Изложби

В свят, в който машините създават почти всичко, ръчно направеното отново започва да привлича погледа. То носи не само форма, но и история, жест, отношение. Музей „Етър“ вече над шейсет години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото ни културно наследство – материално и нематериално.

Новата изложба в една от емблематичните сгради на музея – някога наричана Кръстник-Колчов хан, а днес Музеен център – събира над сто произведения на 41 съвременни занаятчии от цяла България. Това са бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко от тях носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.

Изложбата показва как традиционните техники и форми могат да се пречупят през погледа на днешния творец. Как занаятът – от занаят – се превръща в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички произведения споделят общо послание: ръчното има бъдеще. И то е красиво.

Каним гостите на музея да усетят пулса на съвременното занаятчийство, да видят как традицията се адаптира към новата естетика, към модерния начин на живот.

Напомняме, че в основата на всяка красива, създадена на ръка вещ, стои и едно човешко желание – да се притежава нещо истинско, неповторимо и лично.

Изложбата е създадена в музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

„Духът на традициите“ e изложба, която ще Ви завладее още от пръв поглед.

Всяка фотография на Тихонти (Тихомир Пенов, фотограф-художник на музей „Етър“) разказва своя история – изпълнена с възторг, радост, съпричастност и възхищение. Сред тях ще срещнете и танцуващия кукер, но трудно е да определите коя снимка е „най-добрата“ – защото всички са еднакво въздействащи.

Изложбата Ви очаква на първо ниво в Музейния център – разгледайте я сега, а после отново се върнете към нея по време на XIX Международен панаир на традиционните занаяти от 6 до 8 септември в музей „Етър“.

Цеца Дамянова блести. Без показно поведение и без претенции. Със скромност и талант. И това се вижда от творбите в изложбата „Блясък и форми“, представена на трето ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“. Нейните бижута от сребро имат изключително въздействие върху сетивата.

Цеца Дамянова е победител в Майсторската надпревара по куюмджийство от Международния панаир на традиционните занаяти през 2023 година. На тази изложба са представени и творби на талантливите студенти от Национална художествена академия, които участваха в младежката секция на същата Майсторска надпревара.

Изкуството на една призната майсторка и на младежи, за които признанието е все още въпрос на бъдеще, чудесно се допълват и създават неповторим блясък от форми.

Изложбата „Живи човешки съкровища – България“ (Национална Представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство), представя вписаните в периода 2008 – 2024 г. елементи на нематериално културно наследство. Тя е подготвена от екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН) и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. За нея са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ – БАН.

Автори на изложбата са чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова (ИЕФЕМ – БАН).
Съорганизатор е РЕМО „ЕТЪР“.

Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на нематериалното културно наследство.

През 2023 година бе отбелязана 20-тата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (Конвенция 2003). Рожденият ѝ ден (17 октомври) се отбелязва като Световен ден на нематериалното културно наследство .

Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи на нематериалното културно наследство. В същата година България осъществи първото си вписване в нея – елементът „Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука“, а в страната бе осъществена като пилотен проект първата сесия на Живи човешки съкровища – България.

Днес Националната система „Живи човешки съкровища – България“ е едната от двете основни български културни политики в областта на нематериалното културно наследство. Тя е разработена като оригинален проект на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, съвместно с Министерство на културата. Провеждането ѝ на територията на цялата страна (всяка четна година) води до вписване на елементи в Национална представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.

Област Габрово има вписани две кандидатури в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство – „Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“ (2022) и „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев – майсторът шекерджия“ (2024). Двете кандидатури са подготвени за вписване в Националната листа от Регионален етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово.

Изложбата разказва историята на къщата от съграждането до разрушаването ѝ и проследява съдбата на нейните собственици – търговецът Димитър Саков и неговите синове Иван и Петър.

Сградата, която остава в локалната история с фамилното име на собствениците си, е построена през 1850 г. Някога се е издигала в центъра на Габрово, близо до Баев мост. Съборена е през 1930 г. В архитектурно отношение това е една от най-интересните частни двуетажни къщи в града от средата на ХIХ век. Тя е с каменни основи и паянтов градеж, боядисана в синьо отвън и с изрисувани колони по фасадата.

Саковата къща е възстановена в музей „Етър“ през 1969 – 1970 г. по запазени оригинални снимки, скици и акварелни рисунки. Графичните изображения на Иван и Петър Сакови са съчетани с информация за фамилията, базирана на документи и спомени.

В изложбата са включени интерактивни елементи за посетителите: 3Д визуализация и триизмерен пъзел (умален модел) на сградата.

Изложбата представя няколко теми: язовирното строителство като част от проектите за модернизация на страната през социалистическия период; животът в селата преди изселването; спасителните проучвания на етнографи и археолози; процесът на изселване и заселване на ново място; изграждането на селища, квартали и типови къщи за засегнатите хора; животът им в тези нови места; ландшафтните, инфраструктурните и икономическите промени след появата на язовирни езера; следите от някогашен живот във и край днешните язовирни води – руини на църкви и други сгради, гробища, чешми и т.н.; паметта за изчезналите села, поддържана чрез събори на изселниците, паметни знаци, музейни сбирки, имена на улици в новите селища и др.

Специално за гостуването си в музей „Етър“ изложбата е доработена и разширена, за да постави някои местни акценти, свързани с Габрово и самия музей. Авторски текстове, стари карти, снимки и други документи отвеждат в долината в горното течение на река Паничарка, където са се намирали селата Топлеш, Делиджеци, Тодорчета и Спасета, заличени заради строителството на габровския язовир „Христо Смирненски“.

Две витрини с предмети от фондовете на Националния етнографски музей и РЕМО „Етър“ показват веществени отломки от някогашния живот в селата. Специално внимание е отделено на дървообработването и на използването на водна сила за задвижването на механизми. По стечение на обстоятелствата изселването през 1962–64 г. частично съвпада по време с изграждането на етнографския музей „Етър“, а други обстоятелства предопределят това, че създателят на музея – Лазар Донков взима като модел за три от обектите в музея реални работилници и механизми, които са се намирали именно в тези села. Това са воденицата долапкиня, бичкиджийницата и стругът за бъклици. Чрез пресъздаването им в музея отдавна изчезналите образци получават втори живот.

Експозицията е разположена в тепавицата и представя два занаята – абаджийство и терзийство, които използват дебели вълнени платове – аба и шаяк.

Абаджийството е един от най-разпространените занаяти по българските земи през XIX в., който обхваща предене и тъкане на качествена вълна, боядисване на готовите тъкани и тепането им, за да придобият мекота и здравина. От тях майсторите шият традиционно горно облекло – потури, аби, салтамарки, сукмани и др., които често украсяват с гайтан.

С навлизането на фабричното производство на платове и постепенната замяна на традиционната носия с градско облекло, абаджийството бързо запада. Част от него се преобразува в терзийство.

Терзиите са вид модни шивачи, които често пъти са и търговци. Те работят с по-фин шаяк, сукно, (фин и мек вълнен плат) памучни и копринени платове. В Габрово, този занаят започва да се развива с по-бързи темпове след 1815 г., когато жените заменят традиционната носия със сукман или фистан от домашни и европейски платове. В много български краища тези два занаята се припокриват като дейност.

Представен е шивашки инструментариум, с който си служат едновременно майсторите абаджии и терзии. Показани са различните шивашки бодове и мерки, използвани от старите майстори.

Изложбата е реализирана по проект на РЕМО „Етър“ „4+1 повокации в миналото“, финансиран по договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. от Министерството на културата.

Експозицията представя спецификите на мъжкото облекло от района на Централна Стара планина от ХІХ век и развитието му до средата на ХХ век – преход от традиционната носия до съвременния костюм.

В зала 1 е показана мъжка носия и частите ѝ, изработени от домашнотъкани естествени материали и кожа. Делничните дрехи, за разлика от празничните, са с пестелива украса от бродерия и гайтан. От средата на ХІХ век по-заможните и училите в чужбина българи донасят от Европа модата на костюма. Най-видима е замяната на потурите с панталони, шити от домашен, а по-късно от фабричен плат.

След Освобождението (1878) в България се въвежда униформено облекло за държавни служители, военни и ученици. В мъжкия гардероб се появяват бельото и аксесоарите – вратовръзки и игли за тях, колани, ръкавици. Часовници с ланци, бастуни и чадъри придават завършеност на тоалет. Обувки и шапки – в различен цвят и модел, заменят цървулите и калпаците.

Градското облекло е съобразено с повода, по който се използва – ежедневно, работно, за свободното време. Официалните събития изискват спазване на определен етикет по отношение на костюма. Дрехите са белег за социалния статус, индивидуалността и стила на мъжа. Горно и долно, класическо и модерно, спортно и униформено или професионално, облеклото става основа на цяла индустрия – от създаването на плата до реализацията на готовия продукт.

В зала 2 е пресъздадено шивашко ателие от 20-те – 30-те г. на ХХ век. От края на ХІХ век с мъжка мода – горно и долно облекло, професионално се занимават мъже шивачи, обучени в училища и работилници. Те полагат изпити за майсторство и отварят свои ателиета за кроене и шиене, които са с модерно за времето си оборудване – шевна машина, ютии с електричество, манекени. Платовете са фабрични, съобразени с новостите в облеклото и модните журнали.

В експозицията се предлагат интерактивни занимания – подреждане на модули с различни костюми, клипове и игри.

Изложбата е реализирана по проект „4 + 1 провокации от миналото“, финансиран по Договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. с МК.

Изложбата, посветена на годишнината на музея, включва избрани предмети, свързани с историята му – обзавеждането на първия работен кабинет, сребърната хлопка, връчвана на победителя в майсторската надпревара, и награди, с които музеят е удостояван през годините.

Представени са вещи на хора с интересна история и изделия на майстори с вълнуваща съдба.

Да преминем прага на забързания свят, да открехнем една врата, за да надникнем в бита и душевността на българката в миналото...

Изложбата представя различен поглед към женския образ преди два века.

Жената е представена в различни социални роли – мома, снаха, майка. Нейният статус се визуализира чрез забраждането – ежедневно и празнично. Акцент в експозицията е характерният за Габровско сокай. Той впечатлява с красотата си, а носенето му се явява преломен момент в живота на младата булка. След свалянето на накита върху нейните крехки плещи лягат нелеките отговорности на съпруга, снаха и майка.

Животът на българката в отминалите времена се онагледява чрез 30 движими културни ценности и предмети от фонда на РЕМО Етър.

Поколения майстори създават и развиват традиции в различни занаяти, свързани с използването на дърво, метал, вълна, козина, глина и др. материали. Българинът е добър и трудолюбив занаятчия, неговите умения и майсторство се превръщат в отличителен белег за авторитета му в обществото. В зависимост от икономическото развитие и начина на живот на хората едни занаяти получават устойчивост, други западат, а трети престават да се практикуват. Някои от тях днес са обявени за изчезващи. Експозицията представя два специфични занаята от традиционната българска култура: самарджийство – занаят в риск, и кантарджийство – занаят културно наследство.

В изложбата са включени 36 движими културни ценности от фонда на музей Етър. Тя е част от проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.