1 повокации в миналото“, финансиран по договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. от Министерството на културата.

Експозицията представя спецификите на мъжкото облекло от района на Централна Стара планина от ХІХ век и развитието му до средата на ХХ век – преход от традиционната носия до съвременния костюм.

В зала 1 е показана мъжка носия и частите ѝ, изработени от домашнотъкани естествени материали и кожа. Делничните дрехи, за разлика от празничните, са с пестелива украса от бродерия и гайтан. От средата на ХІХ век по-заможните и училите в чужбина българи донасят от Европа модата на костюма. Най-видима е замяната на потурите с панталони, шити от домашен, а по-късно от фабричен плат.

След Освобождението (1878) в България се въвежда униформено облекло за държавни служители, военни и ученици. В мъжкия гардероб се появяват бельото и аксесоарите – вратовръзки и игли за тях, колани, ръкавици. Часовници с ланци, бастуни и чадъри придават завършеност на тоалет. Обувки и шапки – в различен цвят и модел, заменят цървулите и калпаците.

Градското облекло е съобразено с повода, по който се използва – ежедневно, работно, за свободното време. Официалните събития изискват спазване на определен етикет по отношение на костюма. Дрехите са белег за социалния статус, индивидуалността и стила на мъжа. Горно и долно, класическо и модерно, спортно и униформено или професионално, облеклото става основа на цяла индустрия – от създаването на плата до реализацията на готовия продукт.

В зала 2 е пресъздадено шивашко ателие от 20-те – 30-те г. на ХХ век. От края на ХІХ век с мъжка мода – горно и долно облекло, професионално се занимават мъже шивачи, обучени в училища и работилници. Те полагат изпити за майсторство и отварят свои ателиета за кроене и шиене, които са с модерно за времето си оборудване – шевна машина, ютии с електричество, манекени. Платовете са фабрични, съобразени с новостите в облеклото и модните журнали.

В експозицията се предлагат интерактивни занимания – подреждане на модули с различни костюми, клипове и игри.

Изложбата е реализирана по проект „4 + 1 провокации от миналото“, финансиран по Договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. с МК.

Изложбата, посветена на годишнината на музея, включва избрани предмети, свързани с историята му – обзавеждането на първия работен кабинет, сребърната хлопка, връчвана на победителя в майсторската надпревара, и награди, с които музеят е удостояван през годините.

Представени са вещи на хора с интересна история и изделия на майстори с вълнуваща съдба.

Да преминем прага на забързания свят, да открехнем една врата, за да надникнем в бита и душевността на българката в миналото...

Изложбата представя различен поглед към женския образ преди два века.

Жената е представена в различни социални роли – мома, снаха, майка. Нейният статус се визуализира чрез забраждането – ежедневно и празнично. Акцент в експозицията е характерният за Габровско сокай. Той впечатлява с красотата си, а носенето му се явява преломен момент в живота на младата булка. След свалянето на накита върху нейните крехки плещи лягат нелеките отговорности на съпруга, снаха и майка.

Животът на българката в отминалите времена се онагледява чрез 30 движими културни ценности и предмети от фонда на РЕМО Етър.

Поколения майстори създават и развиват традиции в различни занаяти, свързани с използването на дърво, метал, вълна, козина, глина и др. материали. Българинът е добър и трудолюбив занаятчия, неговите умения и майсторство се превръщат в отличителен белег за авторитета му в обществото. В зависимост от икономическото развитие и начина на живот на хората едни занаяти получават устойчивост, други западат, а трети престават да се практикуват. Някои от тях днес са обявени за изчезващи. Експозицията представя два специфични занаята от традиционната българска култура: самарджийство – занаят в риск, и кантарджийство – занаят културно наследство.

В изложбата са включени 36 движими културни ценности от фонда на музей Етър. Тя е част от проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.