Открий какво умееш

Багренето на текстил с материали от растителен произход е познато на хората още в дълбока древност. За оцветяване се използват корени, кори, листа, стебла и цветове. За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същият цвят. Неговата наситеност зависи от сезона, през който е събран растителният материал, от качеството на багрилния материал. Природните багрила се използват до средата на ХІХ в. Едно от малкото места у нас, където и днес е съхранена и се прилага оригиналната технология за боядисване на прежда с растителни материали, е Регионалният етнографски музей на открито „Етър“.

Гайтанът е плетен вълнен шнур с плоска основа и обла повърхност, използван за обточване с цел заздравяване на дрехите от аба—потури, елечета, сукмани. Гайтаните се поставят по ръбовете на дрехата и на местата, където има триене, за да я предпазят от износване. След време те се подменят и дрехата става като нова. Днес има възраждане на интереса към гайтана, който намира приложение при декорацията на дрехи, пана, бижута.

Изделията от беленица са част от българската материална култура. Така се нарича външната обвивка на царевичния плод, която се бели. Най-популярното изделие, изработвано от царевична шума в миналото, са рогозките. Те са постелки, чието основно предназначение е да изолират студа и влагата на пръстения под в селските къщи. Върху пода се постила първо рогозка, после козяк и най-отгоре вълнена черга. От началото на XXI в. се забелязва засилване на интереса към това позабравено домашно занятие. От царевична шума могат да се изработват различни видове вази, кошници, чанти, подложки за сервиране. Могат да се правят цветя и кукли.

Изработват се предмети за украса с техниката „сухо плъстене“. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единственият материал, от който се правят украшенията.