Училище за лазарки

Лазровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Според народната традиция празникът е наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ и е сред най-важните в календара на българите, посветен на любовта и плодородието. В обичая, който се изпълнява на този ден, могат да участват само момичета между 10 и 16 години. Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат публично „да се момеят“, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“ и че „мома, ако не е била на Лазар не може да ходи на седенки и не може се задоми“.

Подготовката за изпълнение на обичая лазаруване започва още „среди пости“ или в средата на Великденския пост. В продължение на повече от три седмици момичетата се събират и разучават лазарски песни и танци. Тази традиция се възражда в музей „Етър“ през 2010 година с провеждане на образователната програма „Училище за лазарки“. Инициативата има вече тринадесет издания, а интересът на младите момичета за включване в нея расте всяка година.

В първото издание на „Училище за лазарки“ се включват десетина момичета на възраст между 13 и 16 г. През 2019 година завършилите училището са вече повече от 30, а възстановките на обичая лазаруване в музея се очакват с голямо вълнение от посетителите. От 2022 година интересът към инициативата нараства толкова, че към нея вече се присъединяват и девойки от Дряново и Трявна.

Целта на образователната програма е запознаване с обичая лазаруване и преживяване автентичността на празника. Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си—кошници, украсени с цветя.

Пред многобройните посетители на музея лазарките минават и благославят с танци и песни къщите по занаятчийската чаршия. Майсторите са неизменна част от празника, влизайки в ролята на стопани на къщите.

За спецификата на лазарските песни големият български етнограф Димитър Маринов пише: „Тия песни са нагласени така, че има песен за всеки член на семейството, според положението му в туй семейство, а така и за всеки селянин в селото, според общественото му положение. Има песни за мома, за момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр., по-нататък има песни за кмет, за свещеник, за първенец и пр. отлични в обществото селяни.“

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които се освещават в църквата на следващия ден—Цветница, наречена още Връбница. Вярва се, че осветените върбови клонки защитават цялото семейство и затова се пазят до следващата пролет.

Обикновено на Цветница се изпълнява последният лазарски обичай „кумичене“. Сутринта лазарките се отправят към реката, където пускат едновременно своите венчета, направени от върбови клонки. Момата, чието венче излезе най-отпред, се избира за кумица и се вярва, че тя първа ще се задоми през годината.

За проявеното в празничния ден усърдие завършилите успешно нашата образователна програма „Училище за лазарки“, получават Уверително, че вече са моми и могат да се задомят.

За първи път през 2022 година в образователната програма „Училище за лазарки“ се включват и момичета от градовете Трявна и Дряново.

Тринадесетото издание на инициативата се реализира в партньорство с Община Габрово, Община Трявна, Исторически музей – Дряново и в сътрудничество с СУ Петко Р. Славейков (гр. Трявна), СУ Максим Райкович (гр. Дряново), Професионална гимназия по туризъм Пенчо Семов (гр. Габрово) и Национална Априловска гимназия.