История на музея
Музей „Етър“ пази духа на България! Той отваря врати през 1964 година като Етнографски парк-музей. През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито от типа Скансен в България. Институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време.
Ножарска работилница и Възрожденска механа, 1967 г.
Музей „Етър“—жива картина на една отминала епоха.
Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков. Това е неговата мечта, вградена в камък и дърво.
Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня.
Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.
Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня.
Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.
Единствената в България колекция от действащи водни съоръжения се намира в музей „Етър“.
Етър е древното название на Янтра—реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в региона.
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения, използвани някога в поминъка на балканджиите: две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило.
Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки.
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения, използвани някога в поминъка на балканджиите: две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило.
Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки.
В Занаятчийската чаршия и днес кипи живот както е било през Възраждането.
Архитектурният ансамбъл Занаятчийска чаршия представя главна градска улица с постройки от XIX век, в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене и жилища на занаятчии и търговци. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци.
Саковата къща впечатлява с многобройните си прозорци на втория етаж, тъй като такива сгради от периода на Българското възраждане не се срещат често. В работилниците, пред погледа на посетителите, майсторите сами произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а посетителите могат да наблюдават стари техники за обработка на метал, кожа, дърво, глина, вълна, козяк и други естествени суровини. Могат да разгледат оригинални занаятчийски инструменти, да се насладят на уменията на майсторите и да отнесат вкъщи техни изделия.
На Чаршията може да се вкусят симид, баница и геврек, да се опитат пестил, бяло сладко, халва, домашни бонбони и други лакомства, или да се изпие кафе, сварено на пясък.
Саковата къща впечатлява с многобройните си прозорци на втория етаж, тъй като такива сгради от периода на Българското възраждане не се срещат често. В работилниците, пред погледа на посетителите, майсторите сами произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а посетителите могат да наблюдават стари техники за обработка на метал, кожа, дърво, глина, вълна, козяк и други естествени суровини. Могат да разгледат оригинални занаятчийски инструменти, да се насладят на уменията на майсторите и да отнесат вкъщи техни изделия.
На Чаршията може да се вкусят симид, баница и геврек, да се опитат пестил, бяло сладко, халва, домашни бонбони и други лакомства, или да се изпие кафе, сварено на пясък.
През годините музей „Етър“ се утвърждава като единствен по рода си музей на открито от типа Скансен в България.
Музей „Етър“ е открит на 7 септември 1964 година като Етнографски-парк музей. На 16 октомври Лазар Донков е назначен за уредник-завеждащ музея. На следващата година колективът се увеличава с още един специалист - Ганка Рибарова.
От 1966 година музеят се превръща в самостоятелен институт, след назначаването на Лазар Донков за негов първи директор. Наред с майсторите и обслужващия персонал, през 1967 г. започват работа първите екскурзоводи. Екипът на музея постепенно се увеличава.
Музейната структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена.
През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.
В наши дни мисията на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.
След Лазар Донков директори на институцията са Станчо Станчев (1977–1988), Иван Николов (1988–1992), Ганчо Христов (1992–1993), Карамфила Грудова (1994–2001), Валентин Тинчев (2001–2005), Пенка Колева (2005–2008), доцент д-р Ангел Гоев (2008–2014), а настоящ директор е проф. д-р Светла Димитрова (от 2014).
От 1966 година музеят се превръща в самостоятелен институт, след назначаването на Лазар Донков за негов първи директор. Наред с майсторите и обслужващия персонал, през 1967 г. започват работа първите екскурзоводи. Екипът на музея постепенно се увеличава.
Музейната структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена.
През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.
В наши дни мисията на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.
След Лазар Донков директори на институцията са Станчо Станчев (1977–1988), Иван Николов (1988–1992), Ганчо Христов (1992–1993), Карамфила Грудова (1994–2001), Валентин Тинчев (2001–2005), Пенка Колева (2005–2008), доцент д-р Ангел Гоев (2008–2014), а настоящ директор е проф. д-р Светла Димитрова (от 2014).
* * *