Архив изложби

Музей „Етър“ разполага с четири изложбени зали в закрити пространства. На първия етаж от Кръстникколчов хан се намира Голямата изложбена зала, останалите—на вторите етажи от къщи на Занаятчийската чаршия. Български и чуждестранни автори и организации избират тези пространства, за да представят творбите си.

Актуални изложби
Изложба „Дарени предмети, споделени истории“, ноември 2019 г.
Веществена изложба „Майсторът и формата“
септември 2019 – февруари 2020
В изложбата са включени предмети, изработени в Майсторските надпревари по грънчарство в музей „Етър“ през 2008, 2014 и 2019 година. В първата участват майстори от Троян, Габрово, Стара Загора, София и Ямбол. Втората е посветена на 50 години от създаването на музей „Етър“ и е с международно участие от Румъния, Сърбия, Турция и България. През 2019 година сили в нея мерят представители на Франция, Румъния, Унгария, Република Южна Африка и България.

Глината се използва от праисторията до наши дни. Грънчарството е един от най-древните занаяти, извървял дълъг и специфичен път на развитие. През ХVІІІ – ХІХ век във всяко по-голямо селище има поне един грънчар, който изработва различни съдове за бита—стомни, ръкатки, делви, гърнета, гювечи, паници, крондири и други.

През Възраждането се оформят големи грънчарски центрове за производство: Троян, Бусинци, Берковица, Разлог, Търговище, Габрово. Мократа глина се източва на грънчарско колело в различни форми, украсява се и се изпича. Използват се следните основни техники на украса: ангобна, врязана/гравирана (сграфито), пластична (релефна) и глазура.

След Освобождението, в стремежа си да оцелеят на пазара и да конкурират порцелановата и стъкларска индустрия, майсторите разчупват каноните на традиционната украса, въвеждат нови цветове и декоративни мотиви. В различните райони на страната грънчарите оставят истински шедьоври.

Майсторските надпревари по грънчарство в музей „Етър“ срещат традициите със съвременността. Участниците от страната и чужбина извайват изящни глинени форми с разнообразна украса, превръщайки занаята в изкуство.
* * *
Дарени предмети, споделени истории
6 ноември 2019 – 31 януари 2020
Дарителството е морален дълг и начин за себеизява на българина.

Дарителството „на ползу роду“ е живо и до днес. Въпреки обществените сътресения и житейските проблеми, много запазили възрожденския дух българи, предават кътани десетилетия свои и на предците си вещи, на съвременните пазители на паметта—музеите, библиотеките, архивите. Към тези будни и мислещи хора Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се обърна през януари 2019 г. с молба да дарят част от спомените и разказите си за музея през годините, да предоставят снимки от онова време и обогатят фонда с предмети, останали в бабините скринове и дядовите работилници.

Кампанията е свързана с 55-годишнината от откриването на музея. За да направи достояние на широката общественост и да благодари на всички, които откликнаха на призива да се разделят безвъзмездно с вещи от миналото, музей „Етър“ представя малка част от новопостъпилите вещи в изложбата „Дарени предмети, споделени истории“.
* * *
От древността светът на човека е разделен на две—мъжки и женски. Мъжете и жените са двете части на едно цяло. Жена ражда момчето, жена го прави мъж, жена ражда децата му и накрая, предвид статистиката за нашите географски ширини, го изпраща в последния му път. И все пак в традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето продължава името на рода, то гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти“ семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът“ на къщата. От векове мъжът е и защитник на отечеството, на семейството, на народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление.
* * *
Български ордени и медали
21 – 23 септември 2019
Изложбата „Български ордени и медали“ е посветена на един от големите български празници—обявяването на Независимостта, събитие, което се случва на 22 септември 1908 година.

Краят на 60-те години на ХХ век. Мъж, надхвърлил 70-те, провокира съзнанието на едно момче. Разказва му истории от своя живот, в които се преплитат храброст и изпитания. Момчето слуша, а пред очите му оживяват сцени от отминалите години. В спомените на възрастния мъж са съхранени частици от успехите на българите като народ и от тях се заражда съвременност. Момчето вниква в историите, осъзнава тяхното значение и за да запази дълбоката им същност, решава да съхрани материалната част от тях. Повече от 40 години Николай Гичев, момчето от края на 60-те години на ХХ век, колекционира нагръдни знаци. Днес притежава повече от 800.

Показаните ордени, медали и грамоти остават в Сакова къща само няколко дни – до началото на следващата седмица (21–23 септември).
* * *
Етнографска фотоизложба от Унгария „Холокьо, живото село“
6 – 30 септември 2019
Холокьо е първото село в света, включено в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Изложбата представя живописното унгарско селище и околностите му. Всички постройки в стара част на Холокьо са в т.нар. архитектурен стил палоц, а в почти всяка негова къща има музей—на историята, на куклите, на пощите, на народното изкуство. В сърцето на Холокьо се издига католическа църква с дървена кула и покрив с дървени шинди. В селото има и отворени занаятчийски ателиета, където посетителите могат да се пробват в грънчарство и тъкачество, а по време на празници жителите му обличат традиционни носии. В къщите за гости пък могат да се опитат неподправени палоцки местни ястия.

Етнографската фотоизложба е предоставена на музей „Етър“ от Сдружение „Световното културно наследство на Холокьо“.
* * *
17 август 2019 – 30 септември 2019
Изложбата представя скулптури и различни изделия от камък на участници от Майсторската надпревара през 2018 година и на ученици от Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино.
* * *
В изложбата е представено наследството на каракачаните—реално и метафорично вплетено в идеята за пътя и пътуването.

Пътят като реалното движение в пространството и пътят като метафора на годишния и на жизнения цикъл на хора и животни. Той структурира човешкия живот—раждане, кръщене, сватба, смърт, празничност и всекидневие. Посетителите на изложбата са провокирани да се потопят в света на каракачаните и да съпреживеят пътуването във времето и пространството.
* * *
Макар да не произхожда от България, маслодайната роза е един от безспорните символи на страната ни. Тя символизира възкресение, живот, красота, младост и здраве. България е едно от малкото места в света, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза. Още от ХVІ век в Долината на розите започва развитието на производството на розово масло, като през ХІХ век производителите по нашите земи почти монополизират световното снабдяване с този продукт.

Изложбата „С ухание на казанлъшка роза“ е търсена от публиката и до момента е гостувала при голям интерес и успех в редица български градове—Добрич, Бургас, Шумен, Търговище, Полски Тръмбеш, Поморие, Стара Загора,Созопол.
* * *
Проектът „Аз съм българка“ възниква като инициатива на фотографа Радослав Първанов, който решава да покаже усмивките на млади български жени, облечени в народни носии на фона на природни или исторически забележителности от нашата страна.

„Искаше ми се да покажа личен пример—как ние, младите хора, се отнасяме към миналото. Не просто да се снимаш някъде. Ние първо научавахме историята на дадено място, избирахме подходящ момент, опитвахме се да го наситим със символика и съдържание.“—споделя автора.

Първата девойка, снимана за „Аз съм българка“ е Илияна Аризанова. Радослав я вижда за първи път един август на Шипка, където тя е облечена като войник от османската армия. След това се срещат в Копривщица, но там Илияна вече е в българска народна носия. И десетте девойки от фотографиите са родени в Габрово, откъдето е и Радослав Първанов.
* * *
Изложбата гостува на Националния исторически музей. Над 200 експоната представят развитието на занаяти, практикувани от векове—изчезнали, но носещи паметта за времето на битуването си или други, които са определяни като „занаяти в риск“, чиято съдба е застрашена.В изложбата са включени и интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през XIX и XX век, както и изделия на съвременни майстори, участници в национални и международни надпревари, провеждани в музей „Етър“ в дните на Международния панаир на традиционните занаяти. Изложбата е придружена от филми, представящи характерните занаяти в района на Централна Стара планина.

В деня на откриване на изложбата (10 май) майстор Христо Маринов демонстрира на място как се тъкат колани на кори.
* * *
В навечерието на Националния празник на България 3 март в музей „Етър“ бе експонирана изложба, посветена на Петър Димитров Саков, участник в конната сотня по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Тя е подредена на втория етаж на къщата, известна като Саковата къща, защото е точно копие на принадлежалата на габровския опълченец.
Посетителите на музея имат възможност да разгледат изложбата до средата на септември тази година.
* * *
Изложбата „Там, където думите са излишни“ проследява зараждането на музикалното дело и неговото развитие след Освобождението в тези три града. Представени са различни музикални инструменти—духови, струнни, български народни инструменти, детски свирки със причудливи животински форми, които са любими играчки на децата не само в миналото. Особено място в изложбата заемат инструменти и вещи на известни български музикални дейци, сред които Панчо Владигеров, Андрей Стоянов, Тодор Колев, Люба Велич, проф. Лилия Гюлева, Никола Ченгелиев и др. Експонирана е и цигулката на Васил Коларов. Изложбата „Там, където думите са излишни“ се реализира съвместно от Регионален исторически музей Шумен, Етнографски музей на открито „Етър“ и Исторически музей Попово. Откриването е на 9 октомври 2018 от 13:30 часа в Голямата изложбена зала.
* * *