Други архитектурни обекти и съоръжения

В занаятчийските и търговски центрове през Възраждането, сред ниското (партерно или двуетажно) застрояване се открояват сградите с обществено и култово значение—часовникови кули, църкви, училища, каменни чешми, каменни мостове. При цялостното композиционно решение и оформление на музейната територия, в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ намират място и обекти с обществено и култово значение: градска часовникова кула, Кръстник-Колчов хан, църква „Св. Богоявление“, пет каменни чешми, два каменни моста и други.

Любопитен факт е, че при изграждането на балканската талпена къща като образци за функционално разпределение и архитектурен силует на сградата служат къщите на Русана Георгиева, Бона Мерджанова и Петко Колев (всички от с. Етъра), строени в началото на ХІХ в. Балканската къща е с уголемени размери, защото според музейната концепция приземният етаж се адаптира за възрожденска механа, открита на 19 ноември 1966 г. Пресъздаването на балканската талпена къща на територията на музея започва през 1965 г.

Първият етаж е изграден от речни камъни, споени с дървени греди (сантраци). Вторият е паянтов, обшит с ръчно дялани дъски (талпи). Показан е старият начин на сглобяване чрез използване на дървени гвоздеи (чавии). Вторият етаж е с характерното за балканската къща разпределение: огнищено помещение (къщи), соба и килер.

На първия етаж целогодишно работи Възрожденска механа, която предлага традиционна кухня—бобена чорба, биволско кисело мляко, месо, печено на скара с дървени въглища, питка пърленка.

Към Балканската талпена къща е пресъздадена пещ за изпичане на хляб. Пещта е полусферична, издигната на метър от земята. Скарата за печене на шиш кебап е направена през 1966 г. от машинния техник Хуго Ондерличка по идея на Лазар Донков. Чрез система от предавки малко водно колело задвижва 10 шиша.

Купата сено в двора на балканската къща показва един от начините на съхраняване на сено в миналото. Тя е направена на повдигнат чардак, за да предпази сеното от гниене. Подновена е за последен път през 2016 г.

В музея са изградени два каменни моста—едносводов и двусводов, като характерни разновидности на мостовете, съществували през ХІХ в. в Габрово. При цялостното градоустройствено решение на музейната територия, по идея и под ръководството на Лазар Донков, в двата края на чаршията са пресъздадени едносводов и двусводов мост. Те са образци на майсторство на каменоделци и строители. На двусводовия, в средата на парапета, е издигната плоча с мотото на Г. С. Раковски от първата българска методика за събиране на фолклорни артефакти: „Бащино огнище не оставяй, стари обичаи не презирай!“

Чешмите в миналото имат предимно утилитарна функция, едва след това декоративна, мемориална и символна. Често те са самостоятелни архитектурни акценти в оформянето на площадното пространство или са скромно вградени в каменни огради, зидове на къщи. Разполагат се в центъра на населеното място или край пътя, извън него. Изграждането на чешми е високо ценено дело. То е свързано с някои от по-заможните граждани, които правейки добро, увековечават имената си. В музея има пет действащи каменни чешми от ХІХ в., съществували в Габрово и пренесени тук.

В двора на Възрожденска механа е чешмата от двора на Пецата хаджи Христов от Габрово. Построена през 1843 г., тя има богата декоративна украса. Лицевата страна на чешмата е направена от два варосани каменни блока. Върху тях е изсечена икона „Св. Троица“, а над нея—слънце, луна, кръстове и надпис. Коритото е с полуизправени лъвове, застанали един срещу друг, а между тях—клонки с осемлистна розета. Градежът на чешмата е израз на признателност към поколение дюлгери и абаджии, загинали във Велчовата завера през 1835 г.

Чешмата „Поп Георги“ е от 1870 г., запазена в двора на Илия поп Стефанов, откъдето е пренесена в музей „Етър“. Релефната украса е от розети, гълъб и надпис: „поп Георги 1870“. На каменното корито на третата чешма са издялани два лъва и годината „1864“, откъдето идва и нейното наименование.

Чешмата от Гунчевата къща се намира до църквата „Св. Богоявление“. Изградена е през 1882 г. в двора на семейство Гунчеви от Габрово. Има един чучур. Върху корниза са изписани имената Илия и Марко. Издълбан кръст разчленява годината на две части.

В пространството между гайтанджийската одая и воденицата долапкиня има пренесени кръстове и плочи от чешмата, която е била в двора на Хаджи-Драгановата къща.

По повод 30-годишнината на „Етър“, през септември 1994 г., е направен барелеф на Лазар Донков—създателят на музея, поставен над чучура на каменна чешма. Негов автор е габровският скулптор Митьо Солаков.

От няколкото работещи хана в Габрово през ХІХ век, най-оживен е Кръстникколчов, наречен на своя собственик Колчо Кръстников.

Разположен на десния бряг на р. Янтра, ханът е свързан с пазарния площад чрез тясна уличка. В него отсядат пътуващи търговци и гости на града. Тук те осъществяват по-едрите сделки на чаша кафе. През зимата на 1869 г. в хана отсяда Васил Левски. През 1914 г. Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) купува сградата и до 1923 г. там се помещава партийният клуб „Христо Ботев“.

Архитектурата на хана е уникална поради липсата на някои характерни елементи за този тип сгради: вътрешен двор и чардак по цялото протежение, от който да се влиза в стаите. И двата етажа на сградата са предназначени за гости, в разрез с обичайната практика първите етажи да се използват за конюшни и обори. Вътрешната и външна архитектура на хана не се отличава от жилищната и това създава уют. Откъм реката гледката е много красива, тъй като високата каменна стена излиза направо от водата и се слива с отражението си в нея. Кръстник-Колчовият хан е изграден в музей „Етър“ в периода 1974 - 1977 г., като е адаптиран за нуждите на администрацията на музея.

Животновъдството е един от основните поминъци на балканджиите. Наличието на изобилна горска паша, вода и естествени ливади благоприятстват отглеждането на овце. Балканските мандри са примитивни двустрешни постройки, разположени по билото на Балкана. Те са свързани с лятното пасбищно отглеждане на овцете и доенето на мляко от овчарите. Инвентарът им се състои от бакърени казани, дървени каци, корита, ведрици за доене, гюмове, платнени цедачки и др. В мандрите млякото се събира и преработва в млечни продукти — сирене, кашкавал, масло, извара и др.

В балканската мандра в музея са представени уреди и съдове, които се използват при доенето на овцете и козите, преработката на млякото и съхраняването на приготвените от него сирене, кашкавал, масло, извара и други продукти. В мандрата са показани предмети и уреди, използвани за приготвяне на млечни продукти: дървени бъркалки, медни казани с различна големина, дървени каци, ведра, гюмове за мляко, железен кантар, буталка за биене на мляко, дървен сандък за съхранение на кашкавал и маси за неговото приготвяне. Тук са паралията с дървени лъжици и трикраките столчета, на които сядат и се хранят мандраджиите и овчарите. При проучване на съществуващите мандри в района на Централен Балкан, информациите и малкото снимков материал, показват, че постройката на мандрата в музей „Етър“ се доближава до съществувала балканска мандра в с. Топлеш, общ. Габрово в края на XIX век.

Ножарската работилница е строена в началото на ХІХ в. в с. Нова махала. Пренесена е в музей „Етър“ през 1963 г. заедно с целия ножарски инструментариум. По дървените греди все още личат числа, поставени, за да улеснят нейното разглобяване и сглобяване. Нейният собственик дядо Метю е правил едри сечива и ножове. И сега в музея работят потомствени ножари, които изработват характерните за района ножарски изделия. Ножарската работилница представлява едно помещение. Там е разположено огнището, а зад него се намира оригинално духало (мях) от цяла биволска кожа. В работилницата има и второ работно място—изкарвалня, която се ползва за довършителни операции. През Възраждането един от занаятите, допринесъл за голямата слава на Габрово като занаятчийски център, е ножарството. Местните майстори изработват над 150 вида ножове. Те имат интересни наименования, което зависи от материала, мястото, където се продават и предназначението им: баювски, беленски, солунски, грошлак, кулаклия, кокони, терзийски, арменче, сойка и много други.

Пушилото за сливи представлява огнищен канал с дължина 3–4 метра, ширина и дълбочина 0,5 м. В района на Централна Стара планина, то се използва основно за сини сливи. Размерите му са съобразени с необходимостта сливите да изсъхват, без да изгарят. В единия край на съоръжението има огнище, в другия—вкопана дървена леса с дървен капак. На нея се поставят сливите, запалва се огън, пушекът минава през канала и ги изсушава. Огнищният канал е покрит с каменни плочи и вършини. Лесата събира до 30 кг сливи. Процесът на сушене продължава 24 часа, след което сливите се досушават за 2–3 дни на открито място, на слънце. Обработените плодове могат да се съхранят до 10 години. Част от сливите обикновено са за продан, а другата остава за собствена консумация.

Овощарството е основен поминък на балканджиите от Габровско. Плодовете, които се берат всяка есен от дърветата, се използват в домакинството в прясно и изсушено състояние. Популярно в този край е сушенето на сливи в специални сушила, което ги запазва за по-дълго време. Сушилата модел„Хавелка“ се появяват след 1930 г. и се строят под формата на малки къщички от кал или кирпич, покрити с каменни плочи. Огнището се намира в задната част и е свързано с канал, който преминава през цялата дължина на сушилото. Каналът е свързан с други по-тесни канали, които се събират в общ комин, извеждащ пушека на покрива. Над огнището има квадратен отвор, който улеснява процеса на горене. Над огнищния канал са разположени дървени скари (леси), които се затварят с вратички на лицевата страна на постройката. На каратавана (таван от греди и летви) е разположен отдушник за регулиране на температурата и влажността. Плодовете се сушат чрез сух и топъл въздух. Лесите се изработват от бук, който не променя вкуса на плода.

Църквата „Св. Богоявление“ с училище е прототип на построената през 1868 г. църква в с. Радовци, община Дряново. Тя е различна от класическия тип кръстокуполни църкви. Архитектурата на сградата впечатлява с външния вид на балканджийска къща, адаптирана по-късно за Божи храм с изграждането на външна абсида за олтар, съчетана с училище на втория етаж.

Съграждането от 1998 до 2004 г. се извършва със средства на музея, дарения на етърските майстори, граждани и Великотърновската митрополия. Експонатите са оригинални, като част от тях (четири икони, хоругви, свещници) са от църквата в с. Радовци. Иконостасът със Светите двери е дело на тревненски майстори от края на ХІХ в. На 24 юни 2006 г. църквата „Св. Богоявление“ е осветена от Негово Високопреосвещенство Григорий, Великотърновски митрополит. На втория етаж на сградата е представена възстановка на училище от края на ХІХ в.

Изграждането на часовникови кули в българските занаятчийски и търговски селища започва през ХVІІІ в. Тяхното предназначение е да определят началото и края на работния ден. Така еснафските управи не допускат нечестна конкуренция чрез удължаване на работното време. Часовниковите кули са използвани и като наблюдателници при пожар или нападение в размирни години. За разлика от градовете в Западна и Централна Европа, където монтират часовници по сградите на кметствата или на църковните камбанарии, българите, които нямат подходящи обществени постройки, изграждат за часовниците нарочни кули.

Идеята за издигане на часовникова кула, като част от площадното пространство през Възраждането, принадлежи на Лазар Донков. Чехът Хуго Ондерличка, известен в Габрово майстор, проектира часовниковия механизъм. Изработен изключително прецизно, той се навива ръчно посредством метален лост и тежести. Камбаната има вековна история и любопитна съдба. Излята през 1904 г. в предградие на Санкт Петербург, тя е дарение от Иван Рашеев, представител на известна габровска фамилия. Камбанният звук приканва миряните за богослужение. Часовниковата кула в музей „Етър“ е копие на Дряновската, построена през 1778 г. и съборена през 1946 г. Изграждането ѝ в музея започва през 1975 г.

Мозаечното пано от речни камъчета пред централния вход на музея е върху 54 кв. метра вертикална площ. Изградено е от над 120 000 разноцветни блокчета—само нюансите на сивия цвят са 5, на зеления—4. Изобразени са две млади жени в издължени пропорции. Едната държи благословена погача, другата—макет на къща. Високо над тях греят златните лъчи на слънцето. Вечните символи на живота—хлябът и слънцето, са вплетени в едно, за да внушават силата на българския дух. В мозайката е вплетен и надпис „Етър“. Паното е дело на художниците Ангел Ангелов—известен с артистичното име граф Анджелоти, и Иван Донков—син на създателя на музея Лазар Донков. Завършено е през 1975 г.