Голям празник Великден, още по-голям Гергьовден

2–6 май

Великден е един от най-светлите християнски празници. Подготовката за него започва няколко седмици по-рано с почистване на дома, събиране и боядисване на яйца, месене на козунаци, докато се стигне до деня, в който всички се поздравяват с Христос Воскресе и Воистина Воскресе.

Гергьовден е празник от традиционния календар на балканските народи, който обаче има старинен произход. Някои изследователи считат, че в обредите, посветени на св. Георги, се откриват следи от древноезическите ритуали в чест на семейните покровители и тракийския култ към конника.

2 и 4 май, Музеен център
Работилница за писани яйца със семеен билет Претвори традициите!

2 и 4 май, 11:00–16:00 ч.
Демонстрация за боядисване на яйца с естествени багрила

4—6 май, 09:00—19:00 ч.
Гергьовденски люлки

4—6 май, 10:30—16:30 ч.
Демонстрации за биене на масло, подсирване на мляко, предене и чепкане на вълна, мелене на зърно

4—6 май, 10:30—16:30 ч.
Работилница за украса на обредни хлябове

4—6 май, 11:00—16:00 ч.
По Гергьовден с Радумко и Гиздана, образователна игра

6 май, сцена на поляната
Празничен концерт с участието на:
11:30 ч. Фолклорен танцов ансамбъл Сивек
12:30 ч. Танцов състав при НЧ Априлов-Палаузов
13:30 ч. Детски фолклорен ансамбъл Габровче

Детски център
4—5 май
Рисуване на дървени яйца

6 май
Изработване на агънца от глина

6 май, 15:00 ч.
Радумко по пътя на вълнената нишка, образователен куклен театър

Гергьовден е най-големият български пролетен празник, свързан със събуждането на природата и началото на селскостопанската година. Отбелязван в деня на християнския светец Георги, покровителят на овчарите и стадата, денят притежава разгърната обредност. Кои са основните обредни действия, изпълнявани на празника в традиционното българско общество?

Къпането
През нощта срещу Гергьовден жени и девойки ходят из ливадите, събличат се голи и се търкалят върху покритата с роса трева, за да се изкъпят. Според вярванията на този ден всичко е покрито с животворна роса.

Зелените клонки и цветята
В навечерието на празника или рано сутринта на самия ден момите, момците и младите булки берат цветя и откършват зелени клонки, пеят гергьовски песни. С тях окичват себе си, окачват ги на стопанските постройки, кошарите и вратите на къщите. Също така обикалят нивите и забождат в тях разлистените клонки. Вярва се, че така силата на зеленото клонче се предава на нивата, за да се увеличи плодородието ѝ.

Гаданията
Гаданията на Гергьовден се изпълняват за здраве, за богатство, за узнаване на любимия. Oбичаят напяване на китки или пръстени, свързан предимно с празника Еньовден, в някои райони на страната се прави и по Гергьовден.

Люлките
На празника в цялата страна малки и големи се люлеят на люлки, които са вързани на раззеленено дърво. Вярва се, че чрез люлеенето растителната сила на дървото се пренася върху хората. Пеят се песни и припявания, които имат любовен характер.

Доенето
Един от основните моменти от гергьовденската обредност е първото издояване на овцете. Дои се най-напред първата обагнила се през годината овца, чието агне се принася курбан на св. Георги. Първото мляко се излива в реката, за да тече млякото на овцете като реката.

Хлябовете
Срещу Гергьовден се приготвят специални обредни хлябове. Символиката, изразена в тяхната украса, е свързана със земеделието и скотовъдството – основните поминъци на българите. Месят се и хлябове, свързани с овцевъдството. Върху тях символично са изобразени агнета, овце, кошара, овчар. В някои райони на България се приготвят и специални хлябове за починалите близки.

Жертвоприношението
Важен момент от празника е жертвоприношението на първото обагнило се през годината агне. Извършва се от най-възрастния мъж, който е празнично облечен и закичен с китка. Отлъченото от майка си агне, почистено и сресано, окичват с венец. Преди да бъде заколено го захранват с трици, сол и трева; запалват свещ на дясното му рогче или го прекадяват. С кръвта му намазват стената и прага на къщата, за да бъде предпазена от магии къщата, бележат децата по челото и брадичката, а също и животните, за да бъдат здрави.

Традиционно на Гергьовден се подрежда общоселска трапеза в двора на църквата или на подходящо място край селото – на оброчище, кръст или в близост до манастир. На тази трапеза се слагат обредните хлябове, печени агнета, прясно издоено мляко и подсирено от него сирене, квасено мляко, както и бъклици с вино. Всички, които са скарани, трябва да се опростят и тогава да посегнат към храната на трапезата. През целия празничен ден се играят гергьовденски хора.

Гергьовден в народните представи се възприема за равен и даже по-важен празник от Великден. Той е използван за утвърждаването на българската национална държава. С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за Ден на храбростта и празник на българската армия. Трансформациите му следват политическите промени – през 1947 г. става Ден на пастира или Ден на животновъда. През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад, приеман от президента.

Традиционният обреден комплекс, свързан с празника, се разпада постепенно до средата на ХХ век, но и днес на много места в България продължава традицията за организиране на събори и общоселски чествания и курбани. Същевременно това е най-празнуваният в страната имен ден, защото освен Георги, на този ден имат празник хората с имена Гергана, Ганка, Генчо, Гено, Ганчо др.