Гергьовден

Според традиционните схващания активният работен сезон продължава от Гергьовден до Димитровден. Това деление на годината (от Гергьовден до Димитровден – лятото и от Димитровден до Гергьовден – зима) е характерно от древността за Балканите и е свързано с подвижния, скотовъден начин на живот на хората.
Обреден хляб „кошара"
Гергьовден е празник от традиционния календар на балканските народи, който обаче има старинен произход. Някои изследователи считат, че в обредите, посветени на св. Георги, се откриват следи от древноезическите ритуали в чест на семейните покровители и тракийския култ към конника. На Гергьовден се окачват люлки и кантари на зелено дърво, а тегленето и люлеенето се изпълняват за здраве. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден, годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.
Св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнството. Според житието му той е млад воин, който в името на религия си отказва да гони и изтезава християни. Недалеч от неговия гроб се появява змей, който опустошава областта, но светецът успява да се справи с чудовището. Поради това в иконографията той е изобразен на кон и въоръжен, а в нозете му е убита ламя. В народните песни и легенди е юнак, надарен със сила да порази змея и да освободи изворите и дъжда. В образа на св. Георги се преплита и символиката на някои езически божества.
В българската традиция от него зависи плодородието на нивите и стадата. Една от основните обредни практики е накичването със зеленина, събирането на билки и треви. Широко разпространено е вярването, че зелената растителност и водата в навечерието на Гергьовден носят здраве и плодовитост. Бездетните жени се търкалят в росата на поляните и се пръскат с изворова вода. Според поверието, дъждът на Гергьовден носи берекет. Стопаните обредно обикалят нивите с посеви, заравят червено великденско яйце и разпиляват слама от трапезата на Бъдни вечер, за да ги предпазят от градушка и суша. Младите и децата берат здравец, гергьовче, коприва, чесън и свежа зеленина, от които вият венци и ги окачват по вратите на къщите, кошарите и хамбара, на котлето за първото издоено мляко и на главата на жертвеното агне.
Друга важна обредна практика е извеждане на стадото на първа паша, отбиване на агнетата от майките им и доенето на мляко, което се използва за приготвяне на продукти за семейството.

Важен елемент при почитането на паметта на св. Георги е жертвоприношението на първото родено през годината мъжко агне. Приготвеният обреден хляб в Габровско се нарича кошара – от тесто се прави незатворен кръг, символизиращ кошара, а в него се поставят топчета – овцете. Животните също се захранват с този хляб.
Традиционно на Гергьовден се подрежда общоселска трапеза в двора на църквата или на подходящо място край селото – на оброчище, кръст или в близост до манастир. На тази трапеза се слагат обредните хлябове, печени агнета, прясно издоено мляко и подсирено от него сирене, квасено мляко, както и бъклици с вино. Всички, които са скарани, трябва да се опростят и тогава да посегнат към храната на трапезата. През целия празничен ден се играят гергьовденски хора.
Гергьовден в народните представи се възприема за равен и даже по-важен празник от Великден. Той е използван за утвърждаването на българската национална държава. С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за „Ден на храбростта" и празник на българската армия. Трансформациите му следват политическите промени – през 1947 г. става „Ден на пастира" или „Ден на животновъда". През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад, приеман от президента.

Традиционният обреден комплекс, свързан с празника, се разпада постепенно до средата на ХХ век, но и днес на много места в България продължава традицията за организиране на събори и общоселски чествания и курбани. Същевременно това е най-празнуваният в страната имен ден, защото освен Георги, на този ден имат празник хората с имена Гергана, Ганка, Генчо, Гено, Ганчо др.
* * *