За всички възрасти

Попаднеш ли в музея, можеш да надникнеш в един различен свят—очарователен и примамващо автентичен—това е светът на възрожденските българи. Тук миналото е пренесено през времето и пространството, за да бъде споделено с поколенията и преживяно от посетителите.

Научи и преживей · Участие в домашни занятия · Конкурси и пленери · Музейни игри · Предоставяне на музейни реквизити
Научи и преживей!
Занаятчийската чаршия дава възможност на посетителите на Етнографски музея на открито „Етър“ да се потопят във възрожденската атмосфера и духа на старите габровски занаяти. Работилниците представят най-характерните занаяти. Майсторите произвеждат и сами продават изработените от тях изделия—така, както е в миналото. Програмата „Научи и преживей!“ позволява на участниците не само да наблюдават старинната технология на производство, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите, но и да „чиракуват“ като направят сами и вземат за спомен ръчно изработени предмети от метал, кожа, глина, дърво и вълна.
Участие в обучението се заявява минимум 10 дни предварително! Участие в обучението се заявява минимум 10 дни предварително! Възможен е превод на английски и руски език, който трябва да уточните със заявката.
Допълнителна информация и заявка на 088 586-59-66 и 088 477-24-15.
Бакърджийство
По време на Възраждането, при оформената диференциация сред металообработващите занаяти, бакърджийството се специализира в производство на домашни съдове и църковна утвар. Причината за това се крие във факта, че медта е най-ковък, най-мек и най-топлопроводим от всички метали, които се използват в традиционните занаяти. По този начин, от една страна, бакърът е особено приложим за съдове, които са в досег с огъня, а от друга, придава на изделията специфични форми—високи столчета, дълги дръжки, широки дъна и др.
За разлика от среброто и златото обаче медта лесно оксидира, което налага друга особеност в производството—целите съдове или онези части от тях, които са в досег с храната или течността, да се калайдисват или посребряват.

В нашия музей бакърджийството е представено в къщата с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Тя е копие на оригиналната къща, построена през 1872 г. южно от църквата „Св. Богородица“ (в центъра на Габрово). По време на Освобождението в Габрово има четири бакърджийски работилници, а през 30-те години на ХХ в. те са едва две. Майсторите изработват, предимно за местния пазар, изделия за бита: синии, подноси, павури, кафеници, котленици, ибрици, кани, кепчета, черпаци, менчета, сахани, тенджери, тави, сервизи за ракия и вино, менци, котли, казани за ракия. Украсата на съдовете е пестелива и се прави с калем. От средата на ХІХ в. майсторите работят с медна ламарина от Цариград, продавана от габровски и търновски търговци. В бакърджийската работилница в Етнографски музей на открито „Етър“ и днес се изработват изделия от бакър по старата технология с оригинални инструменти.

Участниците в програмата могат да се включат в направата на медна гривна за ръка с орнаменти.
Гайтанджийство
През Възраждането в тясна връзка с направата на облеклото се развиват няколко занаята, един от които е гайтанджийството. Той е свързан с производството на гайтан—вълнен плетен шнур. Гайтанът произлиза от украсата на българските традиционни носии, от абаджийството, занаят присъщ на мъжете в миналото, вероятно заради по-грубия плат, от който се шият.

Началото на механичното плетене на гайтан започва през първите десетилетия на XIX в., когато започва да се използва чаркът—първата българска плетачна машина, изработена от габровските ковачи. Чарковете за плетене на гайтан се нaреждат в специално помещение, наречено гайтанджийска одая. Тя е на два етажа, разположена е в близост до вада. В горния етаж са разположени чарковете а отдолу под пода, който е само от дъски, се намират техните двигателни механизми. Гайтанджийската одая от експозицията на ЕМО „Етър“ е пренесена през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово, където в функционирала от 60-те години на XIX в.

Участниците в обучението проследяват процеса на изработване на гайтан и могат да се включат в нашиването на гайтан и направата на фигурки.
Грънчарство
Процесът на правене на керамични изделия е много близък до библейското сътворение на света. Земята и водата влизат във взаимодействие с въздуха и огъня—основните елементи се обединяват, за да се създаде едно уникално творение. Възникнало за да задоволи практическата потребност на хората от различни съдове за бита, през Възраждането грънчарството се превръща в един от водещите занаяти. Тогава се оформят няколко грънчарски центрове.

Разцветът на габровското грънчарство е между 70-те и 90-те години на XIX в. Тогава работят около 45 майстори, които притежават собствени работилници и пещи. Те са разположени в две грънчарски махали, така наречените „долни грънчери“—това е по-старата грънчарска махала. През XIX в. се заселва и десният бряг на реката и така се образува новата махала, населена с „горни грънчери“. Последните представители на традиционното грънчарство в Габровско работят през 50-те години на ХХ в.: Иван Лунгов и Кольо Драгалов (до 1954 г.). Къщата на Драгалов е възстановена в музея през 1967 г. по скици и снимки, заедно с грънчарската пещ, заради някогашната слава на Габрово като един от водещите грънчарски центрове.

Всеки участник в работилницата има възможност да си изработи изделие от глина под ръководството на майстор грънчар.
Дървостругарство
Дървостругарството е основен поминък на населението от планинските колиби, южно от Габрово. То се предава по наследство и понякога на един струг работят по три поколения майстори. Предпочитаният от стругарите материал е явор и бук. Най-здрави и качествени са предметите от явор, а букът се използва заради преобладаващото му количество в горските масиви на Стара планина. Употребяват се също орех, слива, череша, липа, круша, бряст и осен.

Изделията на дървостругарите са разнообразни по форма, големина и предназначение. На струга се изработват гаванки, танури, солници, похлупци, свещници, хурки и много други. Интересни са и наименованията им: сара, чанталък, канкавел, кутел, шашкън, батал и други. Габровските стругари работят не само за потребностите на местното население. Изделията им достигат до Мала Азия и Египет. Славата и уменията им превръщат занаята в нарицателно име за габровския край, а в началото на ХХ в., когато по икономически подем и индустриално развитие Габрово се сравнява с английския град Манчестър, на шега, но не без основание, градът е наричан още „Гаванчестър“.

Участниците могат да се включат в изработването на традиционен съд от дърво.
Иконопис
Иконописното изкуство се заражда в българските земи през ІХ в. във връзка с новоприетата християнска религия. Строго регламентирана от църквата, този вид живопис преминава през различни етапи на стилово развитие на източно-християнското изкуство. След падането на България под османска власт и последвалата религиозна дискриминация иконографията замира, за да отбележи нов възход по време на Възраждането. В пределите на българските земи се оформят три иконописни школи: Дебърска, Банска (Разлошка) и Тревненска. В иконописното ателие на Етърската чаршия днес традициите в изписването на иконата се съчетават с въвеждането на нови съвременни елементи в познатите иконописни образци и библейски сюжети.

В ателието участниците в програмата могат да се включат в различни етапи от направата на една икона—в оформяне на контури, рисуване с темперни бои, залепване на златен лист.
Кожухарство
През епохата на Възраждането кожухарските дюкяни са разположени из цяло Габрово. В навечерието на Освободителната война в града има 55 кожухарски дюкяна.
До прозореца в кожухарницата е разположен пишкюн, върху който се сяда по турски, крои се, шие се и се стриже. Първоначално шиенето се извършва на ръка, а по-късно започват да се използват шевни машини „Сингер". Днес в кожухарската работилница, разположена на приземния етаж на къщата от с. Батошево, може да се проследи целия технологичен процес на изработване на предмети от обработени кожи—влашки, троянски, добруджански и македонски калпаци, шапки, голаци, пантофи, ръкавици, пунгии.

Участниците могат да се включат в изработването на плетена кожена гривна.
Майсторене на традиционни музикални инструменти
Работилницата е разположена в къщата от село Тумбалово, Севлиевско, построена в средата на ХІХ в. Тя е характерен образец на селско жилище от планинския район на собственик, който се изхранва със земеделие и скотовъдство и упражнява слабодоходен по онова време занаят—самарджийство.

В работилницата се изработват различни музикални инструменти: детски свирки (пищялки), овчарски свирки, дудуци (свирки, характерни предимно за Западна България), кавали (едни от най-популярните народни инструменти), гайди, гъдулки (характерни музиклани инструменти за населението от региона, известни като „кеманета“) и други.

Участниците проследяват целия процес на изработване на дървена свирка (разцепване на дървото, струговане, украса) и могат да се включат в някой от етапите.
Мутафчийство
Занаятът е свързан с отглеждането на кози, от които се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия.
В големи количества се тъкат чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са и характерните за Габровско големи чували за жито и черги в естествените цветове на козината.

При тъкането се използва козина в естествени цветове, която не се боядисва. Мутафчийството е единственият занаят, при който всички технологични етапи—от предварителната обработка на суровината до тъкането се извършват от майстора в самата работилница. В историята на българското занаятчийство той остава най-консервативният. В него нищо не се променя през многовековното му съществуване. По тази причина той остава слабодоходен. Припечеленото от мутафчията едва стига за прехраната му.

В мутафчийската работилница на музея се изработват изделия по традиционната технология: торби, дисаги, пътеки, като се използват оригинални инструменти: чекрък, вертикален стан, тарак и други.

Участниците в програмата могат да се включат в тъкането и да си направят снимка за спомен.
Сарачество
Сарашкият занаят е един от най-сложните занаяти, свързани с обработката на кожа. Наименованието му произлиза от арабската дума сарач, означаваща седло. Развитието на занаята е свързанао с използването на конете като товарни, ездитни и впрегатни животни. Майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и други. Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Употребяват се и допълнителни материали: кече, дървен материал за хамутите, сарашки конци, зебло, ръженица, лепила, катран. За декорация се използват метални гайки, разноцветни пулове, пискюли, звънчета. Наред с декоративното си предназначение, те имат и защитна функция—предпазват конете от уроки, магии и зловредни влияния. Всички сарашки изделия се изработват в работилницата с оригинални инструменти.

В това ателие, под ръководството на майстора, участниците могат да изработят по избор пунгия (изделие от кожа за съхранение на кремък, прахан и огниво за палене на огън), кожено детско портмоне или кожена гривна с орнамент.
Хлопкарство
Занаятът включва изработване на ковани хлопки и ляти звънци. В Габровско се изработват само ковани хлопки от желязна ламарина и поради това занаятът е известен под името хлопкарство.

Според разкази на майстори, първата хлопка е донесена в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) от търговците Георги и Цаньо Павлеви, които я дават на брат си Донко Павлев Ковачев. Той в съдружие с други майстори започва изработването на хлопки в годините след Балканската война. Първите направени хлопки се наричат „траки“. Те са сплескани, оформени са само със студено изчукване и нямат хубав звук. Поради това търсенето им е слабо. Друг вид са „рогатите“, но най-търсени са т.нар. „обли“ хлопки, защото имат най-хубав звук.

Къщата, в която е разположена хлопкарската работилница, е копие на построена през 1880 г. сграда в с. Нова махала. В нея днес майсторът изработва по оригинална технология и с традиционен инструментариум различни видове и размери хлопки.

Желаещите да се включат в обучението се запознават със занаята и участват в изработването на заготовка на хлопка.
* * *
Участие в домашни занятия
Посетителите в Етнографски музей на открито „Етър“, които имат желание да се запознаят със спецификата на домашните занятия, да получат минимални практически умения и да изпробват сръчността си, могат да направят своя избор от посочените възможности.
Времето за изработване на едно изделие може да отнеме до два часа. Участие в обучението се заявява минимум 10 дни предварително! Възможен е превод на английски и руски език, който трябва да уточните със заявката. Допълнителна информация и заявка на 088 586-59-66 и 088 477-24-15.
Боядисване на прежда с растителни материали
Багренето на текстил с материали от растителен произход е познато на хората още в дълбока древност. За оцветяване се използват корени, кори, листа, стебла и цветове. За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Неговата наситеност зависи от сезона, през който е събран растителния материал, както и от качеството на багрилния материал. Природните багрила се използват до средата на ХІХ в. Едно от малкото места у нас, където и днес е съхранена и се прилага оригиналната технология за боядисване на прежда с растителни материали е Етнографски музей на открито „Етър“.
Шиене с гайтан
Гайтанът е плетен вълнен шнур с плоска основа и обла повърхност, използван за обточване с цел заздравяване на дрехите от аба—потури, елечета, сукмани. Гайтаните се поставят по ръбовете на дрехата и на местата, където има триене, за да я предпазят от износване. След време те се подменят и дрехата става като нова. Днес има възраждане на интереса към гайтана, който намира приложение при декорацията на дрехи, пана, бижута.
Работа с беленица (царевична шума)
Изделията от беленица са част от българската материална култура. Така се нарича външната обвивка на царевичния плод, която се бели. Най-популярното изделие, изработвано от царевична шума в миналото са рогозките. Това са постелки, чието основно предназначение е да изолират студа и влагата на пръстения под в селските къщи. Върху пода се постила първо рогозка, после козяк и вълнена черга отгоре. От началото на XXI в. се забелязва засилване на интереса към това позабравено домашно занятие. От царевична шума могат да се изработват различни видове вази, кошници, чанти, подложки за сервиране.
Изработване на украшения от вълна с техниката иглонабиване
Изработват се предмети за украса с техниката „сухо плъстене“. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единственият материал, от който се правят украшенията.
* * *
Конкурси и пленери
Етнографския музей на открито „Етър“ се утвърждава през годините като авторитетна музейна институция в сферата на традициите и културата. Това задължава музея да отдава приоритет на образователни инициативи насочени към деца и младежи.

Затова освен събитията, съпътстващи Културния календар на музея се провеждат различни мероприятия с разнообразна тематика:
— Национален конкурс „Бостанско плашило“;
— Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан“;
— Национелен детски конкурс за рисунка „Силата на водата“;
— Конкурс за традиционна сурвакница.

Целите на тези инициативи са:
— Да се обогатят знанията на младите хора по съответната тема;
— Да се насърчат творческите способности и фантазията на участниците;
— Да се формира естетическо мислене у подрастващите;
— Да се стимулира умението на участниците да работят с различни естествени материали.
* * *
Музейни игри
Децата на XXI в. са умни, креативни, добре информирани и искат да прекарват свободното си време на места, където могат да научават нови неща, забавлявайки се. Това става по-лесно под формата на игри, експерименти, допир, преживявания. И какво по-добро място от музея. Екипът на Етнографски музей на открито „Етър" се съобразява със съвременната тенденция за достъпност и интерактивност на информацията и създаде набор от интересни игри за деца от различни възрастови групи.

За най-малките, деца до 6 години, сме събрали голямо количество гатанки, скоропоговорки и броилки, а играта „Довърши поговорката“ е изключително забавна, особено ако децата не са чували някои поговорки.

Игрите „Игрословица“, „Знаете ли че…?“, „Какъв майстор съм?“ и „Билков пъзел“, са подходящи както за групи от деца на възраст 7–12 г., така и за семейства, решили да съчетаят приятното с полезното.

„Игрите на баба и дядо“ са сред любимите на поколения деца на възраст 5–12 г.
За групови посещения, на поляната до Музейния детски център, организираме „Пусни кърпичка“, „Сляпа баба“, „Гърненца“, „Кральо, Портальо“, „Царю честити, колко е часът?“, „Челик“, „Карачки“, „Развален телефон“, „Познай думата“.

Отборните игри на открито пробуждат състезателния дух на играчите и битката за победа понякога е ожесточена. Тези игри са подходящи за гупи от ученици на възраст 8–14 г.

„По стъпките на Лазар Донков“ е опознавателна състезателна игра, походяща за учащи над 15 г. В нея участват два отбора с равен брой играчи. Всеки отбор има придружител, който следи за спазването на регламента. Под формата на приключение участниците се запознават с живота на Лазар Донков, с историята на изграждането на музея, с възрожденския образ на Габрово, със занаятите, представени в ЕМО „Етър“. Пред всеки отбор има 10 загадки, които водят до кабинета на създателя на музея.

„Прескочи с кобилица“ е семейна състезателна игра, при която се преодоляват препятствия с кобилица на рамо и менци пълни с вода.
За допълнителна информация и заявки търсете Любомира Иванова, музеен педагог на [email protected] и 088 477-24-15!
* * *
Предоставяне на музейни реквизити
Етнографски музей на открито предоставя като услуга дрехи и предмети от музейната колекция за ползване на територията на музея. Цената за услугата е 10 лв. на час за облекло на един човек или предмет.
* * *