Архив изложби

Изложбата представя част от личната колекция на Румяна Механдова, която повече от 40 години събира и съхранява елементи от богатото ни материално културно наследство. В нея са представени автентични женски костюми от трите основни вида традиционни носии в зависимост от горните дрехи: двупрестилчена, сукманена и саяна. Техните елементи и кройки показват различни специфики: регион, възраст, семейно положение, социален статус и индивидуален подход към традицията. Красиви накити допълват ефекта на костюмите.

Богатият колорит от везани и тъкани геометрични, растителни и животински мотиви върху престилки, възглавници и празнични месали (дълги кърпи) очарова сетивата и разкрива усета, сръчността и фантазията на българката.

В изложбата са представени също глинени съдове и дървени бъклици, които изненадват с интересни форми и украси. Те показват уменията и фантазията на майсторите занаятчии. Етнографският свят на Румяна Механдова има свое място в българската културна съкровищница. Пъстър и многообразен, събиран с вещина и любов, той е въздействащ спомен за отминали времена.

Веществено-докуменалната изложба е посветена на проект Историческите каменни мостове в Родопите – съвременни методи за представяне и опазване, разработен от сдружение Мещра – традиционни знания и занаяти, в партньорство с Община Ардино, Исторически музей – гр. Ардино и Регионален исторически музей – гр. Кърджали, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. Фотограф на терен е Росина Пенчева. Каменните мостове съществуват от древността и техните конструктивни принципи само се усъвършенстват през вековете. До периода на индустриалната революция те са най-доброто средство за преодоляване на сложни терени и реки. Въпреки че принципите на изграждане са близки, различните култури и различният природен контекст водят до създаването на местни строителни традиции. В проучването са документирани само примери от периодите на Късното средновековие (Османски период) и Възраждането в българските земи.

Миещите и почистващи вещества, открити вероятно по случайност, са част от живота на човека от древността до днес. А направата на сапуна е гранична точка в хигиената и козметиката.
В предсапунения период за миене и пране служат растението сапунче/сапуниче, хумата и пепеляната вода (люта/лугяна вода, луга, лишия), които продължават да се използват и по-късно.

Лугата е част от технологията за направа на сапун по нашите земи до средата на ХІХ в. За домашни нужди всяка домакиня веднъж в годината вари сапун, а този за търговия се произвежда в специални работилници – керхани.

Кой и откъде е пренесъл в Габрово технологията за направа на сапун не се знае, но се предполага, че е било през втората половина на XVIII в. Сапунджийството е доходен занаят и след около век в града има повече от 25 души майстори, като при всеки от тях работят поне по един чирак и калфа. Първите големи казани и сапунджийски тави габровци купуват от Брашов. От Галац в 1862 г. внасят сода каустик, която замества лугата и скъсява времето за производство на сапун от 7 на 3 дни, пести дърва и труд. Усъвършенствали производството, от 1876 г. габровци започват направата и на тоалетен сапун, дотогава внасян от о. Крит.
Габровското сапунджийство запада в началото на XX в. и изчезва в края му. Последно промишлено производство в града има Кожарският завод „Димитър Благоев”, който от отпадни продукти от дейността си вари малки количества сапун за пране за нуждите на своите работници до 90-те г. века.

За страната сапуни, перилни и почистващи препарати се произвеждат при промишлени условия в големите фирми за битова химия и козметика. Домашното варене на сапун в Габровско продължава и днес.

Представя интересни, нетрадиционни занаятчийски изделия от различни географски точки, съхранявани във фонда на РЕМО Етър. Експонатите впечатляват с форми, цветове, съчетания на материали и интерпретации на локалните традиции. Създадени от сръчни майстори от три континента (Европа, Азия и Африка), предметите показват тънката, но здрава нишка между миналото и бъдещето на занаятите.

Представя изделия от сребро, изработени от участниците в Майсторската надпревара по куюмджийство (от България, Малта, Румъния, Северна Македония и Турция) и в Съревнованието на младежи в бижутерски умения (от Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука – София и Националната художествена академия) по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти през 2023 г.

Изложбата представя богатата палитра от умения на Христо Маринов, чрез изработени от него изделия. През декември 2022 година той е обявен за живо човешко съкровище в сфера Знания и умения, свързани с традиционните занаяти на Националната система Живи човешки съкровища – България. Кандидатурата му за вписване в тази представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България е издигната от музей Етър и подкрепена от Областна администрация Габрово.

Вече 40 години Христо Маринов прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в единствения в страната етнографски музей на открито. Придобитият майсторлък в мутафчийството го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани на кори и плетене на въжета.

На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури, между които е на майстор Христо Маринов от музей Етър.

Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина. Дарителството „на ползу роду" е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите.

За периода 2021—май 2022 г. РЕМО „Етър" има над 50 дарители от почти цяла България. Постъпили в музейния фонд за този срок са 860 бр. предмети като голяма част от тях са движими културни ценности. В настоящата изложба са представени тематично избрани предмети от постъпилите през гореспоменатия периода.

Музей „Етър" изказва своята благодарност на всички дарители, допринасящи за обогатяване на фонда на институцията.

В изложбата са представени архитектурни и строителни постижения от епохата на Българското възраждане в района на Габрово. Областта е изключително богата на застрашено от изчезване културно-историческо наследство.

Изложбата е резултат от две теренни проучвания, по време на които са изследвани тридесет населени места, техните архитектурни обекти и майстори, владеещи строителни занаяти от миналото.

Документирането и популяризирането на традиционните строителни техники и изследването на връзката материално-нематериално културно наследство са важни стъпки за съхранение на местната традиционна архитектура.

Изложбата – съвместна инициатива на музей „Етър" и Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти", е създадена по проект „Строителните занаяти на Стара планина", съфинансиран от Национален фонд „Култура".

Изложбата представя рисунки на деца, участвали в детски пленери, провеждани на територията на музея в периода 2004–2006 година.

При създаването на творбите са използвани различни техники на рисуване: акварел, темпера, пастел, графика, смесена техника. На картините са изобразени отделни обекти в музей „Етър" (Воденица долапкиня, Гайтанджийска одая, Часовникова кула, Сакова къща) и пейзажни изгледи към Занаятчийската чаршия. Експонирани са 10 рисунки на деца от различни школи в страната.

Изложбата представя картини от пленери, провеждани през годините на територията на музея. Темата, която обединява всички произведения е водата.

Изложбата представя традиционни и дизайнерски предмети, изработени от занаятчиите на музей „Етър“. Проектът „Майсторлък за бъдещето“ помага да се съхранят техните произведения и умения – материално и нематериално културно наследство, в условията на КОВИД-19. Процесът на изработка е документиран чрез 18 видео продукта, които са включени в изложбата.

Годините ще отлетят, пандемията ще отмине, но примерът, как се пази занаят, ще остане. И някога, след време, млад човек ще се вдъхнови, докато гледа тези предмети и видеа, и ще поиска да „подхване“ занаят.

Проектът „Майсторлък за бъдещето“ е идея на музей „Етър“, подкрепена от Община Габрово и финансирана от Министерство на културата.

Фотодокументална изложба, в която е представено развитието на занаяти, практикувани от векове—изчезнали, но носещи паметта за времето на битуването си или други, които са определяни като „занаяти в риск“, чиято съдба е застрашена.

Фотодокументална изложба. Хлябът присъства и в делника, и в празника на човека. Когато е приготвен за повод има специфична пластична украса. В изложбата, чрез постери са представени различните обредни хлябове, свързани с празничния календар, като например—Трифон Зарезан, Гергьовден, Великден, Коледа и т.н.

Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина.

Дарителството „на ползу роду“ е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите.

Втората част на изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ представя двадесет и седем различни по вид и характер движими културни ценности от втората половина на ХІХ век до 80-те години на ХХ век.

Проф. д-р Светла Димитрова дари риза, престилки, вълненик и кърпи от плевенското село Гиген. Майстор Добринка Ненова—документите на баща си Иван Ковачове, дългогодишен кожар в музея. Престилки, възглавници и тъкани от село Кметовци са част от дарението на Иван Христов. Всички те са изработени от неговата баба. Николай Гичев от Стара Загора обогати колекцията на музея с нож с марката на новомахленската майсторска фамилия Данаилови. Розмари Казасова предостави брошури и документи от края на ХІХ и началото на ХХ век. Художникът Васко Василев от Севлиево изненадва с авторски акварел на къщата от с. Тумбалово, която е прототип на къща със самарджийска работилница, красяща етърската чаршия.

Изложбата представя обичаи и обреди, свързани с важните цикли от биологичното и социално развитие на човека.

Мигът на раждането е представен чрез идването на орисниците при новороденото, за да нарекат неговата съдба. Новият живот трябва да се подреди, да се вмести в реда на човешкото битие и тъй да премине през вечния кръговрат, съществуващ във Вселената!

Периодът на детството е показан чрез няколко основни момента: първото къпане; първото закърмяне; обичаят „повойница“; прохождането; светът на детските игри и забавления. Важните моменти по време на юношеството са маркирани с представяне на различни обичаи за гадаене и наричане на близка или по-далечна женитба, щастие в брака и любовта.

Наситена с богата ритуалност е сватбата. Тя е преходен момент между юношеството и зрялата възраст. Период от човешкия живот, в който се създава нов дом и семейство. Изложбата пресъздава част от обредността и сватбения реквизит като „засевки“ (замесване на обредните хлябове), венчавка, кумово дръвче т. нар. „бахча“, отбулване на невестата.

Следващият етап от биологичното израстване на човека е зрялата възраст, в която той трупа житейски опит и знания, става по-осъзнат в обществото, развива своите умения. В изложбената експозиция този период е представен чрез някои трудови дейности като обработване на земята, сеитба, жътва, вършитба, замесване на хляб.

Последният етап от човешкия живот е старостта – символ на мъдрост, дълголетие, натрупан житейски опит. След нея настъпва смъртта и отново новият живот, и така докато „Свят светува“.

Освен с първите театро, оркестър, честване на празника на светите братя Кирил и Методий през 1813 г., шуменци са новатори и в изграждането на часовникови кули. В града е съхранена една от най-старите часовникови кули в България, с опростен часовников механизъм, който работи безотказно повече от 270 години. След проведена дарителска акция на РИМ—Шумен през 2016 г. се ражда идеята за настоящата изложба. В нея са представени джобни, ръчни, настолни, стенни часовници притежание на шуменски фамилии и личности. Хронологическите граници на експонатите са от края на XIX в. до наши дни. Любопитен е стенен часовник на доктор Владимир Верби—първият бял мъж заселил се в Кения. Часовникът е изработен по негова поръчка и е внос от Англия.

В колекцията „Радиоапарати“ са представени едни от водещите марки предлагащи се на шуменския пазар в периода 30-те – 80-те години на ХХ в. И тук, шуменци не изостават—само една година след откриването на първата фабрика за радиоапарати в гр. Бургас през 1928 г., Никола Станев произвежда първият радиоапарат в Шумен. В изложбата са представени рядко срещани модели на „Телефункен“, „Сименс“, „Филипс“, „Мелодия“, „Тесла“ и др., както и познатите, но вече добили историческа стойност транзистори „Селена“ и „Сокол“.

Изложбата връща посетителите назад във времето, а звукът на радиоапаратите и часовниците напомня, че винаги и навсякъде трябва да сме
ТОЧНО И НАВРЕМЕ!

„Диалог с миналото“ е веществена изложба, посветена на 55-годишнината от създаването на музей „Етър“. В нея експонираните предмети споделят историите си от първо лице. Изложбата е интерактивна, с предизвикателства към посетителите, които могат да бъдат не само пасивни наблюдатели, но и активни участници в опознавателния процес „музейна вещ – публика“. „Диалог с миналото“ е музеен експеримент за разчупване скучната монологична форма на общуване с историята. Изложбата е своеобразна творческа кутия, провокираща любопитството на съвременния човек към културните ценности. В нея са включени специално подготвени текстове и задачи за деца.

В изложбата са включени предмети, изработени в Майсторските надпревари по грънчарство в музей „Етър“ през 2008, 2014 и 2019 година. В първата участват майстори от Троян, Габрово, Стара Загора, София и Ямбол. Втората е посветена на 50 години от създаването на музей „Етър“ и е с международно участие от Румъния, Сърбия, Турция и България. През 2019 година сили в нея мерят представители на Франция, Румъния, Унгария, Република Южна Африка и България.

Глината се използва от праисторията до наши дни. Грънчарството е един от най-древните занаяти, извървял дълъг и специфичен път на развитие. През ХVІІІ – ХІХ век във всяко по-голямо селище има поне един грънчар, който изработва различни съдове за бита—стомни, ръкатки, делви, гърнета, гювечи, паници, крондири и други.

През Възраждането се оформят големи грънчарски центрове за производство: Троян, Бусинци, Берковица, Разлог, Търговище, Габрово. Мократа глина се източва на грънчарско колело в различни форми, украсява се и се изпича. Използват се следните основни техники на украса: ангобна, врязана/гравирана (сграфито), пластична (релефна) и глазура.

След Освобождението, в стремежа си да оцелеят на пазара и да конкурират порцелановата и стъкларска индустрия, майсторите разчупват каноните на традиционната украса, въвеждат нови цветове и декоративни мотиви. В различните райони на страната грънчарите оставят истински шедьоври.

Майсторските надпревари по грънчарство в музей „Етър“ срещат традициите със съвременността. Участниците от страната и чужбина извайват изящни глинени форми с разнообразна украса, превръщайки занаята в изкуство.

Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина.

Дарителството „на ползу роду“ е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите. Към тези будни и мислещи хора Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се обърна през януари 2019 г. с молба да дарят част от спомените и разказите си за музея през годините, да предоставят снимки от онова време и обогатят фонда с предмети, останали в бабините скринове и дядовите работилници.

Кампанията е свързана с 55-годишнината от откриването на музея. За да направи достояние на широката общественост и да благодари на всички, които откликнаха на призива да се разделят безвъзмездно с вещи от миналото, музей „Етър“ представя малка част от новопостъпилите вещи в изложбата „Дарени предмети, споделени истории“.

От древността светът на човека е разделен на две—мъжки и женски. Мъжете и жените са двете части на едно цяло. Жена ражда момчето, жена го прави мъж, жена ражда децата му и накрая, предвид статистиката за нашите географски ширини, го изпраща в последния му път. И все пак в традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето продължава името на рода, то гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти“ семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът“ на къщата. От векове мъжът е и защитник на отечеството, на семейството, на народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление.

Изложбата „Български ордени и медали“ е посветена на един от големите български празници—обявяването на Независимостта, събитие, което се случва на 22 септември 1908 година.

Краят на 60-те години на ХХ век. Мъж, надхвърлил 70-те, провокира съзнанието на едно момче. Разказва му истории от своя живот, в които се преплитат храброст и изпитания. Момчето слуша, а пред очите му оживяват сцени от отминалите години. В спомените на възрастния мъж са съхранени частици от успехите на българите като народ и от тях се заражда съвременност. Момчето вниква в историите, осъзнава тяхното значение и за да запази дълбоката им същност, решава да съхрани материалната част от тях. Повече от 40 години Николай Гичев, момчето от края на 60-те години на ХХ век, колекционира нагръдни знаци. Днес притежава повече от 800.

Показаните ордени, медали и грамоти остават в Сакова къща само няколко дни – до началото на следващата седмица (21–23 септември).

Холокьо е първото село в света, включено в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Изложбата представя живописното унгарско селище и околностите му. Всички постройки в стара част на Холокьо са в т.нар. архитектурен стил палоц, а в почти всяка негова къща има музей—на историята, на куклите, на пощите, на народното изкуство. В сърцето на Холокьо се издига католическа църква с дървена кула и покрив с дървени шинди. В селото има и отворени занаятчийски ателиета, където посетителите могат да се пробват в грънчарство и тъкачество, а по време на празници жителите му обличат традиционни носии. В къщите за гости пък могат да се опитат неподправени палоцки местни ястия.

Етнографската фотоизложба е предоставена на музей „Етър“ от Сдружение „Световното културно наследство на Холокьо“.

Изложбата представя скулптури и различни изделия от камък на участници от Майсторската надпревара през 2018 година и на ученици от Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино.

В изложбата е представено наследството на каракачаните—реално и метафорично вплетено в идеята за пътя и пътуването.

Пътят като реалното движение в пространството и пътят като метафора на годишния и на жизнения цикъл на хора и животни. Той структурира човешкия живот—раждане, кръщене, сватба, смърт, празничност и всекидневие. Посетителите на изложбата са провокирани да се потопят в света на каракачаните и да съпреживеят пътуването във времето и пространството.

Макар да не произхожда от България, маслодайната роза е един от безспорните символи на страната ни. Тя символизира възкресение, живот, красота, младост и здраве. България е едно от малкото места в света, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза. Още от ХVІ век в Долината на розите започва развитието на производството на розово масло, като през ХІХ век производителите по нашите земи почти монополизират световното снабдяване с този продукт.

Изложбата „С ухание на казанлъшка роза“ е търсена от публиката и до момента е гостувала при голям интерес и успех в редица български градове—Добрич, Бургас, Шумен, Търговище, Полски Тръмбеш, Поморие, Стара Загора,Созопол.

Проектът „Аз съм българка“ възниква като инициатива на фотографа Радослав Първанов, който решава да покаже усмивките на млади български жени, облечени в народни носии на фона на природни или исторически забележителности от нашата страна.

„Искаше ми се да покажа личен пример—как ние, младите хора, се отнасяме към миналото. Не просто да се снимаш някъде. Ние първо научавахме историята на дадено място, избирахме подходящ момент, опитвахме се да го наситим със символика и съдържание.“—споделя автора.

Първата девойка, снимана за „Аз съм българка“ е Илияна Аризанова. Радослав я вижда за първи път един август на Шипка, където тя е облечена като войник от османската армия. След това се срещат в Копривщица, но там Илияна вече е в българска народна носия. И десетте девойки от фотографиите са родени в Габрово, откъдето е и Радослав Първанов.

Изложбата гостува на Националния исторически музей. Над 200 експоната представят развитието на занаяти, практикувани от векове—изчезнали, но носещи паметта за времето на битуването си или други, които са определяни като „занаяти в риск“, чиято съдба е застрашена.В изложбата са включени и интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през XIX и XX век, както и изделия на съвременни майстори, участници в национални и международни надпревари, провеждани в музей „Етър“ в дните на Международния панаир на традиционните занаяти. Изложбата е придружена от филми, представящи характерните занаяти в района на Централна Стара планина.

В деня на откриване на изложбата (10 май) майстор Христо Маринов демонстрира на място как се тъкат колани на кори.

В навечерието на Националния празник на България 3 март в музей „Етър“ бе експонирана изложба, посветена на Петър Димитров Саков, участник в конната сотня по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Тя е подредена на втория етаж на къщата, известна като Саковата къща, защото е точно копие на принадлежалата на габровския опълченец.
Посетителите на музея имат възможност да разгледат изложбата до средата на септември тази година.

Изложбата „Там, където думите са излишни“ проследява зараждането на музикалното дело и неговото развитие след Освобождението в тези три града. Представени са различни музикални инструменти—духови, струнни, български народни инструменти, детски свирки със причудливи животински форми, които са любими играчки на децата не само в миналото. Особено място в изложбата заемат инструменти и вещи на известни български музикални дейци, сред които Панчо Владигеров, Андрей Стоянов, Тодор Колев, Люба Велич, проф. Лилия Гюлева, Никола Ченгелиев и др. Експонирана е и цигулката на Васил Коларов. Изложбата „Там, където думите са излишни“ се реализира съвместно от Регионален исторически музей Шумен, Етнографски музей на открито „Етър“ и Исторически музей Попово. Откриването е на 9 октомври 2018 от 13:30 часа в Голямата изложбена зала.