Гергьовден се отбелязва като Ден на храбросттта и празник на Българската армия. Първоначално съществуват две чествания – на Деня на бойната слава и на Деня на храбростта и победите.

На 1 януари 1880 година княз Александър I Батенберг издава Указ №1 за учредяване на военен орден „За храброст", с който се удостояват героите от бойното поле. С Указ №5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912- 1918 г., в бойни условия, този празник продължава да се отбелязва с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната слава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).

През 20-те години на миналия век празникът се отбелязва заедно с Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

За първи път при честването на Гергьовден през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия на 6 май е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до промените в политическото устройство у нас през 1989 г.

Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – ден на решителните боеве при Шипка през 1877. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник.

През 1993 г. с постановление на Министерски съвет № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Гергьовден в музей „Етър“ през годините:

Да анимираш Гергьовден в музей „Етър“

Ако искате да сте активен участник в Гергьовденската празнична обредност–мястото е „Етър“