Вплетени традиции

Вплетени традиции е събитие, което представя съхранени знания и умения в практикуването на домашни занятия, свързани с поминъка на населението от различни части на България.

Когато говорим за плетене, обикновено си представяме жени, седнали на уютно място, които с куки в ръце създават някакво облекло. Всъщност плетенето може да бъде и без куки—нужни са само чевръсти пръсти и качествен материал. На практика всичко може да бъде изплетено—мебели, детски играчки, чанти, обувки, бижута, рогозки, камшици, рибарски мрежи, та дори и модни прически.

Днес все още има сръчни майстори, които проявяват гъвкавост и успяват да съхранят традиционни техники на плетене в направата на изделия, вписващи се идеално в бита на съвременния човек.

Посетете музей „Етър“ между 4 и 6 септември и се срещнете с тези майстори на плетива. Не пропускайте възможността да си подарите ръчно направено от тях изделие от ракита, беленица, дрян, коноп, кожа, вълна или памук.

Млади клонки от ракита, повет, дрян, леска, лозови пръчки или комбинация от тях и в миналото, и днес са чудесен материал за направата на практични предмети за бита—ошници, панери, куфари, мебели, кошове за сено и риба. Плетенето с клонки от различна дървесина е залегнало и в традиционното строителството. Типичната балканджийска къща е с плетени стени на втория етаж, техниката се използва и при изграждането на стопански помещения и огради. От преплетени клони се правят и лесите за сушилата, както и дъната на шейните за тор. Гъвкавостта на дългите свежи клони, в комбинация с формиращите скелета дървени елементи, гарантират здравината на всяко изделие. Вейките най-често се отсичат през пролетта, после обелени от кората и разцепени, според нуждите или вид на изделието, се изсушават на връзки, ако разбира се не се ползват веднага. За да върнат гъвкавостта си през зимата, те се накисват във вода. С разцепени пръчки могат да се оплетат и едри стъклени съдове — буркани и дамаджани, за да се запазят от удар. Големите кошове за съхранение на зърно и тръвните (пчелни кошери) се обмазват и допълнителни с кал.

Много разпространено в миналото е плетенето с царевична шума (беленица) на груби постелки—рогозки и стъпки, чанти за дюлгерски инструменти и пазар, чехли, различна посуда. Днес материалът се използва предимно за направата на подложки за топло сервиране, панери, кутии за бижута, декоративни пана, кукли. Плете се с вътрешните по-чисти и нежни листа от царевичния мамул, които се събират и изсушават през есента. Преди работа с тях, за да омекнат и станат по-еластични, те се накисват във вода и се цепят по дължина, ако изделието трябва да е по-фино. Тъй като листата беленица не са с голяма дължина, техниката на плетене изисква те да се изнаждат, като се усукват отделните парчета. Образуваната „нишка“ се преплита с основата на стана при плетенето на рогозки или със специална кука се прокарва през изплетени вече редове, когато се изработват подложки и панери. На този принцип се плете и с листа от камъш, лико или рафия.

Прежда се наричат дългите непрекъснати, усукани нишки или влакна, използвани за тъкане, шиене, плетене и бродиране. Те са от естествени или синтетични материали. Преждата с растителен произход се прави от лен, памук, коноп, коприва, а с животински—от вълна и коприна. Нишки с голяма дължина и гъвкавост са идеалния материал за плетене с ръце, куки, совалки. Традиционните плетива са постелки, завивки, предмети за дома, шнурове, горно и долно облекло. Много от тях са неотделима част и от съвременния бит. Днес се плетат още бижута, играчки, аксесоари. Различните техники, ползвани при плетенето с естествени прежди, както и спецификата на отделните материали, обуславят огромно разнообразие от плетива – от бижута с техниката фриволите и фината калоферска дантела до едро изплетеното с ръце одеяло или килим.

Въжетата са необходимост за домашни, транспортни и индустриални дейности в миналото. Те се правят от нишки на коноп, козина и лико. След усукване и окатяване въжетата придобиват значителна здравина и товароносимост. Техниките за направата на въжета зависят от желаната дължина и дебелина на изделието, количеството за изработване и възможностите на майстора. Най-простият начин е с ръце—нишките коноп се закачат на кука или пирон и с ръце се увиват. По-усъвършенствано е плетенето с въртящи се макари, монтирани на неподвижна дървена рамка и специален дървен чук с жлебове.
Въжарството първоначално е домашно занятие, а по-късно самостоятелен занаят.

Още от древността кожата, обработена или не, е основен материал за направата на различни изделия. Нейните качества обуславят възможностите за ползване—за шиене на дрехи, обувки, чанти; плетене на върви, въжета, камшици; направа на сарашки изделия, части от военното и техническо оборудване—ремъци, каиши, амуниция и др. Яки и издръжливи в различни условия, дори тънките кожени ленти са верен спътник в труд и в бой, а когато се сплетат, здравината им става изключителна. При плетенето с кожа се ползва преплитане на три или повече ленти, или с лента се съединяват части от различни материи, като се осигурява както здравина, така и еластичност. Кожени колани пазят кръста и китките при тежка работа, а включването на елементи от текстил, метал и керамика добавят неповторима художествена стойност на предметите.

Съвременните модни тенденции ту изкарват на преден план прическите с плитки, ту ги пренебрегват. Дългата гъста коса от праисторически времена е благослов, но и пречка при всекидневния труд. Това налага прибирането й в плитки, които са с различен брой и начин на сплитане. В народната традиция и момите, и жените трябва да са с дълги коси. Момите могат да носят косите си разпуснати или ги да плетат на плитки. Ако косата на девойката е тънка или къса, добавят се косичници—допълнителни плитки от коса, конци и вплетени монети, маниста, мидички, които освен красота, предпазвали момата от уроки. Косичниците се закрепят на лента и се връзват за косата на врата, или на прочелници, богато украсени с понпони, бродерии, пайети и пера. След брака жените вече сплитат косите си само на две плитки и ги прикриват под забрадка.