В традиционния календар на българите първи януари се смята за много важен ден. В страната има различни начини за неговото отбелязване, но най-често е известен като Сурваки, Нова година и Васильовден, отдава се почит на свети Васил Велики, който „повежда празниците“. Подготовката започва още предната вечер, с Васильовската трапеза, която е втората Кадена вечер. За разлика от коледната, тя е блажна, на нея задължително има пача от главата, ушите и краката на прасето.
Сервира се и сварен цял петел с печено зеле, за да е пълна и цяла къщата през предстоящата година. Перушината на петела се запазва и използва за предпазване от уроки на хората и домашните животни, за „завързване“ на влюбените и младоженците.
За новогодишната трапеза стопанката на къщата прави баница с късмети - малки дренови клончета с различен брой пъпки. Те предварително са наречени за късмета на къщата, за здраве, плодородие, женитба, пари, работа, имоти, успех в учението и други хубави неща. В баницата се поставя и завързана с червен конец сребърна паричка. Стопанката слага опечената баница на масата и я завърта три пъти надясно, като всеки си отчупва парчето, което е пред него, за да разбере какъв ще е късметът му през годината. На когото се падне паричкатапари ще има, а ако по нея има полепнало тесто, се смята, че това е добър знак за благополучие за него и цялото семейство.
В новогодишната нощ се гадае за това, какво ще бъде времето през следващата година, здравето и късметът на всеки един от домочадието, като се използват люспи от червен лук, въглени, орехи, дрянови пъпки и др. Взема се дрянова пъпка от сурвачката и се хвърля в огнището. Ако тя се разпукне, човек ще има добро здраве и сполука, а ако само се овъгли, е на болест и неблагополучие. Тази нощ и момите гадаят дали ще се омъжат през следващата година и за кого. Едно от вярванията е, че когото сънуват, за него ще се омъжат. Ако мома харесва няколко момъка, взема дрянови пъпки и ги нарича за всеки един от тях, след това ги хвърля в огнището. Която пъпка разцъфне най-много, това ще е избраникът. С новогодишната нощ, с гадаенето за кого ще се омъжат момите е свързан обичаят, известен като Ладванки, Ладуване, Далайда, Ладо, Ладотоладо и др. В калайдисано менче се събират пръстените на момите и ергените, които искат да се оженят, като всеки си го бележи по някакъв начин. Отива се на кладенец, чешма или извор и в менчето се налива мълчана вода, слагат се овес, китка здравец, завързана с червен конец, сребърна паричка и скилидка чесън и се оставя да преспи под плодно дърво или трендафил. Сутринта на първи януари момите се събират и избират малко момиченце, на което завързват очите с червена кърпа, за да не вижда пръстените. Момите пеят ладини припевки, а момиченцето вади пръстен и го показва, за да видят те на кого е. Правят се до три напявания, като третото е най-важно. Всяка мома си взема пръстена, малко от овеса и го отнася в къщи, където го слага под възглавницата, с мисълта, че когото сънува, за него ще се омъжи.
Особено важен обичай за първия ден на новата година е сурвакането, като в повечето етнографски области на страната е прието в него да участват момчета на възраст от 6-7 до 12 години. Те са организирани в малки групи от по три до пет деца. В миналото момичета не са сурвакали. В някои райони на страната сурвакарите са момци ергени, които са и коледари.
Всяко от децата носи сурвачка, направена от дряново клонче с по три двойни разклонения, завързани на три кръга с червен вълнен конец. Тя е украсена с нанизи от чеснови скилидки, пуканки, люти червени чушки, боб, сушени сливи и ябълки, сребърни парички, а на върха се поставя малка червена ябълка. Чесънът, лютите чушки и червеният конец имат предпазно значение и прогонват болестите и всяка лошотия. Сушените плодове са заложба за плодородие през следващата година. Смята се, че трите кръга на сурвакницата опазват всичко, до което тя се докосне.
Сурвакарчетата са облечени в чисти дрехи, на калпачетата имат нанизани на червен конец пуканки и сушени сливи. Носят през рамо торбички, в които събират даровете, получавани от сурваканите.
Преди да се съберат и да тръгнат да обикалят къщите в селото сурвакарчетата, всяко от тях първо сурвака най-възрастния в семейството си и по старшинство всички членове на домакинството, като ги потупва по гърба със сурвачката и нарича заклинание за здраве, дълголетие и берекет:
Сурва, сурва година,
весела година,
пълна къща със коприна,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям плод на лоза,
тежък клас на нива, пълна кесия на шия,
живо, здраво догодина,
догодина, до амина!
Сурваканият трябва да дари сурвакарите със сушени плодове, орехи, кравайчета, сладки неща или дребни пари. Не трябва да се пропусне никой, защото ако не е сурвакан човек няма да му върви през годината, ще боледува. След хората се сурвакат домашните животни, къщата, хамбарите, ралото, с което се оре нивата, плодните дръвчета.
Като сурвакат всичко в къщата си сурвакарчетата излизат навън и се провикват „Сурва-а-а-а-а“, за да се съберат и да тръгнат да обикалят къщите в селото.
Сурвачката се използва само веднъж, като завърши празникът тя се окачва на плодно дърво или се хвърля в течаща река.
Бъдете първия посетител на музей „Етър“ за 2026 година и получете подарък – луксозен календар. На 1 януари работното време е от 12:00 до 17:00 ч.
Сервира се и сварен цял петел с печено зеле, за да е пълна и цяла къщата през предстоящата година. Перушината на петела се запазва и използва за предпазване от уроки на хората и домашните животни, за „завързване“ на влюбените и младоженците.
За новогодишната трапеза стопанката на къщата прави баница с късмети - малки дренови клончета с различен брой пъпки. Те предварително са наречени за късмета на къщата, за здраве, плодородие, женитба, пари, работа, имоти, успех в учението и други хубави неща. В баницата се поставя и завързана с червен конец сребърна паричка. Стопанката слага опечената баница на масата и я завърта три пъти надясно, като всеки си отчупва парчето, което е пред него, за да разбере какъв ще е късметът му през годината. На когото се падне паричкатапари ще има, а ако по нея има полепнало тесто, се смята, че това е добър знак за благополучие за него и цялото семейство.
В новогодишната нощ се гадае за това, какво ще бъде времето през следващата година, здравето и късметът на всеки един от домочадието, като се използват люспи от червен лук, въглени, орехи, дрянови пъпки и др. Взема се дрянова пъпка от сурвачката и се хвърля в огнището. Ако тя се разпукне, човек ще има добро здраве и сполука, а ако само се овъгли, е на болест и неблагополучие. Тази нощ и момите гадаят дали ще се омъжат през следващата година и за кого. Едно от вярванията е, че когото сънуват, за него ще се омъжат. Ако мома харесва няколко момъка, взема дрянови пъпки и ги нарича за всеки един от тях, след това ги хвърля в огнището. Която пъпка разцъфне най-много, това ще е избраникът. С новогодишната нощ, с гадаенето за кого ще се омъжат момите е свързан обичаят, известен като Ладванки, Ладуване, Далайда, Ладо, Ладотоладо и др. В калайдисано менче се събират пръстените на момите и ергените, които искат да се оженят, като всеки си го бележи по някакъв начин. Отива се на кладенец, чешма или извор и в менчето се налива мълчана вода, слагат се овес, китка здравец, завързана с червен конец, сребърна паричка и скилидка чесън и се оставя да преспи под плодно дърво или трендафил. Сутринта на първи януари момите се събират и избират малко момиченце, на което завързват очите с червена кърпа, за да не вижда пръстените. Момите пеят ладини припевки, а момиченцето вади пръстен и го показва, за да видят те на кого е. Правят се до три напявания, като третото е най-важно. Всяка мома си взема пръстена, малко от овеса и го отнася в къщи, където го слага под възглавницата, с мисълта, че когото сънува, за него ще се омъжи.
Особено важен обичай за първия ден на новата година е сурвакането, като в повечето етнографски области на страната е прието в него да участват момчета на възраст от 6-7 до 12 години. Те са организирани в малки групи от по три до пет деца. В миналото момичета не са сурвакали. В някои райони на страната сурвакарите са момци ергени, които са и коледари.
Всяко от децата носи сурвачка, направена от дряново клонче с по три двойни разклонения, завързани на три кръга с червен вълнен конец. Тя е украсена с нанизи от чеснови скилидки, пуканки, люти червени чушки, боб, сушени сливи и ябълки, сребърни парички, а на върха се поставя малка червена ябълка. Чесънът, лютите чушки и червеният конец имат предпазно значение и прогонват болестите и всяка лошотия. Сушените плодове са заложба за плодородие през следващата година. Смята се, че трите кръга на сурвакницата опазват всичко, до което тя се докосне.
Сурвакарчетата са облечени в чисти дрехи, на калпачетата имат нанизани на червен конец пуканки и сушени сливи. Носят през рамо торбички, в които събират даровете, получавани от сурваканите.
Преди да се съберат и да тръгнат да обикалят къщите в селото сурвакарчетата, всяко от тях първо сурвака най-възрастния в семейството си и по старшинство всички членове на домакинството, като ги потупва по гърба със сурвачката и нарича заклинание за здраве, дълголетие и берекет:
Сурва, сурва година,
весела година,
пълна къща със коприна,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям плод на лоза,
тежък клас на нива, пълна кесия на шия,
живо, здраво догодина,
догодина, до амина!
Сурваканият трябва да дари сурвакарите със сушени плодове, орехи, кравайчета, сладки неща или дребни пари. Не трябва да се пропусне никой, защото ако не е сурвакан човек няма да му върви през годината, ще боледува. След хората се сурвакат домашните животни, къщата, хамбарите, ралото, с което се оре нивата, плодните дръвчета.
Като сурвакат всичко в къщата си сурвакарчетата излизат навън и се провикват „Сурва-а-а-а-а“, за да се съберат и да тръгнат да обикалят къщите в селото.
Сурвачката се използва само веднъж, като завърши празникът тя се окачва на плодно дърво или се хвърля в течаща река.
Бъдете първия посетител на музей „Етър“ за 2026 година и получете подарък – луксозен календар. На 1 януари работното време е от 12:00 до 17:00 ч.
