В българската традиция от него зависи плодородието на нивите и стадата. Една от основните обредни практики е накичването със зеленина, събирането на билки и треви. Широко разпространено е вярването, че зелената растителност и водата в навечерието на Гергьовден носят здраве и плодовитост. Бездетните жени се търкалят в росата на поляните и се пръскат с изворова вода. Според поверието, дъждът на Гергьовден носи берекет. Стопаните обредно обикалят нивите с посеви, заравят червено великденско яйце и разпиляват слама от трапезата на Бъдни вечер, за да ги предпазят от градушка и суша. Младите и децата берат здравец, гергьовче, коприва, чесън и свежа зеленина, от които вият венци и ги окачват по вратите на къщите, кошарите и хамбара, на котлето за първото издоено мляко и на главата на жертвеното агне.