Поминък и Занаяти

Попаднеш ли в музея, можеш да надникнеш в един различен свят—очарователен и примамващо автентичен—това е светът на възрожденските българи. Тук миналото е пренесено през времето и пространството, за да бъде споделено с поколенията и преживяно от посетителите.

Бакърджийство · Гайтанджийство · Грънчарство · Дървостругарство · Дърворезбарство · Иконопис · Кожухарство · Коларо-железарство · Куюмджийство · Мутафчийство · Ножарство · Сарачество · Хлопкарство · Симидчийство (хлебарство) · Тъкачество
Дървостругарство
В занаятчийските и търговски центрове през Възрожденската епоха сред ниското (партерно или двуетажно) застрояване се открояват сградите с обществено и култово значение: часовникови кули, църкви, училищни сгради, каменни чешми, каменни мостове и други. При цялостното композиционно решение и оформление на музейната територия, в Етнографски музей на открито „Етър“ намират място и обекти с обществено и култово значение: градска часовникова кула, Кръстникколчов хан, църква „Свето Богоявление“, пет каменни чешми, два каменни моста и други.
* * *
Бакърджийство
По време на Възраждането, при оформената диференциация сред металообработващите занаяти, бакърджийството се специализира в производство на домашни съдове и църковна утвар. Причината за това се крие във факта, че медта е най-ковък, най-мек и най-топлопроводим от всички метали, които се използват в народните занаяти. По този начин, от една страна, бакърът е особено приложим за съдове, които са в досег с огъня, а от друга, често пъти им предава твърде специфични форми—високи столчета, дълги дръжки, широки дъна и др. За разлика от среброто и златото обаче, медта лесно оксидира, което води до друга особеност в производството—калайдисването или посребряването на целите съдове или на тези части от тях, които са в досег с храната или течността. В нашия музей бакърджийството е представено в къщата с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Тя е копие на оригиналната къща, построена през 1872 г. южно от църквата „Св. Богородица“ (в центъра на Габрово).
* * *
Гайтанджийство
През Възраждането в тясна връзка с облеклото се развиват няколко занаята, един от които е гайтанджийството. Той е свързан с производството на гайтан, или вълнен плетен шнур. Първоначално гайтанът се появява като един вид плосък ширит, пришиващ се по ръбовете на вълнената дреха, за да крепи по-здраво отделните части. Гайтанът произхожда от традиционната украса на българските народни носии, от абаджийството, занаят присъщ на мъжете в миналото, вероятно заради по–грубия плат, от който се шият. Впоследствие започва да служи за украса на българските традиционни костюми. Началото на механичното плетене на гайтан се отнася към първите десетилетия на XIX в., когато се появява чаркът—първата българска машина, изработена от габровски ковачи.
* * *
Грънчарство
Процесът на правене на керамика е много близък до сътворението на живота. Земя и вода влизат във взаимодействие с въздух и огън, като основните елементи се обединяват, за да създадат едно уникално творение.
Възникнало, за да задоволи практическите нужди на хората от различни съдове за бита, грънчарството се развива, за да стане през Възраждането един от водещите занаяти. Оформят се редица грънчарски центрове. Разцветът на габровското грънчарство е между 70 и 90-те години на XIX в. През 70-те години майстори със собствени работилници и пещи са около 45, разположени в две грънчарски махали. т.н. „долни грънчери“. Това е по-старата грънчарска махала. През XIX в. се заселва и десния бряг на реката и се образува новата махала, наречена „горни грънчери“. А последни представители на традиционното грънчарството работят до 50-те години на ХХ век: Иван Лунгов и Кольо Драгалов (до 1954 г.). Къщата на последния е пренесена в Етъра.
* * *
Дървостругарство
Дървостругарството е основен поминък на населението от планинските колиби, южно от Габрово. То е самобитно и се налага от самата природа—богата на гори и бързотечащи реки, а бедна на плодородна почва. Стругарството се предава по наследство и понякога на един струг работят по три поколения. Предпочитаният от стругарите материал е явор и бук. Най-здрави и качествени са предметите от явор, а букът се използва масово заради широкото му присъствие в горските масиви на Стара планина. Използват се също орех, слива, череша, липа, круша, бряст и осен. Изделията на занаята са разнообразни по форма, големина и предназначение. На струга за гаванки се изработват гаванки, танури, солници, похлупци, свещници, хурки и много други изделия. Интересни са и наименованията им: сара, чанталък, канкавел, кутел, шашкън, батал и други. Габровските стругари работят не само за нуждите на местното население. Изделията им се продават из цялата страна, а някои достигат чак до Мала Азия и Египет. Славата и уменията им превръщат занаята в нарицателно име за габровския край, а в началото на ХХ век, когато по икономически подем и индустриално развитие Габрово се сравнява с Манчестър, на шега, но не без основание, градът е наричан „Гаванчестър“.
* * *
Дърворезбарство
Дърворезбата е художествена обработка на дърво чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. Разцветът й е през XVIII и XIX век, когато се наблюдава общ подем в занаятчийството и архитектурата по българските земи. Дърворезбата намира приложение както в църковната архитектура и вътрешно оформление на храма—иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита—резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Познати са два типа дърворезба: пастирска (овчарска), която е дребна, плитка и плоска резба. В нея преобладават най-често геометричните орнаменти като точки, кръгове, дъги, ромбове и кръстове, които са направени най-често с нож. Марангозка (занаятчийска, професионална), която е едра и дълбока резба. В българските земи през Възраждането почти едновременно възникват трите големи резбарски школи—Самоковската, Дебърската и Тревненската.
Къщата с резбарската работилница е копие на дома на Симон Ножаров, построен в Габрово през втората половина на ХІХ в.
* * *
Иконопис
Иконописното изкуство се заражда в българските земи през ІХ в. във връзка с новоприетата християнска религия. Строго регламентирана от църквата, този вид живопис преминава през различни етапи на стилово развитие на източно-християнското изкуство. След падането на България под османска власт и последвалата религиозна дискриминация иконографията замира, за да отбележи нов възход по време на Възраждането. В пределите на българските земи се оформят три иконописни школи: Дебърска, Банска (Разлошка) и Тревненска. В иконописното ателие на Етърската чаршия днес традициите в изписването на иконата позната ни от старите ермении се съчетават с въвеждане на нови съвременни елементи в познатите иконописни образци и библейски сюжети.
* * *
Кожухарство
Кожухарската работилница е разположена на приземният етаж на къщата от село Батошево. През епохата на Възраждането занаятът изцяло служи на нуждите на местното население. Кожухарските дюкяни са пръснати из цяло Габрово. В навечерието на Освободителната война в града е имало 55 кожухарски дюкяна. В кожухарницата до прозореца е построен пишкюн, върху който се сяда по турски, крои се, шие се и се стриже. Шиенето на кожухарските изделия първоначално е ставало на ръка, а по- късно на шевни машини „Сингер“. Днес в кожухарската работилница, разположена на приземният етаж на къщата от село Батошево може да се проследи целия технологичен процес на изработка на предмети от готови кожи—влашки, троянски, добруджански и македонски калпаци, шапки, голаци, пантофи, ръкавици и пунгии…
* * *
Коларо-железарство
Развитието на коларо-железарството в Габровско е свързано с икономическия подем в региона по време на Възраждането. От края на ХVІІІ в. за превоз са използвани коли, в които се впрягат само биволи. В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. се появяват коли с железни оси и шини, теглени от коне, т.н. каруци или талиги. Майсторът-колар владее уменията на ковачи, дървостругари и дърводелци, тъй като направата на колата, съчетава всички тези занаяти.
По желание на клиента отделни части на колата се боядисват или изписват с пъстри рисунки. Писани коли в миналото имат само по-заможните стопани.
Коларо-железарската работилница е разположена на приземия етаж на къщата от с. Гачевци.
* * *
Куюмджийството
Този занаят има две разновидности: златарството, свързано с обработката на благородни метали като злато и сребро, и дюкмеджийството, при което се обработват неблагородни метали като мед, цинк, олово и дудия (сплав от цинк и калай). Но, както в миналото, така и в наши дни, пълно разделение между тези два занаята няма. Консервативният вкус на населението към формите и украсата на изделията помага за съхраняването през вековете на традиционните техники на изработка: отливане, изчукване и филигран. Чрез тях майсторите изработват чапрази, гривни, обеци, пръстени, църковна утвар и не на последно място сокая, който е символ на женската красота в района на Централна Стара планина. Това е женски накит, който се слага на главата на булката, на третия ден след сватбата, в сряда, при снемане на булото. Според историческите данни не е имало къща в Габровско, в която да няма сокай. Работилницата в музея е копие на тази на майстора Маским Косев, построена през 1860 г. в Габрово.
* * *
Мутафчийство
То процъфтява с развитието на занаятите и търговията през Възраждането и оттам с все по-широкото използване на кираджийските кервани.Свързано е с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. В големи количества се тъкат чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са и характерните за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.
* * *
Ножарство
През Възраждането един от занаятите, допринесъл за голямата слава на Габрово като занаятчийски център, е ножарството. Работилницата е оригинална, пренесена от с. Нова махала (сега кв. Априлово). По дървените греди можете да видите отбелязани числа, поставени, за да улеснят пренасянето й. Била е собственост на майстора-ножар дядо Метьо. Представлява ковачница, където е разположено огнището, зад него се намира оригинално духало (мях) от цяла биволска кожа (на около 150 г.). В работилницата има и второ помещение наричано изкарвалня, което се е използвало за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се заточвал на точило.
* * *
Сарачество
Наименованието на занаята произлиза от арабската дума сарач, означаваща седло. Появата му е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. Майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и др. Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Украсата на конските принадлежности, наред с декоративното си предназначение имат и защитна функция, да предпазват коня от уроки, магии и други зловредни влияния.
* * *
Хлопкарство
Звънчарството като занаят включва изработване на ковани хлопки и ляти звънци. В Габровско се изработват само ковани хлопки от желязна ламарина и поради това занаятът е известен под името хлопкарство. Според разказите на майсторите, първата хлопка е донесена в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) от търговците Георги и Цаньо Павлеви, които я дават на брат си Донко Павлев Ковачев. Той в съдружие с други майстори започва изработването на хлопки в годините след Балканската война. Първите изработени хлопки се казват „траки“. Те са сплескани, оформени са само със студено изчукване и нямат хубав глас. Поради това търсенето им е слабо. Друг вид са „рогатите“, на които не се мачкат рогата. Но най-много се изработват т.н. „обли“ хлопки, защото имат най-хубав глас. Къщата, в която е разположена хлопкарската работилница,е копие на строена през 1880 г. сграда в с. Нова махала.
* * *
Симидчийство
Създателя на Етнографски музей на открито „Етър“ Лазар Донков е искал да възстанови производството на симид, свързано с романтичното минало на хората от късното Възраждане до средата на XX в. Технологията му е „тънка“ работа, защото са необходими качествени материали—фино бяло брашно и нахут, от който се „хваща“ маята в продължение на около 10 часа и редица други неща. Нахутът допринася за неповторимия аромат на симида. Наричат го още „парен“ хляб, защото втасва в шкафове на пара. Къщата с фурната е строена през 1874–1875 г. За нейното възстановяване се използват снимки и скици. На приземния етаж се намира пещта, опалвана с дърва, в която се изпичат тестени продукти. Всяка сутрин и днес Етърската чаршия ухае на симид, което е доказателство, че и нашите деца и внуци ще познават неговия вкус и аромат.
* * *
Тъкачество
В миналото всяка жена е можела да тъче на домашен стан. За нуждите на семейството си тя е изработвала всички необходими текстилни изделия от вълна, лен, коноп, коприна. Сега на втория етаж на Батошевската къща, строена през 1865 г., се намира тъкачницата в Етнографския музей на открито „Етър“, където се изработват шарени черги и пътеки, китеници, торбички, престилки, кърпи, пешкири и пана, по традиционна технология с разнообразни текстилни материали.
* * *
Мандра
XIX в., с. Топлеш
Животновъдството е една от основните поминъчни дейности на балканджиите. Наличието на изобилна горска паша, вода и естествени ливади благоприятстват отглеждането на овце. Балканските мандри са примитивни двустрешни постройки, разположени по билото на Балкана. Те са свързани с лятното пасбищно отглеждане на овцете и доенето на мляко от овчарите. Инвентарът им се състои от бакърени казани, дървени каци, корита, ведрици за доене, гюмове, платнени цедачки и други. В мандрите млякото се събира и се преработват в млечни продукти—сирене, кашкавал, масло, извара и други.

В Етнографски музей на открито „Етър“ е експонирана балканска мандра от с. Топлеш, Габровско. В нея са представени уреди и съдове, които се използват при доенето на овцете и козите, преработката на млякото и съхраняването на приготвените от него сирене, кашкавал, масло, извара и други продукти. На дългата страна в близост до огнището са окачени дървени бъркалки; на пода са наредени медни казани с различна големина, дървени каци, ведра. На късата страна са поставени гюмове за мляко, имащи различна вместимост, железен кантар; буталка за биене на мляко. Пред тях е сложена паралия с трикраки столчета, на които се хранят мандраджиите и овчарите. На паралията са поставени глинена паница и дървени лъжици. На другата дълга страна са експонирани дървен сандък за съхранение на сирене и два дървени плота, необходими за приготвянето на млечните продукти.
* * *
Пушило за сливи
XIX в., с. Райнушковци
Пушилото за сливи е прототип на канално пушило от село Райнушковци, Тревненско от края на ХІХ в. Чрез опушване в примитивен огнищен канал сливите се запазват за дълго време. Представлява огнищен канал с дължина 3–4 метра, ширина и дълбочина 0,5 метра. Размерите му са съобразени с необходимостта сливите да изсъхват без да изгарят. В единия край на съоръжението има огнище, а в другия е вкопана дървена леса с дървен капак. Огнищният канал е покрит с каменни плочи и вършини. Лесата събира 30 кг сливи. Процесът на сушене продължава 24 часа, след което сливите се досушават за 2–3 дни на открито място на слънце. Съществен момент е опушването, което ги консервира и те могат да издържат така без да се развалят до 10 години. Част от сливите обикновено са за продан, а другите остават за собствена консумация. През есента в него се опушват сини сливи.
* * *
Сушило за сливи „Хавелка“
XX в., Габровски регион
Овощарството е основен поминък на балканджиите от Габровско. Плодовете, които всяка есен се събират от дърветата, се използват за домакинството в прясно и изсушено състояние. Популярно за този край е сушенето им в специални сушила, като така се запазват за по-дълго време. Сушилата от типа „Хавелка“ се появяват след 1930 г. и се строят под формата на малки къщички от кал или кирпич, покрити с каменни плочи. Огнището се намира в задната част, свързано е с канал, който преминава през цялата дължина на сушилото. Каналът е свързан с други по-тесни канали, които се събират в общ комин, извеждащ пушека на покрива. Над огнището има квадратен отвор, който улеснява процеса на горене. Над огнищния канал са разположени леси (дървени рамки), до които се стига през дървени вратички на лицевата страна на постройката. На каратавана (таван от греди и летви) е разположен отдушник за регулиране на температурата и влажността. Плодовете се сушат чрез сух и топъл въздух. Сушилото за сливи тип „Хавелка“ е точно копие на сушило от с. Горни Радковци, Тревненско, построено около 1940 г.
* * *