Музеен център (Кръстник-Колчов хан)

В началото на месец март 2024, годината в която музей „Етър“ навършва шест десетилетия, Кръстник-Колчов хан за първи път в своята история е отворен за посетителите. Превърнат в Музеен център той предлага вълнуващи преживявания на малки и големи, без да е необходимо допълнително заплащане.
История на сградата
Още със създаване си вътрешните помещения на сградата не са замислени като експозиция, отговаряща на уредбата на намиращия се в Габрово през XIX век Кръстник-Колчов хан. Именно той е ползван за модел на постройката в музея, която е градена и адаптирана в периода 1974-1977 година, с цел в нея да се разположат работни места на част от служителите и фондохранилище. Приземният етаж първоначално е използван за столова, а на по-късен етап там се уреждат временни изложби. Доскоро посетителите имат представа за тази сграда, която е най-голямата в музей „Етър“, само отвън.
Екипът на музея дълго време търси възможности да отвори Кръстник-Колчовия хан за посетители, но сериозни препятствия са разположението на помещенията, липсата на вътрешна връзка между отделните етажи, както и влагата в определени части от сградата.

Благодарение на проект „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“ сградата е превърната в Музеен център и вече е достъпена за посетители. В добре адаптираните пространства могат да се уреждат големи изложби и да се провеждат различни творчески работилници. На първо ниво има кино-зала, а на трето – помещение с интерактивна дъска за семинари и презентации. За хората с двигателни увреждания функционира вътрешен асансьор, чрез който се достига до всяко от съществуващите три нива. Изградени са и вътрешни стълби, които свързват отделните етажи. В сградата вече има и тоалетни, включително за хора с увреждания.
* * *
Актуални изложби
Моят етнографски свят
Изложбата представя част от личната колекция на Румяна Механдова, която повече от 40 години събира и съхранява елементи от богатото ни материално културно наследство. В нея са представени автентични женски костюми от трите основни вида традиционни носии в зависимост от горните дрехи: двупрестилчена, сукманена и саяна. Техните елементи и кройки показват различни специфики: регион, възраст, семейно положение, социален статус и индивидуален подход към традицията. Красиви накити допълват ефекта на костюмите.
Богатият колорит от везани и тъкани геометрични, растителни и животински мотиви върху престилки, възглавници и празнични месали (дълги кърпи) очарова сетивата и разкрива усета, сръчността и фантазията на българката.

В изложбата са представени също глинени съдове и дървени бъклици, които изненадват с интересни форми и украси. Те показват уменията и фантазията на майсторите занаятчии. Етнографският свят на Румяна Механдова има свое място в българската културна съкровищница. Пъстър и многообразен, събиран с вещина и любов, той е въздействащ спомен за отминали времена.
* * *
Камък върху камък
Веществено-докуменалната изложба е посветена на проект Историческите каменни мостове в Родопите – съвременни методи за представяне и опазване, разработен от сдружение Мещра – традиционни знания и занаяти, в партньорство с Община Ардино, Исторически музей – гр. Ардино и Регионален исторически музей – гр. Кърджали, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. Фотограф на терен е Росина Пенчева. Каменните мостове съществуват от древността и техните конструктивни принципи само се усъвършенстват през вековете. До периода на индустриалната революция те са най-доброто средство за преодоляване на сложни терени и реки. Въпреки че принципите на изграждане са близки, различните култури и различният природен контекст водят до създаването на местни строителни традиции. В проучването са документирани само примери от периодите на Късното средновековие (Османски период) и Възраждането в българските земи.
* * *