Занаятчийска чаршия
Архитектурно-строителният ансамбъл „Занаятчийска чаршия“ обединява образци на самобитното архитектурно богатство на Габровския край. В своите спомени Лазар Донков пише:
„…Преди изграждането на музея, по памет, по предания и заснемания на място бях правил скици на почти всички сгради, които следваше да влязат в чаршията. При тяхното съществуване фасадите им обаче са били в различни посоки, едни на юг, други на запад, а тук беше задължително да бъдат с лице към чаршията. Композиционното решение намерих след много безсънни дни и нощи, през които непрекъснато правех скици и рисунки…“
Чисто българското население на Габрово е предпоставка в града да не се изграждат чужди архитектурни силуети. Габровската възрожденска къща запазва традиционните форми на народното жилище. Обикновено е с дюкян на първия етаж и жилище на втория. Тя е красива и удобна, с широки стрехи с каменни покриви. Фасадите са измазани в бяло, синьо или бакърено, има просторни чардаци и резбовани еркери.

Къщите в ансамбъла „Занаятчийска чаршия“ са копия на съществували обекти в Габровско. Те са пресъздадени в музея през периода 1967–1976 г. Избраното място е пустеещо, защото почвата тук е нестабилна. От едната страна е свлачище с подпочвени води. Подготовката на терена включва изграждането на подпорни стени, дренажи, прокарване на централен канал и водопровод. Изграждането на чаршията започва с къщата на майстор табак, какъвто е дядото на Лазар Донков. Изборът не е случаен, защото създателят на музея я познава много добре.

Занаятчийската чаршия дава вярна представа за възрожденската атмосфера и духа на занаятчийството в Габрово. Работилниците представят най-характерните за района занаяти.
* * *
Бакърджийска работилница
Къща на Трифон Кънев 1872 г., Габрово
приземен етаж—бакърджийска работилница
Бакърджийството е представено в къща с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Прототипът е сграда, построена през 1872 г., южно от църквата „Св. Богородица“ в центъра на града. В музея репликата е изградена през 1968 г. Интересно е, че входната врата на дюкяна се намира под ъгъл към улицата. Вторият етаж на къщата е наддаден с еркери. Сравнително големият обем на сградата и нейният красив външен вид показват икономическа стабилност на стопанина, чувство за естетика и хармония.

По време на Освобождението в Габрово има четири бакърджийски работилници, а през 30-те години на ХХ в. те са едва две. Майсторите изработват предимно за местния пазар изделия за бита: синии, подноси, павури, кафеници, котленици, ибрици, кани, кепчета, черпаци, менчета, сахани, тенджери, тави, сервизи за ракия и вино, медници, котли, казани за ракия. Украсата на съдовете е много пестелива и се прави с калем. От средата на ХІХ в. майсторите работят с медна ламарина от Цариград, внасяна от габровски и търновски търговци. В бакърджийската работилница в Етнографски музей на открито „Етър“ и днес се изработват изделия от мед по старата технология и с оригинални инструменти.
Кабинет на Лазар Донков
Къща на Трифон Кънев 1872 г., Габрово
2 етаж
На втория етаж над бакърджийската работилница се намира кабинетът на Лазар Донков—създател на музея и негов пръв директор. В този кабинет той работи до смъртта си през 1976 г. Лазар Донков е самоук художник, архитект и етнограф по душа и успява за 12 години да създаде чудото „Етър“. За приноса му към българската култура е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а на 7 септември 1994 г. посмъртно е обявен за „Почетен гражданин на Габрово“. Работният му кабинет е със скромно обзавеждане, запазено от времето, в което е работил.
* * *
Грънчарска работилница
Къща на Кольо Драголов, 1874 г., Габрово
приземен етаж
Къщата с грънчарска работилница е построена в Габрово през 1874 г. Собственост е на Кольо Драголов „Българията“. Възстановена е в музея през 1967 г. по скици и снимки, заедно с пещта за изпичане на изделията, заради някогашната слава на Габрово като грънчарски център. През 70-те години на ХІХ в. в Габрово работят 40–45 грънчари със свои пещи, намиращи се в две махали—долната и горната, разположени около днешната улица „Скобелевска". Вляво от Конашкия мост (днес мост „Игото“) е долната грънчарска махала с около 20–25 къщи, а над нея, до гимназията—горната грънчарска махала.

В началото на ХХ в. грънчарството запада. Последната работилница в Габрово затваря кепенци през 1945 г. Този древен занаят отново оживява в експозицията на ЕМО „Етър“. Възпитаници на троянското училище по керамика възраждат габровската керамика с нейните типичните форми за течности: шулец, тонче, плоска, украсени с грейнали слънца. И днес майсторите в грънчарската работилница изработват тези характерни за Габрово съдове със специфична украса.
* * *
Дърворезбарска работилница
Къща на Симеон Ножаров, XIX в., Габрово
приземен етаж
Къщата на Симеон Ножаров е построена в края на ХІХ в. в кв. „Шести участък“ в Габрово. Нейна реплика е изградената през 1971 г. къща с дърворезбарска работилница в ЕМО „Етър“. В нея се показва художествената обработка на дърво. Разцветът на дърворезбарското изкуство през XVIII и XIX в. е свързан с общия подем в занаятчийството и строителството по българските земи. Дърворезбата намира приложение в църковната архитектура—иконостаси, амвони, резбовани врати, както и в дома и бита на българите посредством красиви резбовани тавани, мебели, сандъци, дървени съдове, бастуни, хурки, кобилици и др. Следвайки старите технологии и използвайки оригинални инструменти, в работилницата се изработват интересни произведения на дърворезбарското изкуство—лъжици, овчарски чаши, просфори, кутии, пана и др.
* * *
Работилница за народни музикални инструменти
Къща от с. Тумбалово, ХІХ в.
приземен етаж
Къщата от с. Тумбалово, Севлиевско е построена в средата на ХІХ в. Тя е типичен представител на селско жилище от планинския район на собственик, който се изхранва със земеделие и скотовъдство и упражнява слабодоходен занаят—самарджийство. Къщата е възстановена в музея през 1971 г. На приземния етаж се намира работилница за народни музикални инструменти. На втория етаж е представена експозиция на селско занаятчийско жилище от втората половина на ХІХ в.

В работилницата се изработват образци на различни народни музикални инструменти: детска свирка (пищялка), овчарска свирка, дудук (свирка, характерна предимно за Западна България), кавал (един от най-популярните народни инструменти), гайда, гъдулка (традиционен музикален инструмент на населението от региона, известна като „кемане“) и др.
Селско занаятчийско жилище
Къща от с. Тумбалово, ХІХ в.
2 етаж
Експозицията „Селско занаятчийско жилище от с. Тумбалово“ е на втория етаж на къщата. Има типично разпределение: къщи (хашево), което изпълнява ролята на кухня и всекидневна, соба (спалня) и голям чардак, който има спомагателни функции. Обстановката е съвсем скромна и съответства на социалното положение на семейството. Подът е измазан с глина и покрит с рогозки. При балканската къща огнището е ъглово. Над огнището е полицата (кемер), на която се нареждат бакърени и керамични съдове. На водника, който е срещу вратата, се поставят менците за вода. Семейството се храни на паралия с ниски трикраки столчета. Цялото вътрешно обзавеждане и покъщнина се съхраняват в двете помещения. Спи се на трамбования глинен под, на постлан върху рогозките козяк. Завивките са вълнени олюви (одеала). Жилищните помещения се отопляват от камина в къщито и джамал в собата. В собата, наредени върху ракла, се съхраняват дрехите и завивките на семейството. Част от покъщнината се намира на чардака, който през топлите летни месеци поема част от функциите на помещенията в жилището.
* * *
Мутафчийска работилница
Къща-близнак от с. Лесичарка, ХІХ в.
приземен етаж
Къщата близнак е построена около средата на ХІХ в. в с. Лесичарка. Нейното пресъздаване в музея на започва през 1969 г. по скици и чертежи на Лазар Донков. Красивото еркерно наддаване и дървените решетки на прозорците са отличителен белег на къщата. На приземния етаж са разположени две работилници—мутафчийска и сарашка, а на втория етаж се намира иконописно ателие.

Мутафчийският занаят е свързан с обработката на козина и изработване на изделия от нея—козиняви пътеки, торби, дисаги, чулове, чували. Единствената суровина, която се използва в занаята, е козината, събирана по селата от самите занаятчии или специални събирачи. Мутафчийството се развива с разрастването на занаятите и търговията и оттам с все по-широкото използване на кираджийските кервани.

При тъкането се използва козина в естествени цветове, без да се боядисва. Мутафчийството е единственият занаят, при който всички етапи на предварителна обработка на суровината, както и тъкането, се извършва от майстора в работилницата. В историята на българското занаятчийство този занаят остава най-консервативният. В него нищо не се променя през многовековното му съществуване. По тази причина той винаги е бил слабодоходен. Припечеленото от мутафчията едва стига за прехраната му.

В мутафчийската работилница се изработват изделия по автентичната технология—торби, дисаги, пътеки, като се използват оригинални инструменти: чекрък, вертикален стан, тарак и др.
Сарашка работилница
Къща-близнак от с. Лесичарка, ХІХ в.
приземен етаж
Сарашкият занаят е един от най-сложните занаяти за обработка на кожи. Наименованието на занаята произлиза от арабската дума сарач, означаваща седло. Появата му е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. Майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и други. Като основен материал служат кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине и допълнителни материали: кече, дървен материал за хамутите, сарашки конци, зебло, ръженица, лепила, катран. В украсата на конските принадлежности се отразява обичта и преклонението към конете. За декорация се използват метални гайки, разноцветни пулове, пискюли, звънчета. Наред с декоративното си предназначение, те имат и защитна функция—предпазват коня от уроки, магии и зловредни влияния. Всички сарашки изделия се изработват в работилницата с оригинални инструменти.
Иконописна работилница
Къща-близнак от с. Лесичарка, ХІХ в.
2 етаж
На втория етаж над сарашката работилница се намира иконописното ателие. Иконописта се заражда в България през ІХ в. във връзка с новоприетата християнска религия. Строго регламентирано от църквата, това изкуство преминава през различни етапи на стилово развитие. След падането на българските земи под османска власт и последвалата религиозна дискриминация иконографията замира, за да отбележи нов възход по време на Възраждането. В пределите на българските земи се оформят три иконописни школи: Дебърска, Банска и Тревненска. В иконописното ателие на музея традициите в изписването на иконата, познати от старите ерминии, се съчетават с въвеждане на нови елементи във вече познатите иконописни образци и библейски сюжети.
* * *
Кожухарска работилница
Къща от с. Батошево, 1865 г.
приземен етаж
Къщата с кожухарска работилница е построена в с. Батошево през 1865 г. Тя е една от най-кокетните къщи, истински шедьовър на балканската възрожденска архитектура с резбовани конзоли и врати, с два чардака, красива стълба, умивалник и тоалетна, както и малко красиво и уютно дворче. Нейното пресъздаване в музея започва през 1970 г.

На приземния етаж е разположена кожухарската работилница, в която може да се проследи целия технологичен процес на изработка на изделия от готови кожи: калпаци, шапки, ръкавици, голаци и др. На втория етаж е представено тъкачеството от района на Централна Стара планина.

През епохата на Възраждането занаятът кожухарство задоволява изцяло нуждите на местното население, а дюкяните са пръснати из цяло Габрово. В навечерието на Освободителната война (1877–1878 г.) в града има 55 кожухарски дюкяна. В кожухарската работилница до прозореца има пишкюн, върху който се сяда по турски, за да се крои и шие. Шиенето на изделията първоначално е ставало на ръка, а към края на ХІХ в.—на шевни машини „Сингер“. Днес в кожухарската работилница в ЕМО „Етър“ може да се проследи целият технологичен процес на изработка на предмети от готови кожи – влашки, троянски, добруджански и македонски калпаци, шапки, голаци, пантофи, ръкавици, пунгии и др.
Тъкачна работилница
Къща от с. Батошево, 1865 г.
2 етаж
В миналото всяка жена е можела да тъче на домашен стан. За нуждите на семейството си тя е изработвала всички необходими текстилни изделия от вълна, лен, коноп, коприна. В работилницата в музея сега се тъкат шарени черги и пътеки, китеници, торбички, престилки, кърпи и пешкири, пана и др., по традиционна технология с разнообразни текстилни материали.
* * *
Коларо-железарска работилница
Къща от с. Гачевци, 1880 г.
приземен етаж
Къщата с коларо-железарска работилница е построена през 1880 г. в с. Гачевци. Приземният етаж е работилница, а на втория етаж е представено жилище на коларо-железар от началото на ХХ в. До него се стига по дървена стълба, разположена под широка стряха. Чардак опасва цялата широчина на къщата. Резбованите колони и контрафризът допринасят за нейния кокетен външен вид. Изграждането на къщата в музея е през 1973 г.

Коларо-железарската работилница представлява едно голямо помещение. Развитието на коларо-железарството в Габровско се свързва с икономическия подем в региона по време на Възраждането. От края на ХVІІІ в. за превоз са използвани коли, в които се впрягат само биволи. В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. се появяват нови видове коли с железни оси и шини (каруци и талиги), теглени от коне.

Майсторът колар владее уменията на ковач, дървостругар и дърводелец, тъй като работата му съчетава всички тези занаяти. По желание на клиента отделни части на колата се боядисват или изписват с пъстри рисунки. Писани коли в миналото имат само по-заможните стопани. В коларо-железарската работилница в музея се изработват каручки по поръчка, както и отделните им части, най-вече колелета, които се използват за украса на съвременните дворове.
Жилище на коларо-железар
Къща от с. Гачевци, 1880 г.
2 етаж
Експозицията „Жилище на майстор коларо-железар от началото на ХХ в.“ е разположена в двете жилищни помещения—къщи и соба. Те са със самостоятелни входове, но и междинна вътрешна врата. Обстановката е скромна. Около камината и на водника са наредени характерни предмети и съдове, използвани в домакинството. В помещението къщи е показано тъкането на рогозки на примитивен стан. В собата има дървен креват и печка за отопление, каквито се използват в близките до града села още в началото на ХХ в. Подът е от дюшеме, също градско влияние.
* * *
Куюмджийска работилница
Къща на Максим Косев, 1860 г., Габрово
приземен етаж
Къщата с куюмджийска работилница е по модел на построената около 1860 г. къща на габровеца Максим Косев, разположена някога югоизточно от моста „Игото“. Сградата в занаятчийската чаршия е изградена през 1967 г. с издаден напред еркер с отсечени ъгли с двустепенни конзоли, обединени с носещи греди, които завършват с лястовичи опашки. На приземния етаж е куюмджийската работилница, а към жилищния етаж води дървена стълба с обшит парапет.

В работилницата майсторът практикува златарство—обработка на благородни метали (злато и сребро) и дюкмеджийство—обработка на неблагородни метали (мед, цинк, олово, дудия – цинк и калай). Но, както в миналото, така и в наши дни, пълно разделение между тези две умения няма. Още в началото на ХІХ в. куюмджиите са организирани в еснаф. През 60-те години на ХІХ в. в Габрово те имат 35 дюкяна, а през 1927 г. остават само 6.

В куюмджийската работилница в ЕМО „Етър“ по оригинална технология, с традиционен инструментариум се изработват пафти, колани, обеци, гривни, пръстени, колиета, църковна утвар, които се продават като сувенири. Чрез няколко техники—отливане, изчукване и филигран майсторите изработват чапрази (пафти), гривни, обеци, пръстени, църковна утвар. Особен майсторлък се иска за направата на сокай. Този женски накит, типичен за региона, се слага на главата на булката на третия ден след сватбата (сряда), след снемане на булото. Според историческите данни не е имало къща в Габровско без сокай.
* * *
Табашка работилница
Къща на Иван Голосманов, 1865 г., Габрово
приземен етаж
Къщата с табашка работилница е собственост на Иван Иванов Голосманов, дядо на основателя на музея Лазар Донков по майчина линия. Тя е построена през 1865 г. в Габрово и се е намирала северно от Баевия мост. Лазар Донков я познава добре. Правил е нейни снимки и скици. Къщата е първият обект, с чието построяване през 1967 г. се поставя началото на изграждане на Занаятчийската чаршия. В приземния етаж е представено табачеството (обработка на кожи). Поради продължителния процес на обработка и неприятната миризма занаятът е представен чрез текстове, снимки и предмети. На втория етаж е експонирано жилище на майстор табак от втората половина на ХІХ в.

Табачеството (кожарството) е един от първите организирани занаяти в Габрово. През 60-те години на ХІХ в. в града има повече от 100 майстори със свои табахани, в които работят почти 400 човека. До Освобождението тук се изработват четири вида кожи: папукчийски гьон от биволски и едри волски кожи; кюселе—полуобработен гьон за цървули от по-дребни говежди и конски кожи; сахтиени от кози; мешини от овчи кожи за лица и хастар на обувки.

Обработката на кожите преминава през три основни етапа—опресняване и очистване на кожата, варосване и дъбене. Впечатляващ е големият чардак на къщата, който е за сметка на намалената жилищна площ, а служи за сушене на кожите. Извън сградата на табаханата могат да се видят и иззиданите в земята каци за варов разтвор. Табашката работилницата е статична, защото старинната технология за обработка на кожи замърсява околната среда.
Жилище на майстор-табак
Къща на Иван Голосманов, 1865 г., Габрово
2 етаж
Табашката къща е двуетажна. Приземният етаж е едно цяло помещение, използвано за табахана (кожарска работилница). На горния етаж е разположено жилището в две стаи: къщи и соба. Те са малки, за сметка на големия чардак, който се използва за сушене на кожи. Обзавеждането и покъщнината в жилището са традиционни. Изградена е камина, около която преминава всекидневието на семейството. В къщито има водник със съдове, паралия и трикраки столчета. В собата обзавеждането е още по-скромно—козяци и олюви за спане на пода, сандък ракла, в която се съхраняват дрехите и джамал за отопление.
* * *
Хлопкарска работилница
Къща от с. Нова Махала, 1880 г.
приземен етаж
Къщата с хлопкарска работилница е построена около 1880 г. в с. Нова махала. Нейният външен и вътрешен архитектурен вид отговарят на първообраза на традиционна балканска къща. Възстановяването ѝ в Етнографски музей на открито „Етър“ е през 1971 г. На приземния етаж се намира хлопкарската работилница, в която се изработват различни по форма и големина хлопки.

Хлопкарската работилница е разположена на първия етаж на къщата от с. Нова махала. Звънчарството като занаят включва изработване на ковани хлопки и ляти звънци. В Габровско се правят само ковани хлопки от желязна ламарина и занаятът е известен под името хлопкарство. Той е характерен само за с. Нова махала. Според разкази на майстори първата хлопка е донесена в селото (днес квартал на Габрово) от братята търговци Георги и Цаньо Павлеви. Те я подаряват на брат си Донко Павлев Ковачев. Той в съдружие с други майстори започва изработването на хлопки в годините след Балканската война (1912 г.). Първите направени хлопки се наричат „траки“. Те са сплескани, оформени са само със студено изчукване и нямат „хубав глас“. Поради това търсенето им е слабо. Друг вид са „рогатите“ хлопки. Но най-много се изработват „обли“ хлопки, защото имат най-хубаво звънене. В хлопкарската работилница по оригинална технология и с традиционен инструментариум се изработват всички видове и размери хлопки.
* * *
Шарланджийска работилница
Къща на Йонко Колчев, 1873 г., Габрово
приземен етаж
Къщата с шарланджийска работилница е построена в Габрово през 1873 г. от Йонко Колчев. Намирала се е в градинката, северозападно от църквата „Св. Богородица“. Нейното възстановяване в Етнографски музей на открито „Етър“ започва през 1970 г. Целият приземен етаж представлява едно помещение—работилница за производство на шарлан (масло от орехови ядки). Вътрешна стълба отвежда към втория жилищен етаж. Коридор разделя четирите жилищни помещения по две от всяка страна. Той продължава в кокетен чардак на фасадната страна.

В шарланджийска работилница чрез текстове, снимки и оригинални съоръжения са показани етапите на преработка и добиване на шарлан. За производството му в Габровско се използват орехови ядки. Те се изпичат в пещ, мелят се на мелница, задвижвана от кон, варят се с вода в казан, за да се отдели шлаката, слагат се в козиняв чувал и се пресоват. Шарланът отлежава в глинени съдове, вкопани в земята. Поради дългия, сложен и скъп процес на производство работилницата е статична.

Добитото масло се използва в домакинството за готвене и осветление (остарялото се налива в кандилото). Останалата твърда маса след пресоването (кюспе) се използва за фураж на домашния добитък и за стръв от рибарите. Производственият процес в някогашните шарланджийници е непрекъснат. За преработка на една доза от 75 кг ядки са били необходими 10–12 часа, а добитото масло е около 60 л. В шарланджийската работилница могат да се преработват още сусам, ленено и маково семе, слънчоглед.
* * *
Мотково кафене
Мотково кафене, 1850 г., Габрово
2 етаж
Къщата с шекерджийска работилница и кафене е построена в Габрово през 1850 г. Лазар Донков използва скици, чертежи и снимки на своя чичо арх. Атанас Донков, за да я възстанови в ЕМО „Етър“ през 1968 г. През 70-те години на ХІХ в. в Габрово е имало 10 кафенета, едно от които е било Мотковото. Фасадата на сградата е раздвижена от чардак, резбовани колони и врати. С красивия си външен вид тя разкрива богатството на възрожденския архитектурен стил. Всяко кафене е един „малък парламент“. В него мъжете си почиват, бистрят световни и градски проблеми на чаша кафе. От 60-те години на ХІХ в. кафеджиите предлагат на клиентите чай и бяло сладко. Днес на гостите се предлага турско кафе на пясък и сладки с аромата на миналото.
Шекерджийска работилница
Мотково кафене, 1850 г., Габрово
приземен етаж
Първите шекерджийски дюкяни възникват в Габрово през втората половина на ХІХ в. Умението е пренесено от Румъния от габровците Гаврил и Йонко. Те откриват свои дюкяни. Дотогава халва, локум, балсуджук и други се внасят от Румъния и Цариград, а габровката приготвя сладка от плодове при домашни условия. Отначало производството на бяло сладко и шекер е слабо, защото консумацията е малка—само по имени дни, сватби и годежи. В шекерджийската работилница по традиционна технология се приготвят захарни петлета, сусамки, кафява халва, рахат локум, балсуджук, небетшекер и други.
* * *
Търговски дюкян
Къща на Петър Сака, 1850 г., Габрово
приземен етаж
Къщата на габровския търговец на бубено семе Петър Саков е построена през 1850 г. в Габрово, до Баев мост. Тя е една от най-големите къщи в града с вътрешна тоалетна и баня. Съборена е през 1930 г. В Етнографски музей на открито „Етър“ е възстановена през 1969–1970 г. като образец на градска възрожденска къща по оригинални снимки и скици на на известния габровски архитект Нено Ямантиев. Предметите, с които е обзаведено търговското жилище, са внесени от Букурещ (Румъния), Виена (Австрия) и Нанси (Франция) от известни габровски фамилии от края на ХІХ и началото на ХХ в. Саковата къща е пример за влиянието на Средиземноморието в архитектурата през късното българско Възраждане. Фасадата ѝ е изпъстрена с рисувани колони и с 21 прозореца; откритият чардак преминава в закрито помещение „кьошк“.

Първият етаж на Саковата къща е търговски дюкян—тук се продават изделия, изработени от майстори на традиционни занаяти.
Търговско жилище
Къща на Петър Сака, 1850 г., Габрово
2 етаж
На втория етаж е показан интериор на търговско жилище. Кьошкът е възстановен точно по оригиналните снимки и скици—с мангала, габровските пъртени черги и миндерлъците за сядане, покрити с характерните бримчени тъкани. Гостната е обзаведена с предмети от габровски фамилии: дървена маса, канапе, бюфет със сервиз за кафе от чешки порцелан, чашки за ликьор, чаши за чай и др. Те са внесени от Виена в началото на ХХ в. Килимът е котленски. В гостната е показан оригинален симфониум от края на XIX в. Той представлява музикална кутия с механично устройство. Когато дискът се върти, в неговите процепи преминават металните езичета (зъбчета) на устройството. Така се възпроизвежда кратка класическа мелодия.

Малкото помещение, през което се влиза в спалнята, изпълнява ролята на традиционна кухня с огнище и водник и свидетелства за бавните промени в градското жилище. Покъщнината се състои от сахани, менци, гърнета. От него, чрез огнището и изградения джамал в гостната, заменен по-късно с кахлена или обикновена печка, се отоплява къщата. Спалнята е обзаведена в стил „късен сецесион“ дарените и откупени от габровски фамилии мебели и предмети. Декоративните мотиви са взети предимно от растителния свят—стебло на кестен, лоза, бръшлян и най-вече форми на цветя. Комодът (дървен шкаф) и параванът са внос от Виена от края на ХІХ в. Покривката за легло е от Букурещ, а роклята, обувките и другите аксесоари—от Париж.
* * *
Къща с фурна
Приземен етаж—фурна
Къщата е построена през 1874–1875 година в Габрово. Нейното възстановяване в музея е през 1969 г., като за това са използвани снимки и скици. Вътрешното разпределение на сградата е съобразено с изискванията на фурнаджийството. На приземния етаж е изградена полусферична пещ—фурна, която се опалва с дърва и в нея се изпичат тестени изделия. Над нея, на втория етаж е помещението за месене и разнемане на хлебни продукти. Има и жилищни помещения. Към втория етаж води вътрешна дървена стълба. Идеята на създателя на ЕМО „Етър“ е да възстанови производството на симид, свързано с романтичното минало на населението от късното Възраждане до средата на ХХ в. Технологията на направата на симид е „тънка работа“, за която са необходими качествени материали—фино бяло брашно, нахут, от който „се хваща“ маята в продължение на 10 часа и други неща. Нахутът допринася за неповторимия аромат на симида. На него казват още „парен“ хляб, защото втасва в шкафове на пара. Всяка сутрин етърската чаршия ухае на симид, което е доказателство, че и нашите деца и внуци ще познават неговия аромат.
* * *