Еньовден

Според традиционните представи на Еньовден започва далечното начало на зимата—казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса.
Еньовденски венец със 77 билки и половина
Денят на лятното слънцестоене, който се пада на 20 или 21 юни, е една от повратните точки в годишния цикъл на слънцето. Най-дългият ден в годината се почита с различни ритуали из цяла Европа.

В българската традиция се отбелязва 24 юни—Еньовден, Яневден, Яновден. Вярва се, че слънцето в този момент достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата.

Според традиционните представи на Еньовден започва далечното начало на зимата—казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса. Само на Еньовден при изгрева слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще е здрав през цялата година. От стари времена на този ден хората излизат по високите места, за да ги огреят първите слънчеви лъчи. После се търкулват в росата или се измиват с вода от реките.
Според народната вяра болестите са седемдесет и седем знайни и една незнайна. За всяка болка си има билка. За незнайната—лек трудно се намира.

На Еньовден се прави венец от седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест. Нарича се още билка-разковниче, защото се смята, че има способността да цери всички болести. Тази билка не се показва на всеки, а само на най-вещите баячки. Може да бъде намерена и откъсната със затворени очи, в потайната доба на Еньовата нощ, като до нея трябва да те отведе сърцето. Растението, което хванат ръцете ти, се разполовява на две и по този начин се вплита в еньовденския венец.
„По Еньовден се гадае за любов и женитба“

Един от най-старите обреди, който представлява колективно гадание за женитба, е напяването на китки. Обичаят има любовно-брачен характер и чрез него момите се опитват да научат какъв ще е бъдещия им любим или жених. В някои части на страната той е част от новодишната обредност, на други места се прави по Гергьовден или Еньовден. Наричан е още ладанки, ладванки, ладуване.

При залез слънце срещу празника, от чист сладък извор, момите наливат вода в ново бакърено менче, спазвайки обредно мълчание. Вярва се, че „мълчаната вода“ притежава особена магическа сила. Всяка девойка оставя в менчето своята китка, белязана с нишан (знак), който най-често е пръстен, обица или гривна. През нощта менчето с китките се покрива с кърпа и се оставя да нощува под звездите. На сутринта се прави напяването. Една от момите вади изпод кърпата китките, а другите изпълняват кратки песни-припевки, които представляват своеобразни предсказания за професията, външността или социалния статус на бъдещия жених на девойката чиято китка се напява. Така всяка мома узнава късмета си и какъв любим ще има—красив ли ще е, богат ли, занаятчия, земеделец, даскал, сирак или търговец.

По Еньовден в Източна България и Странджа се изпълнява обичая Еньова буля. Неговите обредни действия целят гадание за женитба, наричане за здраве и плодородие. Малко момиченце между седем и осем години, облечено като булка, прибулено с червено було и с венец от билки на главата, обикаля домовете, нивите и лозята на хората. Енята задължително трябва да бъде носена, за да не допира земята. Обикновено докато обикаля селото и прилежащото му землище, тя маха с дългите ръкави на ризата си като с криле. В същността си обичаят Еньова буля е обредно разиграване на сватба. Младоженецът е Еньо—древна митична фигура, която се свързва със слънцето, затова и обредът се изпълнява по време на лятното слънцестоене.
„Бай, бабо, ле“

Практики за изцеление на самодивски болести

Когато човек започне да вехне, да чезне без видима причина, когато залинее и започне да има страхове, хората в старо време казват, че го е застигнала самодивска болест. Във фолклора тези болести се наричат още незнайни или неверни и се хващат по неведоми пътища.

За знайните болести лек се търси при врачове-билкари и чакръкчии, за самодивските болести се прибягва до помощта на баячки, церящи с обредно баене.

В народното съзнание рязко се разграничават представите за „баячка“ и „магьосница“—първите лекуват хора и добитък, вторите се занимават с „черна магия“, която причинява смърт, раздяла, безплодие за хора и животни, отнемане на късмет. Повечето баячки са вярващи християнки, въпреки че църквата ги осъжда, а баенето се смята за езическа практика.

В действителност баенето е част от традиционните магически лечебни практики. Произлиза от думата „баилка“, която е словесна формула с твърдо установен и устойчив текст. Баилките се произнасят тихо и целят прогонване или умилостивяване на болестта.

Самото баене, както и съпътстващите го магически действия (изливане на восък или олово, гасене на въглени, сечене на вода и др.), водят до цялостно оздравяване на страдащия. Те премахват физическата болест и имат способността да въздействат на човешкия дух. Затова се смята, че баячката лекува не само тялото, но и душата на болния.
* * *