ДРУГИ АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Попаднеш ли в музея, можеш да надникнеш в един различен свят—очарователен и примамващо автентичен—това е светът на възрожденските българи. Тук миналото е пренесено през времето и пространството, за да бъде споделено с поколенията и преживяно от посетителите.

Балканска талпена къща · Каменни мостове · Каменни чешми · Кръстникколчов хан · Мандра · Ножарска работилница · Пушило за сливи · Сушило за сливи „Хавелка“ · Църква „Св. Богоявление“ с училище · Часовникова кула
Църква „Св. Богоявление" с училище, 1868 г., с. Радовци
В занаятчийските и търговски центрове през Възрожденската епоха сред ниското (партерно или двуетажно) застрояване се открояват сградите с обществено и култово значение: часовникови кули, църкви, училищни сгради, каменни чешми, каменни мостове и други. При цялостното композиционно решение и оформление на музейната територия, в Етнографски музей на открито „Етър“ намират място и обекти с обществено и култово значение: градска часовникова кула, Кръстникколчов хан, църква „Свето Богоявление“, пет каменни чешми, два каменни моста и други.
* * *
Балканска талпена къща
XIX в., с. Етъра
възрожденска механа, пещ за изпичане на хляб, скара за печене на шиш кебап и купа сено
Любопитен е фактът, че при изграждането на балканската талпена къща в ЕМО „Етър“ като образци за функционално разпределение и архитектурен силует на сградата служат къщите на Русана Георгиева, Бона Мерджанова и Петко Колев—всички от село Етъра, строени в началото на ХІХ в. Балканската къща е с уголемени размери, защото съгласно концепцията на музея, в нея е експонирана възрожденска механа, открита на 19 ноември 1966 г. Пресъздаването на балканската талпена къща на територията на музея започва през 1965 г.

Първият етаж е изграден от речни камъни, споени с дървени греди „сантраци“, а вторият е паянтов, обшит с ръчно дялани дъски (талпи). Показан е стария начин на сглобяване чрез използване на дървени гвоздеи „чавии“. Вторият етаж е с характерното за балканската къща разпределение: огнищено помещение (къщи), соба и килер. На първия етаж целогодишно работи Възрожденска механа, където се предлага храна от народната кухня—бобена чорба, биволско кисело мляко, месо, печено на скара с дървени въглища, питка-пърленка.

Към Балканската талпена къща е пресъздадена пещ за изпичане на хляб. Пещта е полусферична, издигната на един метър от земята. Скарата за печене на шиш кебап е направена през 1966 г. от машинния техник Хуго Ондерличка по идея на Лазар Донков. Чрез система от предавки се задвижват 10 шиша от малко водно колело. Купата сено показва един от начините на съхраняване на сено в миналото. Тя е направена на повдигнат чардак, за да предпази сеното от гниене. Подновена за последен път е през 2016 г..
* * *
Каменни мостове
XIX в., Габрово
В музея са изградени два каменни моста—едносводов и двусводов, като характерни разновидности на мостовете, съществували през ХІХ в. в Габрово. При цялостното градоустройствено решение на музейната територия, по идея и под ръководството на Лазар Донков, в двата края на Чаршията са изградени едносводов и двусводов мост. Те представят най-характерните разновидности на мостове, съществували през ХІХ в. в Габрово и са образец на майсторството на каменоделци и строители. На двусводовия мост в средата на парапета е издигната плоча с цитат от Г. С. Раковски: „Бащино огнище не оставяй, стари обичаи не презирай!“.
* * *
Каменни чешми
XIX в., Габрово
Чешмите в миналото имат предимно утилитарна функция, а едва след това декоративна, мемориална и символна. Често те са самостоятелни архитектурни акценти в оформянето на площадното пространство или са скромно вградени в каменни огради или зидове на къщи. Разполагат се в центъра на населеното място или край пътя извън него. Изграждането на чешми е високо ценено дело. То е свързано с имената на някои от по-заможните граждани, които по този начин увековечават себе си, правейки добро. В музея има експонирани пет действащи каменни чешми от ХІХ в., съществували в град Габрово и пренесени в музея.

В двора на Възрожденска механа е чешмата от двора на Пецата хаджи Христов от Габрово. Построена е през 1843 година, с богата декоративна украса Лицевата страна на чешмата е направена от два варосани каменни блока. Върху тях е изсечена икона „Света Троица“, а над нея слънце, луна, кръстове и надпис. Коритото е с полуизправени лъвове, застанали един срещу друг, а между тях клонки с осемлистна розета. Тя е израз на признателност към цяло поколение дюлгери, абаджии, загинали във Велчовата завера през 1834 г. Чешмата „Поп Георги“ е от 1870 г. запазена в двора на Илия поп Стефанов, откъдето е пренесена в ЕМО „Етър“. Релефната украса е от розети, гълъб и надпис: „поп Георги 1870“. На каменното корито на третата чешма са издялани два лъва и годината „1864“ откъдето идва и нейното наименование. Чешмата от Гунчевата къща е експонирана до църквата „Свето Богоявление“. Изградена е през 1882 г. в двора на семейство Гунчеви от Габрово. Има един чучур, а върху корниза са изписани имената Илия и Марко. Издялан кръст разчленява годината на две части.
* * *
Кръстникколчов хан
XIX в., Габрово
От няколкото работещи някога хана в Габрово през ХІХ в., най-оживен е Кръстникколчовият хан, наричан така по името на своя собственик Колчо Кръстников. Разположен на десния бряг на река Янтра, той е свързан чрез тясна уличка с пазарния площад. В него отсядат пътуващи търговци и гости на града. Тук те осъществяват по-едрите сделки на чаша кафе. През зимата на 1869 г. в хана отсяда Васил Левски. През 1914 г. Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) купува сградата и до 1923 г. там се помещава партийният клуб „Христо Ботев“.

Архитектурата на хана е уникална заради липсата на някои характерни елементи за този тип сгради: вътрешен двор и чардак по цялото протежение, от който да се влиза в стаите. И двата етажа на сградата са предназначени за гости, в разрез с обичайната практика първите етажи да се използват за конюшни и обори. Вътрешната и външна архитектура на хана не се отличават от жилищната и това създава уют. Откъм реката гледката е много красива, тъй като високата каменна стена излиза направо от водата и се слива с отражението в нея. Кръстникколчовият хан е изграден в ЕМО „Етър“ в периода 1974–1977 г., като е адаптиран за нуждите на администрацията на музея.
* * *
Мандра
XIX в., с. Топлеш
Животновъдството е една от основните поминъчни дейности на балканджиите. Наличието на изобилна горска паша, вода и естествени ливади благоприятстват отглеждането на овце. Балканските мандри са примитивни двустрешни постройки, разположени по билото на Балкана. Те са свързани с лятното пасбищно отглеждане на овцете и доенето на мляко от овчарите. Инвентарът им се състои от бакърени казани, дървени каци, корита, ведрици за доене, гюмове, платнени цедачки и други. В мандрите млякото се събира и се преработват в млечни продукти—сирене, кашкавал, масло, извара и други.

В Етнографски музей на открито „Етър“ е експонирана балканска мандра от с. Топлеш, Габровско. В нея са представени уреди и съдове, които се използват при доенето на овцете и козите, преработката на млякото и съхраняването на приготвените от него сирене, кашкавал, масло, извара и други продукти. На дългата страна в близост до огнището са окачени дървени бъркалки; на пода са наредени медни казани с различна големина, дървени каци, ведра. На късата страна са поставени гюмове за мляко, имащи различна вместимост, железен кантар; буталка за биене на мляко. Пред тях е сложена паралия с трикраки столчета, на които се хранят мандраджиите и овчарите. На паралията са поставени глинена паница и дървени лъжици. На другата дълга страна са експонирани дървен сандък за съхранение на сирене и два дървени плота, необходими за приготвянето на млечните продукти.
* * *
Ножарска работилница
XIX в., с. Нова махала
Ножарската работилница е строена в началото на ХІХ в. в с. Нова махала. Пренесена е в Етнографски музей на открито „Етър“ през 1963 г. заедно с целия ножарски инструментариум. По дървените греди все още личат числа, поставени, за да улеснят нейното разглобяване и сглобяване. Нейният собственик дядо Метю е правил едри сечива и ножове. И сега в музея работят потомствени ножари, които изработват характерните за района ножарски изделия. Ножарската работилница представлява едно помещение. Там е разположено огнището, а зад него се намира оригинално духало (мях) от цяла биволска кожа. В работилницата има и второ работно място—изкарвалня, която се ползва за довършителни операции. През Възраждането един от занаятите, допринесъл за голямата слава на Габрово като занаятчийски център, е ножарството. Местните майстори изработват над 150 вида ножове. Те имат интересни наименования, което зависи от материала, мястото, където се продават и предназначението им: баювски, беленски, солунски, грошлак, кулаклия, кокони, терзийски, арменче, сойка и много други.
* * *
Пушило за сливи
XIX в., с. Райнушковци
Пушилото за сливи е прототип на канално пушило от село Райнушковци, Тревненско от края на ХІХ в. Чрез опушване в примитивен огнищен канал сливите се запазват за дълго време. Представлява огнищен канал с дължина 3–4 метра, ширина и дълбочина 0,5 метра. Размерите му са съобразени с необходимостта сливите да изсъхват без да изгарят. В единия край на съоръжението има огнище, а в другия е вкопана дървена леса с дървен капак. Огнищният канал е покрит с каменни плочи и вършини. Лесата събира 30 кг сливи. Процесът на сушене продължава 24 часа, след което сливите се досушават за 2–3 дни на открито място на слънце. Съществен момент е опушването, което ги консервира и те могат да издържат така без да се развалят до 10 години. Част от сливите обикновено са за продан, а другите остават за собствена консумация. През есента в него се опушват сини сливи.
* * *
Сушило за сливи „Хавелка“
XX в., Габровски регион
Овощарството е основен поминък на балканджиите от Габровско. Плодовете, които всяка есен се събират от дърветата, се използват за домакинството в прясно и изсушено състояние. Популярно за този край е сушенето им в специални сушила, като така се запазват за по-дълго време. Сушилата от типа „Хавелка“ се появяват след 1930 г. и се строят под формата на малки къщички от кал или кирпич, покрити с каменни плочи. Огнището се намира в задната част, свързано е с канал, който преминава през цялата дължина на сушилото. Каналът е свързан с други по-тесни канали, които се събират в общ комин, извеждащ пушека на покрива. Над огнището има квадратен отвор, който улеснява процеса на горене. Над огнищния канал са разположени леси (дървени рамки), до които се стига през дървени вратички на лицевата страна на постройката. На каратавана (таван от греди и летви) е разположен отдушник за регулиране на температурата и влажността. Плодовете се сушат чрез сух и топъл въздух. Сушилото за сливи тип „Хавелка“ е точно копие на сушило от с. Горни Радковци, Тревненско, построено около 1940 г.
* * *
Църква „Св. Богоявление“ с училище
1868 г., с. Радовци
Църквата „Свето Богоявление“ с училище е по прототип на строената през 1868 г. църква в с. Радовци, община Дряново. Тя е различна от класическия тип кръстокуполни църкви. Архитектурата на сградата впечатлява с външния вид на балканджийска къща, адаптирана по-късно за Божи храм с изграждането на външна абсида за олтар, съчетана с училище на втория етаж.
Сградата е съградена в периода 1998–2004 г. със средства на музея и дарения. Експонатите са оригинални, като част от тях (четири икони, хоругви, свещници) са от църквата в село Радовци, а иконостасът със Светите двери е дело на тревненски майстори от края на ХІХ в. На 24 юни 2006 г. църквата „Свето Богоявление“ е осветена от Негово Високопреосвещенство Григорий, Великотърновски митрополит. На втория етаж на сградата е представена възстановка на българско взаимно училище от края на ХІХ в.
* * *
Часовникова кула
1778 г., Дряново
Часовниковата кула в Етнографски музей на открито „Етър“ е копие на Дряновската, строена през 1778 г. и съборена през 1946 г.. Изграждането на часовникови кули в българските занаятчийски и търговски селища започва през ХVІІІ в. Предназначението им е да определят началото и края на работния ден. По този начин еснафските управи не допускат нечестна конкуренция чрез удължаване на работното време. Часовниковите кули са използвани и като наблюдателници срещу пожар или нападение в размирни години. За разлика от градовете в Западна и Централна Европа, където монтират часовници по сградите на кметствата или на църковните камбанарии, българите, които нямат подходящи обществени постройки, изграждат за тях нарочни кули.
* * *