Воденичарството е показано в два обекта в Регионален етнографски музей на открито „Етър“—воденица долапкиня и воденица караджейка.
Задвижването с вода във воденицата долапкиня се осъществява с помощта на голямо колело (долап). По периферията му има дървени кофи, оформени по начин, който не позволява водата да се излива, докато кофата не се превърти надолу, т.е. задвижването на долапа се извършва от тежестта на водата. Докато при воденицата караджейка има директно задвижване: перей—вертикален вал—воденични камъни, при воденицата долапкиня въртеливото движение на хоризонталния вал на долапа към вертикалния вал на камъните се осъществява чрез дървена зъбна предавка (голямо зъбно колело с дървени зъби, наречено калкан, и малка зъбчатка на вертикалния вал, известна като фенер). По този начин се променя посоката и се увеличават оборотите на въртене. Този вид воденици се срещат единствено по река Топлешка. За тях е необходим по-малък дебит и пад на водата. Воденицата долапкиня, представена в музея, е копие на реално съществуващо съоръжение в с. Делиджеци от края на ХІХ в.
Воденицата караджейка е най-старото съоръжение в Регионален етнографски музей на открито „Етър“, построено около 1780 г. и впоследствие реставрирано и пуснато в действие. Името „караджейка" произлиза от турската дума „кара“ (черен), тъй като брашното се мели без да се отделя от триците и придобива тъмен цвят. Двигателният механизъм на съоръжението се състои от хоризонтално водно колело (перей), дървена ос (вретено) и метална ос (маъл). Върху тях ляга горният воденичен камък, който се върти, долният е неподвижен. Водата, задвижваща перея, се отвежда от вадата по дървена тръба, наречена ралупа (коруба). Тръбата се прави от дебело, прогнило в средата дърво. За да се получи необходимият отвор, тя се опалва и по този начин ралупата се предпазва от гниене. Воденицата караджейка е построена през 1780 г. и е най-старото съоръжение, заварено на терена. Нейни собственици са трима жители от с. Бойчетата. По пътя на унаследяването в началото на ХХ в. те са 70, като всеки, в зависимост от своя дял, ползва воденицата определен брой дни в годината. В нея се мели царевица, жито, ечемик.