Хранителният режим на предците ни е свързан в голяма степен с предписанията на Източноправославното християнство, важна част от които са постите. Те могат да бъдат еднодневни – всички среди и петъци през годината или при някой конкретен празник (напр. Кръстовден), и многодневни – с различна продължителност: преди Великден (49 дни), Петровден (20 дни), Успение Богородично (14 дни) и Коледа (40 дни).
Постите, освен период на въздържание от консумация на животински продукти и пречистване на тялото, са време и за възвисяване на душата, отстраняване на скверни помисли и нередни действия. Постноядството няма за цел единствено да подобри здравословното състояние на човека и да регулира теглото му, каквато е основната идея на диетите. Безусловно телесното здраве е важно, защото се приема, че тялото е храм на душата и целият човек е храм Божий, но постите са много по-обхватни от хранителен режим.
В миналото до голяма степен те не са били личен избор на човека – дали и колко дни да пости. Хранителният календар, регламентиран от Църквата, посочва кога и какво е разрешено. Например риба се допуска на Благовещение, Цветница и Никулден; тримерене (пълен глад) – на Разпети петък; разрешена е млечна храна и яйца в седмицата между Месни и Сирни заговезни; строг пост има на Зимен Кръстовден, през Тодоровата седмица, от Велики понеделник до Велика сряда и на Кръстовден.
Все пак хората имат известен избор по отношение на тежестта на въздържанието – тримеренето не е задължително. Към обичайната постна храна – тестени изделия, варива, туршии, зеленчуци, ядки, мед, сушени и пресни плодове, ошав, домашни сладка и конфитюри, маслини – може да се добавят олио и малко червено вино в събота и неделя; на празниците – морски дарове (октопод, раци, хайвер) и охлюви. Не бива да се злоупотребява с алкохола, защото пияният трудно се контролира и лесно изпада в грях.
Не само заради църковните норми хората са постели. Всеки е вярвал или се е страхувал, че ако не спазва предписанията, ще се разболее, ще докара беди в селото, по реколтата – градушки, пожари, суши, киша, наводнения – и сред добитъка, и че ще бъде наказан. В тези дни стремежът на хората е да бъдат с отворени души, да мислят и говорят благо, да вършат добрини, да помагат на изпаднали членове на общността, да бъдат съпричастни със страданията на Господ и на себеподобните си, да простят прегрешенията към себе си и на тях самите да им бъде простено.
Освен отказ от някои храни и алкохол, се прекратяват плътските удоволствия и веселията – седянките, годежите и църковните бракове; имениците честват скромно празниците си. Песни за благослов и танци има само на Коледа и Лазаровден от обредните лица, участващи в съответните групи, които съобщават радостните вести за раждането на Младенеца и Възкресението на Христос, давайки надежда на всички посетени.
Постите са време за молитва, вглъбяване и смирение, за стремеж към спасение на душата, за единение с Бога и съзвучие между чистите помисли и делата. Това е стремежът на човека да се извиси към Бога и да се покаже достоен за Него.
Принизяването на постите до диета е не само невярно, но и обидно за онези, които ги практикуват с вяра. Това многоаспектно и комплексно явление синхронизира пречистването на тялото с чистотата на духа, мислите и делата. Само в унисон между отделните елементи може да се постигне добродетел и осмисляне на мъдростта, че чрез доброта, толерантност и щедрост към околните можем да направим по-добър света, в който живеем.
Постите, освен период на въздържание от консумация на животински продукти и пречистване на тялото, са време и за възвисяване на душата, отстраняване на скверни помисли и нередни действия. Постноядството няма за цел единствено да подобри здравословното състояние на човека и да регулира теглото му, каквато е основната идея на диетите. Безусловно телесното здраве е важно, защото се приема, че тялото е храм на душата и целият човек е храм Божий, но постите са много по-обхватни от хранителен режим.
В миналото до голяма степен те не са били личен избор на човека – дали и колко дни да пости. Хранителният календар, регламентиран от Църквата, посочва кога и какво е разрешено. Например риба се допуска на Благовещение, Цветница и Никулден; тримерене (пълен глад) – на Разпети петък; разрешена е млечна храна и яйца в седмицата между Месни и Сирни заговезни; строг пост има на Зимен Кръстовден, през Тодоровата седмица, от Велики понеделник до Велика сряда и на Кръстовден.
Все пак хората имат известен избор по отношение на тежестта на въздържанието – тримеренето не е задължително. Към обичайната постна храна – тестени изделия, варива, туршии, зеленчуци, ядки, мед, сушени и пресни плодове, ошав, домашни сладка и конфитюри, маслини – може да се добавят олио и малко червено вино в събота и неделя; на празниците – морски дарове (октопод, раци, хайвер) и охлюви. Не бива да се злоупотребява с алкохола, защото пияният трудно се контролира и лесно изпада в грях.
Не само заради църковните норми хората са постели. Всеки е вярвал или се е страхувал, че ако не спазва предписанията, ще се разболее, ще докара беди в селото, по реколтата – градушки, пожари, суши, киша, наводнения – и сред добитъка, и че ще бъде наказан. В тези дни стремежът на хората е да бъдат с отворени души, да мислят и говорят благо, да вършат добрини, да помагат на изпаднали членове на общността, да бъдат съпричастни със страданията на Господ и на себеподобните си, да простят прегрешенията към себе си и на тях самите да им бъде простено.
Освен отказ от някои храни и алкохол, се прекратяват плътските удоволствия и веселията – седянките, годежите и църковните бракове; имениците честват скромно празниците си. Песни за благослов и танци има само на Коледа и Лазаровден от обредните лица, участващи в съответните групи, които съобщават радостните вести за раждането на Младенеца и Възкресението на Христос, давайки надежда на всички посетени.
Постите са време за молитва, вглъбяване и смирение, за стремеж към спасение на душата, за единение с Бога и съзвучие между чистите помисли и делата. Това е стремежът на човека да се извиси към Бога и да се покаже достоен за Него.
Принизяването на постите до диета е не само невярно, но и обидно за онези, които ги практикуват с вяра. Това многоаспектно и комплексно явление синхронизира пречистването на тялото с чистотата на духа, мислите и делата. Само в унисон между отделните елементи може да се постигне добродетел и осмисляне на мъдростта, че чрез доброта, толерантност и щедрост към околните можем да направим по-добър света, в който живеем.