Водни съоръжения

Попаднеш ли в музея, можеш да надникнеш в един различен свят—очарователен и примамващо автентичен—това е светът на възрожденските българи. Тук миналото е пренесено през времето и пространството, за да бъде споделено с поколенията и преживяно от посетителите.

Бичкиджийница · Бояджийна · Валявици · Воденица Долапкиня · Воденица Караджейка · Гайтанджийска одая · Струг за бъклици · Струг за гаванки, танури и солници · Тепавица · Точило
Струг за бъклици, XIX в., местност Станисов дол
В Етнографския музей на открито „Етър“ се намира единствената в България сбирка на народни технически съоръжения задвижвани с водна сила. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани колекции сред европейските музеи на открито. Най-важната особеност на сбирката е, че всички водни съоръжения са в действие, и работят така както в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система, оформена на две нива. На първото ниво са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто—гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица. Представена в естествената си среда и размер, пусната в действие, народната техника на вода в Етъра показва рационалните конструктивни решения, плод на изобретателния ум на балканджията, който пренася през вековете традицията за използването на водата като двигател. Тези някога традиционни, но днес забравени съоръжения, експонирани в ЕМО „Етър“, предизвикват голям интерес у посетителите.
* * *
Бичкиджийница
XIX в., с. Топлеш
Бичкиджийницата или стружнята, както е известна в Габровско, е дърскорезница за бичене на талпи и дъски. С появата си тя заменя големия ръчен трион „крап“. Същинското съоръжение е разположено във временна защитена сграда. Встрани се намира голям, конусовиден кош, в който се нагнетява водата, отведена от вадата до него. Силната струя задвижва малко, водно колело—„долап“, което с помощта на дървена ос задвижва курбела (своеобразен колянов вал). Постепенното подаване на целия дървен труп към триона се осъществява от зъбно колело и мотичка, които при движението си осигуряват навиване на въже, придърпваща рамката със закрепеното неподвижно дърво. Дървени струговани валове улесняват движението на дървото към триона. Бичкиджийницата, експонирана в музея, е пренесена от с. Топлеш, Габровско.
* * *
Бояджийна
1870 г., Габрово
Изградена през 1870 г., собственост на Иван Калпазанов, който през 1882 г. основава Първата текстилна фабрика в Габрово. Бояджийните се намират непосредствено до гайтанджийските одаи, където се изработва гайтана (плетен вълнен шнур). В работилницата има: пишкюн (полица, лавица), където става свиването на гайтанът на дървена маца, казан на огнище и друг по-малък, открито огнище с напречна желязна пръчка—за пърлене, кепче или кратуна, бакърени менци, дървени бъркачки, дървена бухалка и дървени върлини за съхнене на гайтана.

Широките търговските връзки на габровци през ХVІІІ и ХІХ в. с Цариград, Брашов, Виена, Букурещ, способстват за пренасяне в Габрово на багрилни материали за боядисването на гайтана. Въпреки това, особено по селата, много дълго се запазва традицията, да се ползват багрилата от природата: боядисване в черно със смрадлика, кори и листа от осен, зрелият плод на бъза; лучен цвят с листа от главите на червения лук; жълт цвят с листа от дюля, с листа от праскова. Зелен цвят с млади орехови листа, корени на коприва; кафяв цвят с орехова шушлопина, с орехови листа. „Бонджук“ или тъмносин цвят със синило и морава боя. Боядисвали се до 12 цвята.
* * *
Валявици
XIX в., с. Етъра и Стоките
В тях се валят вълнени тъкани—одеяла, кебета, олюви, китеници, халища. При обработката тъканите омекват и получават мъхеста повърхност. Продължителността на валяне зависи от материала и температурата на водата—от 5 до 10 часа. От 30-те години на ХІХ в. валявиците започват да се използват и за пране на постелки и завивки. Прането трае 20-30 минути и се извършва без използването на перилни препарати. В Етъра са експонирани две валявици. Едната е заварена на терена и показва начина за изграждане в Габровско, а втората е от с. Стоките, Севлиевско.
* * *
Воденица Долапкиня
XIX в., с. Делирджеци
Задвижването с вода в това съоръжение се осъществява с помощта на голямо колело, наречено долап. По периферията му има дървени кофи, оформени по начин, който не позволява водата да се излива, докато кофата не се превърти надолу, т.е. задвижването на долапа се извършва от тежестта на водата. Докато при воденицата-караджейка има директно задвижване: перей–вертикален вал–воденични камъни, при воденицата-долапкиня въртеливото движение на хоризонталния вал на долапа към вертикалния вал на камъните се осъществява чрез дървена зъбна предавка (голямо зъбно колело с дървени зъби, наречено калкан, и малка зъбчатка на вертикалния вал, известна като фенер). По този начин не само се променя посоката, но се и увеличават оборотите на въртене. Воденицата—долапкиня представена в музея е копие на реално съществуващо съоръжение в с. Делиджеци от края на ХІХ в.
* * *
Воденица Караджейка
1780 г.
Това е най-старото съоръжение в ЕМО „Етър“ построено около 1780 година и в последствие реставрирано и пуснато в движение. Името „караджейка“ произлиза от турската дума „кара“ (черен), тъй като брашното се смила без да се отделя от триците и придобива тъмен цвят. Двигателният механизъм на съоръжението се състои от хоризонтално водно колело „перей“, дървена ос „вретено“ и метална „маъл“. Върху тях ляга горният воденичен камък, който се върти, долният е неподвижен. Водата, задвижваща „перея“, се отвежда от вадата по дървена тръба, наречена „ралупа“ или коруба. Тръбата се прави от дебело, прогнило в средата дърво. За да се получи необходимия отвор тя се опалва и по този начин „ралупата“ се предпазва от гниене.
* * *
Гайтанджийска одая
XIX в., местност Тепавиците
Най-голямо приложение водата като двигател намира в гайтанджийското производство и по-точно в един технологичен момент—плетенето на гайтана (вълнен шнур). Той се използва за украса на традиционното българско облекло (женско и мъжко) и на униформите на турската редовна армия преди Освобождението. Началото на механичното плетене на гайтан се отнася към първите десетилетия на XIX в., когато се появява чаркът—първата българска машина, изработена от габровските ковачи. Чарковете за плетене на гайтан се подреждат в специална сграда, наречена гайтанджийска одая. Тя е на два етажа, задължително опряна на вадището. Горният етаж представлява стая, а отдолу под пода, който е само от дъски, са разположени двигателните механизми на чарковете. Гайтанджийската одая в експозицията на Етъра е пренесена през 1964 година от местността Тепавиците край Габрово от 60-те години на XIX в.
* * *
Струг за бъклици
XIX в., местност Станисов дол
Стругът за бъклици е временна защитна сграда, изградена от камък и покрита с плочи. Той е строен в началото на ХІХ в. в местността „Станисов дол“, край село Топлеш. Специализиран e за изработка на бъклици.
По поречието на реките Янтра, Сивек и Страшка река в миналото работят предимно гаванкаджии. Изработването на бъклици или кофи, както ги наричат местните хора, е съсредоточено по река Паничарка, в района на селата Топлеш, Зелено дърво и Спанци. Двигателният механизъм се състои от дървено струговано вретено с набити на задния край лъжици, чрез които посредством водна струя то се задвижва. На него на метални шипове се набива дървеното трупче, от което с метални куки се струговат предметите. Стругът за бъклици се различава от струга за гаванки по изнесена дървената тръба, по която тече водата извън временната защитна сграда. На струга за бъклици се изработват и всички останали дървостругарски изделия.
* * *
Струг за гаванки, танури и солници
XVIII в., с. Къшлите
Стругът за гаванки, танури, солници е строен в края на ХVІІІ в. в село Къшлите (днес квартал Ябълка). Пренесен е в Етнографски музей на открито „Етър“ през 1964 г. Представлява временна защитна сграда, покрита с дървени коруби, в която е разположен двигателният механизъм. Изработват се разнообразни дървени съдове. По горното течение на река Янтра дървостругарството е силно развито и се запазва най-дълго време. То съчетава природните дадености на Габровския край (богатството на гори и бързотечащи води) с майсторлъка и предприемчивостта на балканджиите.

Струговете се монтират във временни защитни сгради с каменни стени, отворени отпред. Стругът, както и всички части на съоръжението: сграда, ралупа, лакумица, се изработват от самите стругари. Габровските стругари работят не само за нуждите на местното население. Изделията им се продават из цялата страна, достигат чак до Мала Азия. Дървостругарството донася славата на Габрово, като „Гаванчестър“.
Изделията на занаята са разнообразни по форма, големина и предназначение. На струга за гаванки се изработват гаванки, танури, солници и много други. Интересни са и наименованията им—сара, чанталък, канкавел, кутел, шашкън, батал и други.
* * *
Тепавица
XIX в., с. Етъра
Тепавицата е строена около средата на ХІХ в. Собственост е на Йордан Партенев. През 1963 г, когато започва изграждането на музея, тя е полуразрушена и се налага нейната реставрация. Тепавицата е примитивно съоръжение за механична обработка на вълнени домашнотъкани платове: шаяци, навои, пояси, козяци, по-късно започва да се тепа и черен гайтан. Целта е заздравяване, уплътняване и получаване на мъхеста повърхност. Съоръжението се задвижва с вода. Процесът на тепане продължавал в зависимост от вида изделието от 2 до 14 часа. През това време се извършвали редица операции (намятане, разрязване, наливане на гореща вода и др.) От средата на ХІХ в. в тепавиците се тепе и гайтан след първото и второто му боядисване. Пак през този период тепавичарството се обособява в отделен занаят. От началото на ХХ в. тепавиците губят стопанското си значение. Остават да работят няколко тепавици по горното течение на река Янтра. През 2017 г. единствената от тях е в Етнографски музей на открито „Етър“. Тепавицата е оригинал, заварен на терен.
* * *
Точило
XIX в., област Гарванов камък
Точилото, експонирано в ЕМО „Етър“, е копие на такова от първата половина на XIX в., в местността „Гарванов камък“ край Габрово. Подобни точила, използващи силата на водата са съществували по поречието на реките Янтра и Сивек. Появата им в Габровско се свързва с интензивното развитие на ножарството. Задвижването с вода многократно увеличава ефективността при източване на ножарските изделия (брадви, тесли, ножове и др.). Точилото представлява хоризонтална дървена ос-вретено, с набити на нея лъжици, образуващи переи—разновидност на водното задвижване. На вретеното е закрепен точилен камък. Разположено е в защитна сграда, иззидана от камък, със стръмен покрив. От вадището водата се отвежда до водното колело чрез наклонен открит улей.
* * *