Музеен център (Кръстник-Колчов хан)

Още със създаване си вътрешните помещения на сградата не са замислени като експозиция, отговаряща на уредбата на намиращия се в Габрово през XIX век Кръстник-Колчов хан. Именно той е ползван за модел на постройката в музея, която е градена и адаптирана в периода 1974–1977 година, с цел в нея да се разположат работни места на част от служителите и фондохранилище. Приземният етаж първоначално е използван за столова, а на по-късен етап там се уреждат временни изложби. Доскоро посетителите имат представа за тази сграда, която е най-голямата в музей „Етър“, само отвън.

Екипът на музея дълго време търси възможности да отвори Кръстник-Колчовия хан за посетители, но сериозни препятствия са разположението на помещенията, липсата на вътрешна връзка между отделните етажи, както и влагата в определени части от сградата.

Благодарение на проект „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“ сградата е превърната в Музеен център и вече е достъпена за посетители. В добре адаптираните пространства могат да се уреждат големи изложби и да се провеждат различни творчески работилници. На първо ниво има кино-зала, а на трето – помещение с интерактивна дъска за семинари и презентации. За хората с двигателни увреждания функционира вътрешен асансьор, чрез който се достига до всяко от съществуващите три нива. Изградени са и вътрешни стълби, които свързват отделните етажи. В сградата вече има и тоалетни, включително за хора с увреждания.

Всеки предмет има своята памет. А когато паметта бъде съхранена, тя се превръща в история.

Още при влизането си в Музейния център на РЕМО „Етър“ посетителите са посрещнати от каменната пластика „Братя“ – силно и въздействащо произведение на Милен Радев (Тикла) от с. Габърица, Смолянска област. Изработена от характерните родопски каменни плочи – тикли, творбата носи едновременно усещане за устойчивост и близост. Камъкът – суров и вечен – е превърнат в образ на връзката между братята, рода и приемствеността. Още тук изложбата задава своята тема: традицията като жива памет.

Сред акцентите в експозицията е металният кръст-просфора от втората половина на XIX век – предмет с ясно изразена литургична функция, използван при приготвянето на просфората в православната традиция. До него стои учебникът „Землеописание“ от 1880 г. – свидетелство за ранното следосвобожденско образование и за начина, по който българите започват да опознават света през науката. Поглед към градската култура от първата половина на ХХ век дава изящен тоалетен комплект от 20-те години – знак за навлизащата модерност, за новия стил и за променящото се всекидневие.

Изложбата разгръща и пъстро международно присъствие чрез предмети, откупени по време на 19 Международен панаир на традиционните занаяти, проведен през 2025 г. От Иран идва изящна кутия за табла, изработена в сложната техника хатамкари – съчетание от фина дървена инкрустация и прецизна живопис, при която геометричният орнамент се превръща в истинска мозайка от миниатюрни елементи. Турция е представена с ръчно изработени кукли в традиционни носии и с налъми – както за делнична употреба, така и за сватбен обред, носещи характерния силует и украса на анадолската традиция. От Молдова постъпват две кукли в автентични костюми, които разкриват богатството на местната текстилна орнаментика.

Особено внимание привличат ювелирните изделия на майстори от Грузия, Армения и Турция – накити, в които металът е обработен с изключителна прецизност и усет към детайла. Към тях се добавят и сребърните накити на Цеца Дамянова – победител в майсторската надпревара по куюмджийство през 2023 г., чиито произведения демонстрират високо ниво на техническо изпълнение и продължаване на българската златарска традиция.

От български майстори са откупени бакърено гюмче, миниатюрна дървопластика и традиционни кожени обувки – кундури, характерни за края на XIX и началото на ХХ век. Те представят различни аспекти на занаятчийската култура – от обработката на метала и дървото до кожарството – и свидетелстват за устойчивостта на традиционните техники в съвременната практика.

Всички представени предмети са част от новите постъпления във фондовете на музея през 2025 г. След извършване на необходимата експертна оценка, те се включват в основния или в спомагателния фонд в зависимост от своята научна, историческа и художествена стойност. Обогатяването на фонда е сред основните професионални ангажименти на музейните специалисти – процес, който гарантира не само съхраняването на културното наследство, но и неговото изследване и представяне пред бъдещите поколения.

Така изложбата не просто показва нови експонати. Тя разкрива пътя на предмета – от ръцете на майстора или от домашната среда до музейната витрина, където той се превръща в част от споделената културна памет.

„Жените носят света“ – впечатляваща колекция от 42 фотографии на американската визуална художничка Лекха Сингх, посветена на силата, устойчивостта и тихия героизъм на жените по света.

Това е първото представяне на изложбата в България.

В продължение на повече от 25 години Лекха Сингх обикаля света – от пулсиращите мегаполиси до най-забравените и уязвими места. Нейният обектив разказва истории за човечност, смелост и надежда, като поставя в центъра жените и децата. Творбите ѝ са носители на силно послание и са отличени с редица международни награди, сред които „21 лидера на 21 век“ на Women’s eNews и „Жени, помагащи на жени“.

Проектът, по който се осъществява изложбата, е финансиран по процедура BG-RRP-11.021 Схема за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за големи общини", Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори", Компонент „Социално включване", Национален план за възстановяване и устойчивост".