Архив изложби

 

Има ли по-добро начало от Коледа и Нова година – време за благодарност към отиващите си и очаквано благоволение от идващите? В такива гранични моменти на равносметка и поставяне на нови цели сме добри, желаещи чудеса и вярващи в бялата магия на празниците. И как иначе – нали коледари ни благовестяват раждането на Млада Бога и ни пожелават благини, идващи от древността, но актуални и днес – здраве, богатство, голямо и сговорно семейство. А ние, благодушни и щедри, даряваме орисващите ни с каквото имаме, но от сърце и се надяваме нареченото да се сбъдне. За да укрепят вярата ни, че чудесата са на път, ни гостуват сурвакарите и благопожелават от сърце и по детски чисто от всички хубави неща по много. Думите им ни окриляват, защото в началото е словото и разнежени слагаме в ръцете им дар за подарената ни надежда.

Дали благословията прави магия или дарът, който сме дали от сърце, но с обич и надежда през времето пренасяме питата с пара, баницата с късмети, песента на коледари, потупването на гърба ни от сурвакари, блясъкът на свещите, ароматът елхите, картички, подаръци, мечтани думи. А най-хубавите от тях – стари, но неостаряващи – са благите думи, защото във всички времена човекът се е нуждае от доброта, обич и надежда.

За благословиите и даровете разказва веществената изложба „Коледна магия с дар и благословия” на музей „Етър”, към която има специална игра с награди.

„Духът на традициите“ e изложба, която ще Ви завладее още от пръв поглед.

Всяка фотография на Тихонти (Тихомир Пенов, фотограф-художник на музей „Етър“) разказва своя история – изпълнена с възторг, радост, съпричастност и възхищение. Сред тях ще срещнете и танцуващия кукер, но трудно е да определите коя снимка е „най-добрата“ – защото всички са еднакво въздействащи.

Изложбата Ви очаква на първо ниво в Музейния център – разгледайте я сега, а после отново се върнете към нея по време на XIX Международен панаир на традиционните занаяти от 6 до 8 септември в музей „Етър“.

В свят, в който машините създават почти всичко, ръчно направеното отново започва да привлича погледа. То носи не само форма, но и история, жест, отношение. Музей „Етър“ вече над шейсет години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото ни културно наследство – материално и нематериално.

Новата изложба в една от емблематичните сгради на музея – някога наричана Кръстник-Колчов хан, а днес Музеен център – събира над сто произведения на 41 съвременни занаятчии от цяла България. Това са бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко от тях носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.

Изложбата показва как традиционните техники и форми могат да се пречупят през погледа на днешния творец. Как занаятът – от занаят – се превръща в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички произведения споделят общо послание: ръчното има бъдеще. И то е красиво.

Каним гостите на музея да усетят пулса на съвременното занаятчийство, да видят как традицията се адаптира към новата естетика, към модерния начин на живот.

Напомняме, че в основата на всяка красива, създадена на ръка вещ, стои и едно човешко желание – да се притежава нещо истинско, неповторимо и лично.

Изложбата е създадена в музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Цеца Дамянова блести. Без показно поведение и без претенции. Със скромност и талант. И това се вижда от творбите в изложбата „Блясък и форми“, представена на трето ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“. Нейните бижута от сребро имат изключително въздействие върху сетивата.

Цеца Дамянова е победител в Майсторската надпревара по куюмджийство от Международния панаир на традиционните занаяти през 2023 година. На тази изложба са представени и творби на талантливите студенти от Национална художествена академия, които участваха в младежката секция на същата Майсторска надпревара.

Изкуството на една призната майсторка и на младежи, за които признанието е все още въпрос на бъдеще, чудесно се допълват и създават неповторим блясък от форми.

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово. В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“. „Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Изложбата е разположена на първо и второ ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Изложбата разглежда наборната военна служба в контекста на социалистическото развитие на България. Време, което е още спорно, но вече достатъчно отдалечено от нас, за да може да се направи по-ясна и безпристрастна оценка за него. Още повече, че българската армия в годините след 1944 г. има своето развитие. Макар то да е оцветено в краските на „марксистко-ленинската” комунистическа идеология, но и тогава всеки военнослужещ е изпълнявал своя отечествен дълг с не по-малко достойнство от своите предшественици.

Чрез преки спомени и разкази, чрез документи и научен анализ, чрез много фотографии и напълно автентични предмети от времето на социализма, изложбата излага някои любопитни исторически факти, свързани с българската армия през конкретния период, проследява обичаите и ритуалите, свързани с казармения преход и възмъжаването на момчетата, представя вътрешноказармения всекидневен живот на войниците. Изложбата включва още сбирка от оригинални предмети от времето на социализма, между които: мъжка униформа от Начално военно обучение; абитуриентски мъжки костюм; униформено войнишко (зимно и лятно) и матроско (парадно и всекидневно) облекло, парадна униформа на срочнослужещ от Гранични войски от 80-те години на XX век; гвардейски калпак; военни емблеми и знаци на видовете и родовете войски; медали, предназначени за войнишкия състав; предмети от войнишкото снаряжение и предмети за различни служебни дейности; лични вещи и документи, проследяващи както отделни моменти от предказармените и следказармени традиции и ритуали, така и вътрешноказармения всекидневен живот.

Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

Изложбата „Да тъчеш сънища“ представя колекция от авторски произведения на Стойна Кръстанова, които преоткриват и използват по нов начин старинни тъкачни техники, тъканна орнаментика и колорит. Тъканите, изпълнени с естествени материали, са оригинални интерпретации на основата на традиционни образци и съдържат многообразни пластични решения. Творчеството на Стойна Кръстанова се основава на изключително доброто познаване на традиционните техники и технологии за тъкане, везане и орнаментиране, на стиловите особености и локални художествени специфики на текстила. Това й дава възможност да борави свободно с материалите и да търси убедителни авторски решения в духа на българското изкуство.

Стойна Кръстанова е родена на 31.12.1923 г. в с. Гълъбово, област Пловдив. Тя е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1968 г. Дълги години работи активно в областта на текстилните занаяти (везба и тъкани), пресъздавайки българското културно наследство. Като осъзнава необходимостта от съхраняване и предаване на опита си, тя има над 50 ученици от следващите поколения. Майсторката Стойна Кръстанова е доказала своя талант и творческа изява чрез участието си в многобройни изложби у нас и в чужбина. Тя е представяла свои произведения и в 6 самостоятелни изложби (през 1973, 1976, 1979, 1985, 2001, 2009, 2016 години). За нейните високи достижения недвусмислено говорят множеството награди – диплом и златен медал за високи постижения в областта на народните художествени занаяти (1985, 1987, 1988 години), сребърен орден на труда, а през 1987 година получава и званието „заслужил майстор на народните художествени занаяти“.

„Да тъчеш сънища“ – видео интервю с доц. д-р Красимира Кръстанова, създател на фондация „Стойна Кръстанова“

Изложбата представя историята на традицията, описана от историка Александър Тацов в началото на ХХ век, неговите прерисувани схеми с мотиви, които дават първообраза на рисунъка.

Етрополе от векове е един от центровете в България за рисуване на великденски яйца с восъчна техника. Изписаните яйца са наричани от етрополци плескани. Уникалните рисувани яйца се отличават от другите със специфичната техника на нанасяне на контурите с восък върху бяло яйце, както и характерните си мотиви – петле, бърдуче, цветя или кръст. За тяхната изработка трябва умение, така описват традицията местните историци и краеведи, чиито записи са от началото на ХХ век.

Изложбата е част от личната колекция на Марин Лесев. Той събира колекцията си в продължение на повече от 30 години и към днешна дата наброява над 10 000 печатни издания и над 500 ръкописни. В изложбата в хронологичен ред е представена кулинарната история на България, като се започне от края на XIX век и се стигне до наши дни. Експонирани са редки кулинарни издания – преводни печатни издания от края на XIX век, учебници по домакинство и готварство от първата половина на ХХ век, кулинарни книги с вегетариански рецепти и ръководства за консервиране на плодове и зеленчуци. Интерес представляват кулинарните кутии от 30-те години на миналия век. В тях се съхранявали рецепти, които се продавали под формата на картончета заедно със списание „Беседа“ и „Дом и свят“. Домакините ги изрязвали и ги нареждали в кутиите, които били подарък от съответното издателство.

В изложбата могат да се видят архивни снимки от кулинарни курсове, проведени през първата половина на XX век, както и рецептурници и кулинарни поредици от периода на социализма и след това. Акцент е поставен на ръкописни тетрадки с рецепти, обхващащи периода от 1900 г. до наши дни.

Експонирани са и интересни домакински прибори от първата половина на XX век – различни видове ръчни миксери, мелнички, прибори за хранене, вилици за забучване на бут, машинка за затваряне на буркани, уред за изваждане на костилки, уред за разрязване на риба и почистване на люспите, сприц и форми за сладки, уред за затваряне на бутилки, орехомелачка, както и малка лъжичка с отвори за прецеждане на сладко с плодове.

Зимата все още е в разгара си, но малко остава и пролетта ще почука на вратата. Стара е традиция на 1 март хора и животни да се закичват с мартеница – традиционно в бял и червен цвят. Четвъртото издание на Националния конкурс „Мартеници от гайтан“ се провежда от музей „Етър“ през 2025 година. На 1 март ще бъдат обявени победителите, чиито мартеници остават във фонда на музея, а за другите се провежда търг, със средствата от който се подпомага благотворителна кауза.

Наградените мартеници от предходните три издания са експонирани още през февруари в зала 3.1. на Музейния център. След обявяването на победителите в Националния конкурс, техните творби също ще станат част от тази изложба.

Екипът на музей „Етър“ организира Национален конкурс за мартеници, изработени от гайтан за деца и младежи до 18 години от 2018. Целта е да се обогатят знанията им за първомартенската обредност, да се провокира интерес към гайтана и приложението му днес, да се насърчи творчеството на младите хора.

Специалисти от музей „Етър“ дори разработиха Наръчник за направа на мартеници от гайтан, който е със свободен достъп и може да се ползва не само от участниците в конкурса.

Мартеницата е амулет – предпазва от болести и беди, въплъщава надеждите и страховете на хората от капризите на времето и превратностите на съдбата. Мартеницата се маха като се види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Връзва се на овошка или се пуска в река, но не се изхвърля, за да не отиде на боклука късмета на човека или дома.

Смята се, че „непревъртен конец не е мартеница”. Червеният цвят е символ на кръвта и живота, а белият – на чистота и щастие. Червеното се приема за женското начало, а бялото – за мъжкото, затова много мартеници и днес се оформят като мъжка и женска човешки фигури с имената Пижо и Пенда или Рачо и Дешка.

Гайтанът е плетен вълнен шнур, използван за украса на българското народно облекло. Широкото му приложение през XIX век води до механизация на процеса на плетене, чрез въвеждането в употреба на гайтанджийските чаркове. Днес такива чаркове, както и самия процес на изплитане на гайтан, могат да се видят единствено в Гайтанджийската работилница на музей Етър. Съвременните възможности за използване на гайтана са разнообразни. Той намира приложение при декорацията на дрехи и чанти, при изработването на пана и бижута, особено подходящ е и за направата на мартеници – един от най-българските обредни символи.

Март е единственият месец в годината, свързван с женски образ (на Баба Марта). Символ е на пролет, на здраве и плодородие – като пожелание в началото на новия цикъл в природата.

Национални конкурси на музей „Етър“

Изложбата представя няколко теми: язовирното строителство като част от проектите за модернизация на страната през социалистическия период; животът в селата преди изселването; спасителните проучвания на етнографи и археолози; процесът на изселване и заселване на ново място; изграждането на селища, квартали и типови къщи за засегнатите хора; животът им в тези нови места; ландшафтните, инфраструктурните и икономическите промени след появата на язовирни езера; следите от някогашен живот във и край днешните язовирни води – руини на църкви и други сгради, гробища, чешми и т.н.; паметта за изчезналите села, поддържана чрез събори на изселниците, паметни знаци, музейни сбирки, имена на улици в новите селища и др.

Специално за гостуването си в музей „Етър“ изложбата е доработена и разширена, за да постави някои местни акценти, свързани с Габрово и самия музей. Авторски текстове, стари карти, снимки и други документи отвеждат в долината в горното течение на река Паничарка, където са се намирали селата Топлеш, Делиджеци, Тодорчета и Спасета, заличени заради строителството на габровския язовир „Христо Смирненски“.

Две витрини с предмети от фондовете на Националния етнографски музей и РЕМО „Етър“ показват веществени отломки от някогашния живот в селата. Специално внимание е отделено на дървообработването и на използването на водна сила за задвижването на механизми. По стечение на обстоятелствата изселването през 1962–64 г. частично съвпада по време с изграждането на етнографския музей „Етър“, а други обстоятелства предопределят това, че създателят на музея – Лазар Донков взима като модел за три от обектите в музея реални работилници и механизми, които са се намирали именно в тези села. Това са воденицата долапкиня, бичкиджийницата и стругът за бъклици. Чрез пресъздаването им в музея отдавна изчезналите образци получават втори живот.

Изложба на студенти от специалност „Текстил – изкуство и дизайн“ НХА, София.

Експозицията включва творби, обхващащи сферата на текстилното изкуство и текстилния дизайн. Изложбата цели да покаже връзката между традицията в областта на текстила и нейното претворяване в съвременността. Студентите, обучаващи се в специалността, и техните преподаватели печелят множество награди в областта на съвременното текстилно изкуство, живописта, рисуването; участват в редица изложби и професионални форуми.

Изложбата представя част от личната колекция на Румяна Механдова, която повече от 40 години събира и съхранява елементи от богатото ни материално културно наследство. В нея са представени автентични женски костюми от трите основни вида традиционни носии в зависимост от горните дрехи: двупрестилчена, сукманена и саяна. Техните елементи и кройки показват различни специфики: регион, възраст, семейно положение, социален статус и индивидуален подход към традицията. Красиви накити допълват ефекта на костюмите.

Богатият колорит от везани и тъкани геометрични, растителни и животински мотиви върху престилки, възглавници и празнични месали (дълги кърпи) очарова сетивата и разкрива усета, сръчността и фантазията на българката.

В изложбата са представени също глинени съдове и дървени бъклици, които изненадват с интересни форми и украси. Те показват уменията и фантазията на майсторите занаятчии. Етнографският свят на Румяна Механдова има свое място в българската културна съкровищница. Пъстър и многообразен, събиран с вещина и любов, той е въздействащ спомен за отминали времена.

Веществено-докуменалната изложба е посветена на проект Историческите каменни мостове в Родопите – съвременни методи за представяне и опазване, разработен от сдружение Мещра – традиционни знания и занаяти, в партньорство с Община Ардино, Исторически музей – гр. Ардино и Регионален исторически музей – гр. Кърджали, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. Фотограф на терен е Росина Пенчева. Каменните мостове съществуват от древността и техните конструктивни принципи само се усъвършенстват през вековете. До периода на индустриалната революция те са най-доброто средство за преодоляване на сложни терени и реки. Въпреки че принципите на изграждане са близки, различните култури и различният природен контекст водят до създаването на местни строителни традиции. В проучването са документирани само примери от периодите на Късното средновековие (Османски период) и Възраждането в българските земи.

Миещите и почистващи вещества, открити вероятно по случайност, са част от живота на човека от древността до днес. А направата на сапуна е гранична точка в хигиената и козметиката.
В предсапунения период за миене и пране служат растението сапунче/сапуниче, хумата и пепеляната вода (люта/лугяна вода, луга, лишия), които продължават да се използват и по-късно.

Лугата е част от технологията за направа на сапун по нашите земи до средата на ХІХ в. За домашни нужди всяка домакиня веднъж в годината вари сапун, а този за търговия се произвежда в специални работилници – керхани.

Кой и откъде е пренесъл в Габрово технологията за направа на сапун не се знае, но се предполага, че е било през втората половина на XVIII в. Сапунджийството е доходен занаят и след около век в града има повече от 25 души майстори, като при всеки от тях работят поне по един чирак и калфа. Първите големи казани и сапунджийски тави габровци купуват от Брашов. От Галац в 1862 г. внасят сода каустик, която замества лугата и скъсява времето за производство на сапун от 7 на 3 дни, пести дърва и труд. Усъвършенствали производството, от 1876 г. габровци започват направата и на тоалетен сапун, дотогава внасян от о. Крит.
Габровското сапунджийство запада в началото на XX в. и изчезва в края му. Последно промишлено производство в града има Кожарският завод „Димитър Благоев”, който от отпадни продукти от дейността си вари малки количества сапун за пране за нуждите на своите работници до 90-те г. века.

За страната сапуни, перилни и почистващи препарати се произвеждат при промишлени условия в големите фирми за битова химия и козметика. Домашното варене на сапун в Габровско продължава и днес.

Представя интересни, нетрадиционни занаятчийски изделия от различни географски точки, съхранявани във фонда на РЕМО Етър. Експонатите впечатляват с форми, цветове, съчетания на материали и интерпретации на локалните традиции. Създадени от сръчни майстори от три континента (Европа, Азия и Африка), предметите показват тънката, но здрава нишка между миналото и бъдещето на занаятите.

Представя изделия от сребро, изработени от участниците в Майсторската надпревара по куюмджийство (от България, Малта, Румъния, Северна Македония и Турция) и в Съревнованието на младежи в бижутерски умения (от Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука – София и Националната художествена академия) по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти през 2023 г.

Изложбата представя богатата палитра от умения на Христо Маринов, чрез изработени от него изделия. През декември 2022 година той е обявен за живо човешко съкровище в сфера Знания и умения, свързани с традиционните занаяти на Националната система Живи човешки съкровища – България. Кандидатурата му за вписване в тази представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България е издигната от музей Етър и подкрепена от Областна администрация Габрово.

Вече 40 години Христо Маринов прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в единствения в страната етнографски музей на открито. Придобитият майсторлък в мутафчийството го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани на кори и плетене на въжета.

На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури, между които е на майстор Христо Маринов от музей Етър.

Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина. Дарителството „на ползу роду" е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите.

За периода 2021—май 2022 г. РЕМО „Етър" има над 50 дарители от почти цяла България. Постъпили в музейния фонд за този срок са 860 бр. предмети като голяма част от тях са движими културни ценности. В настоящата изложба са представени тематично избрани предмети от постъпилите през гореспоменатия периода.

Музей „Етър" изказва своята благодарност на всички дарители, допринасящи за обогатяване на фонда на институцията.

В изложбата са представени архитектурни и строителни постижения от епохата на Българското възраждане в района на Габрово. Областта е изключително богата на застрашено от изчезване културно-историческо наследство.

Изложбата е резултат от две теренни проучвания, по време на които са изследвани тридесет населени места, техните архитектурни обекти и майстори, владеещи строителни занаяти от миналото.

Документирането и популяризирането на традиционните строителни техники и изследването на връзката материално-нематериално културно наследство са важни стъпки за съхранение на местната традиционна архитектура.

Изложбата – съвместна инициатива на музей „Етър" и Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти", е създадена по проект „Строителните занаяти на Стара планина", съфинансиран от Национален фонд „Култура".

Изложбата представя рисунки на деца, участвали в детски пленери, провеждани на територията на музея в периода 2004–2006 година.

При създаването на творбите са използвани различни техники на рисуване: акварел, темпера, пастел, графика, смесена техника. На картините са изобразени отделни обекти в музей „Етър" (Воденица долапкиня, Гайтанджийска одая, Часовникова кула, Сакова къща) и пейзажни изгледи към Занаятчийската чаршия. Експонирани са 10 рисунки на деца от различни школи в страната.

Изложбата представя картини от пленери, провеждани през годините на територията на музея. Темата, която обединява всички произведения е водата.

Изложбата представя традиционни и дизайнерски предмети, изработени от занаятчиите на музей „Етър“. Проектът „Майсторлък за бъдещето“ помага да се съхранят техните произведения и умения – материално и нематериално културно наследство, в условията на КОВИД-19. Процесът на изработка е документиран чрез 18 видео продукта, които са включени в изложбата.

Годините ще отлетят, пандемията ще отмине, но примерът, как се пази занаят, ще остане. И някога, след време, млад човек ще се вдъхнови, докато гледа тези предмети и видеа, и ще поиска да „подхване“ занаят.

Проектът „Майсторлък за бъдещето“ е идея на музей „Етър“, подкрепена от Община Габрово и финансирана от Министерство на културата.

Фотодокументална изложба, в която е представено развитието на занаяти, практикувани от векове—изчезнали, но носещи паметта за времето на битуването си или други, които са определяни като „занаяти в риск“, чиято съдба е застрашена.

Фотодокументална изложба. Хлябът присъства и в делника, и в празника на човека. Когато е приготвен за повод има специфична пластична украса. В изложбата, чрез постери са представени различните обредни хлябове, свързани с празничния календар, като например—Трифон Зарезан, Гергьовден, Великден, Коледа и т.н.

Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина.

Дарителството „на ползу роду“ е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите.

Втората част на изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ представя двадесет и седем различни по вид и характер движими културни ценности от втората половина на ХІХ век до 80-те години на ХХ век.

Проф. д-р Светла Димитрова дари риза, престилки, вълненик и кърпи от плевенското село Гиген. Майстор Добринка Ненова—документите на баща си Иван Ковачове, дългогодишен кожар в музея. Престилки, възглавници и тъкани от село Кметовци са част от дарението на Иван Христов. Всички те са изработени от неговата баба. Николай Гичев от Стара Загора обогати колекцията на музея с нож с марката на новомахленската майсторска фамилия Данаилови. Розмари Казасова предостави брошури и документи от края на ХІХ и началото на ХХ век. Художникът Васко Василев от Севлиево изненадва с авторски акварел на къщата от с. Тумбалово, която е прототип на къща със самарджийска работилница, красяща етърската чаршия.

Изложбата представя обичаи и обреди, свързани с важните цикли от биологичното и социално развитие на човека.

Мигът на раждането е представен чрез идването на орисниците при новороденото, за да нарекат неговата съдба. Новият живот трябва да се подреди, да се вмести в реда на човешкото битие и тъй да премине през вечния кръговрат, съществуващ във Вселената!

Периодът на детството е показан чрез няколко основни момента: първото къпане; първото закърмяне; обичаят „повойница“; прохождането; светът на детските игри и забавления. Важните моменти по време на юношеството са маркирани с представяне на различни обичаи за гадаене и наричане на близка или по-далечна женитба, щастие в брака и любовта.

Наситена с богата ритуалност е сватбата. Тя е преходен момент между юношеството и зрялата възраст. Период от човешкия живот, в който се създава нов дом и семейство. Изложбата пресъздава част от обредността и сватбения реквизит като „засевки“ (замесване на обредните хлябове), венчавка, кумово дръвче т. нар. „бахча“, отбулване на невестата.

Следващият етап от биологичното израстване на човека е зрялата възраст, в която той трупа житейски опит и знания, става по-осъзнат в обществото, развива своите умения. В изложбената експозиция този период е представен чрез някои трудови дейности като обработване на земята, сеитба, жътва, вършитба, замесване на хляб.

Последният етап от човешкия живот е старостта – символ на мъдрост, дълголетие, натрупан житейски опит. След нея настъпва смъртта и отново новият живот, и така докато „Свят светува“.

Освен с първите театро, оркестър, честване на празника на светите братя Кирил и Методий през 1813 г., шуменци са новатори и в изграждането на часовникови кули. В града е съхранена една от най-старите часовникови кули в България, с опростен часовников механизъм, който работи безотказно повече от 270 години. След проведена дарителска акция на РИМ—Шумен през 2016 г. се ражда идеята за настоящата изложба. В нея са представени джобни, ръчни, настолни, стенни часовници притежание на шуменски фамилии и личности. Хронологическите граници на експонатите са от края на XIX в. до наши дни. Любопитен е стенен часовник на доктор Владимир Верби—първият бял мъж заселил се в Кения. Часовникът е изработен по негова поръчка и е внос от Англия.

В колекцията „Радиоапарати“ са представени едни от водещите марки предлагащи се на шуменския пазар в периода 30-те – 80-те години на ХХ в. И тук, шуменци не изостават—само една година след откриването на първата фабрика за радиоапарати в гр. Бургас през 1928 г., Никола Станев произвежда първият радиоапарат в Шумен. В изложбата са представени рядко срещани модели на „Телефункен“, „Сименс“, „Филипс“, „Мелодия“, „Тесла“ и др., както и познатите, но вече добили историческа стойност транзистори „Селена“ и „Сокол“.

Изложбата връща посетителите назад във времето, а звукът на радиоапаратите и часовниците напомня, че винаги и навсякъде трябва да сме
ТОЧНО И НАВРЕМЕ!

„Диалог с миналото“ е веществена изложба, посветена на 55-годишнината от създаването на музей „Етър“. В нея експонираните предмети споделят историите си от първо лице. Изложбата е интерактивна, с предизвикателства към посетителите, които могат да бъдат не само пасивни наблюдатели, но и активни участници в опознавателния процес „музейна вещ – публика“. „Диалог с миналото“ е музеен експеримент за разчупване скучната монологична форма на общуване с историята. Изложбата е своеобразна творческа кутия, провокираща любопитството на съвременния човек към културните ценности. В нея са включени специално подготвени текстове и задачи за деца.

В изложбата са включени предмети, изработени в Майсторските надпревари по грънчарство в музей „Етър“ през 2008, 2014 и 2019 година. В първата участват майстори от Троян, Габрово, Стара Загора, София и Ямбол. Втората е посветена на 50 години от създаването на музей „Етър“ и е с международно участие от Румъния, Сърбия, Турция и България. През 2019 година сили в нея мерят представители на Франция, Румъния, Унгария, Република Южна Африка и България.

Глината се използва от праисторията до наши дни. Грънчарството е един от най-древните занаяти, извървял дълъг и специфичен път на развитие. През ХVІІІ – ХІХ век във всяко по-голямо селище има поне един грънчар, който изработва различни съдове за бита—стомни, ръкатки, делви, гърнета, гювечи, паници, крондири и други.

През Възраждането се оформят големи грънчарски центрове за производство: Троян, Бусинци, Берковица, Разлог, Търговище, Габрово. Мократа глина се източва на грънчарско колело в различни форми, украсява се и се изпича. Използват се следните основни техники на украса: ангобна, врязана/гравирана (сграфито), пластична (релефна) и глазура.

След Освобождението, в стремежа си да оцелеят на пазара и да конкурират порцелановата и стъкларска индустрия, майсторите разчупват каноните на традиционната украса, въвеждат нови цветове и декоративни мотиви. В различните райони на страната грънчарите оставят истински шедьоври.

Майсторските надпревари по грънчарство в музей „Етър“ срещат традициите със съвременността. Участниците от страната и чужбина извайват изящни глинени форми с разнообразна украса, превръщайки занаята в изкуство.

Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина.

Дарителството „на ползу роду“ е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите. Към тези будни и мислещи хора Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се обърна през януари 2019 г. с молба да дарят част от спомените и разказите си за музея през годините, да предоставят снимки от онова време и обогатят фонда с предмети, останали в бабините скринове и дядовите работилници.

Кампанията е свързана с 55-годишнината от откриването на музея. За да направи достояние на широката общественост и да благодари на всички, които откликнаха на призива да се разделят безвъзмездно с вещи от миналото, музей „Етър“ представя малка част от новопостъпилите вещи в изложбата „Дарени предмети, споделени истории“.

От древността светът на човека е разделен на две—мъжки и женски. Мъжете и жените са двете части на едно цяло. Жена ражда момчето, жена го прави мъж, жена ражда децата му и накрая, предвид статистиката за нашите географски ширини, го изпраща в последния му път. И все пак в традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето продължава името на рода, то гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти“ семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът“ на къщата. От векове мъжът е и защитник на отечеството, на семейството, на народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление.

Изложбата „Български ордени и медали“ е посветена на един от големите български празници—обявяването на Независимостта, събитие, което се случва на 22 септември 1908 година.

Краят на 60-те години на ХХ век. Мъж, надхвърлил 70-те, провокира съзнанието на едно момче. Разказва му истории от своя живот, в които се преплитат храброст и изпитания. Момчето слуша, а пред очите му оживяват сцени от отминалите години. В спомените на възрастния мъж са съхранени частици от успехите на българите като народ и от тях се заражда съвременност. Момчето вниква в историите, осъзнава тяхното значение и за да запази дълбоката им същност, решава да съхрани материалната част от тях. Повече от 40 години Николай Гичев, момчето от края на 60-те години на ХХ век, колекционира нагръдни знаци. Днес притежава повече от 800.

Показаните ордени, медали и грамоти остават в Сакова къща само няколко дни – до началото на следващата седмица (21–23 септември).

Холокьо е първото село в света, включено в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Изложбата представя живописното унгарско селище и околностите му. Всички постройки в стара част на Холокьо са в т.нар. архитектурен стил палоц, а в почти всяка негова къща има музей—на историята, на куклите, на пощите, на народното изкуство. В сърцето на Холокьо се издига католическа църква с дървена кула и покрив с дървени шинди. В селото има и отворени занаятчийски ателиета, където посетителите могат да се пробват в грънчарство и тъкачество, а по време на празници жителите му обличат традиционни носии. В къщите за гости пък могат да се опитат неподправени палоцки местни ястия.

Етнографската фотоизложба е предоставена на музей „Етър“ от Сдружение „Световното културно наследство на Холокьо“.

Изложбата представя скулптури и различни изделия от камък на участници от Майсторската надпревара през 2018 година и на ученици от Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино.

В изложбата е представено наследството на каракачаните—реално и метафорично вплетено в идеята за пътя и пътуването.

Пътят като реалното движение в пространството и пътят като метафора на годишния и на жизнения цикъл на хора и животни. Той структурира човешкия живот—раждане, кръщене, сватба, смърт, празничност и всекидневие. Посетителите на изложбата са провокирани да се потопят в света на каракачаните и да съпреживеят пътуването във времето и пространството.

Макар да не произхожда от България, маслодайната роза е един от безспорните символи на страната ни. Тя символизира възкресение, живот, красота, младост и здраве. България е едно от малкото места в света, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза. Още от ХVІ век в Долината на розите започва развитието на производството на розово масло, като през ХІХ век производителите по нашите земи почти монополизират световното снабдяване с този продукт.

Изложбата „С ухание на казанлъшка роза“ е търсена от публиката и до момента е гостувала при голям интерес и успех в редица български градове—Добрич, Бургас, Шумен, Търговище, Полски Тръмбеш, Поморие, Стара Загора,Созопол.

Проектът „Аз съм българка“ възниква като инициатива на фотографа Радослав Първанов, който решава да покаже усмивките на млади български жени, облечени в народни носии на фона на природни или исторически забележителности от нашата страна.

„Искаше ми се да покажа личен пример—как ние, младите хора, се отнасяме към миналото. Не просто да се снимаш някъде. Ние първо научавахме историята на дадено място, избирахме подходящ момент, опитвахме се да го наситим със символика и съдържание.“—споделя автора.

Първата девойка, снимана за „Аз съм българка“ е Илияна Аризанова. Радослав я вижда за първи път един август на Шипка, където тя е облечена като войник от османската армия. След това се срещат в Копривщица, но там Илияна вече е в българска народна носия. И десетте девойки от фотографиите са родени в Габрово, откъдето е и Радослав Първанов.

Изложбата гостува на Националния исторически музей. Над 200 експоната представят развитието на занаяти, практикувани от векове—изчезнали, но носещи паметта за времето на битуването си или други, които са определяни като „занаяти в риск“, чиято съдба е застрашена.В изложбата са включени и интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през XIX и XX век, както и изделия на съвременни майстори, участници в национални и международни надпревари, провеждани в музей „Етър“ в дните на Международния панаир на традиционните занаяти. Изложбата е придружена от филми, представящи характерните занаяти в района на Централна Стара планина.

В деня на откриване на изложбата (10 май) майстор Христо Маринов демонстрира на място как се тъкат колани на кори.

В навечерието на Националния празник на България 3 март в музей „Етър“ бе експонирана изложба, посветена на Петър Димитров Саков, участник в конната сотня по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Тя е подредена на втория етаж на къщата, известна като Саковата къща, защото е точно копие на принадлежалата на габровския опълченец.
Посетителите на музея имат възможност да разгледат изложбата до средата на септември тази година.

Изложбата „Там, където думите са излишни“ проследява зараждането на музикалното дело и неговото развитие след Освобождението в тези три града. Представени са различни музикални инструменти—духови, струнни, български народни инструменти, детски свирки със причудливи животински форми, които са любими играчки на децата не само в миналото. Особено място в изложбата заемат инструменти и вещи на известни български музикални дейци, сред които Панчо Владигеров, Андрей Стоянов, Тодор Колев, Люба Велич, проф. Лилия Гюлева, Никола Ченгелиев и др. Експонирана е и цигулката на Васил Коларов. Изложбата „Там, където думите са излишни“ се реализира съвместно от Регионален исторически музей Шумен, Етнографски музей на открито „Етър“ и Исторически музей Попово. Откриването е на 9 октомври 2018 от 13:30 часа в Голямата изложбена зала.