Нова изложба на открито посреща посетителите веднага след главния вход, разказвайки историята на „течното злато“ в Централна Стара планина.
Ако тези дни посетите Регионален етнографския музей на открито „Етър“, първото нещо, което ще ви посрещне веднага след главния вход, е една малка, но изключително любопитна изложба под каменен навес, покрит с плочи. Разположена само на няколко метра от портата, тя е като портал, който потапя в един от най-древните, мистични и полезни занаяти, практикувани по нашите земи – пчеларството.
Ако тези дни посетите Регионален етнографския музей на открито „Етър“, първото нещо, което ще ви посрещне веднага след главния вход, е една малка, но изключително любопитна изложба под каменен навес, покрит с плочи. Разположена само на няколко метра от портата, тя е като портал, който потапя в един от най-древните, мистични и полезни занаяти, практикувани по нашите земи – пчеларството.
Пътешествие във времето: От дънера до модерния кошер!
Експозицията представя еволюцията на пчелните домове и инвентара, използван в Централна Стара планина през XIX и XX век. Експонатите разказват история за прехода от примитивните методи към съвременното пчеларство.
Посетителите могат да видят на живо различни видове кошери:
Кошери от кухи дънери: най-старият тип „кошер“, при който хората просто са използвали естествено кухи дървета.
Тръвни: изработени от преплетени клони, измазани с кал, те са едни от най-ранните домове за пчели, правени от човека. Въпреки че са примитивни и извличането на меда е било трудно, те са били изключително разпространени.
Дървени кошери: различни видове, изработени от дъски, които бележат следващата стъпка в развитието на занаята.
Кошери с рамки: включително разглобяеми и многокорпусни варианти, които показват как пчеларството се е модернизирало, ставайки по-функционално и продуктивно.
Освен кошерите, изложбата показва и традиционен пчеларски инвентар. Могат да се видят старинни ножове за рязане на медените пити, приспособления за пренасяне на кошерите и уникални уреди за „пушене“ (димене), използвани за успокояване на пчелите. Всичко това е придружено от подробни информационни табла на български и английски език, които обясняват функцията на всеки предмет.
Посетителите могат да видят на живо различни видове кошери:
Кошери от кухи дънери: най-старият тип „кошер“, при който хората просто са използвали естествено кухи дървета.
Тръвни: изработени от преплетени клони, измазани с кал, те са едни от най-ранните домове за пчели, правени от човека. Въпреки че са примитивни и извличането на меда е било трудно, те са били изключително разпространени.
Дървени кошери: различни видове, изработени от дъски, които бележат следващата стъпка в развитието на занаята.
Кошери с рамки: включително разглобяеми и многокорпусни варианти, които показват как пчеларството се е модернизирало, ставайки по-функционално и продуктивно.
Освен кошерите, изложбата показва и традиционен пчеларски инвентар. Могат да се видят старинни ножове за рязане на медените пити, приспособления за пренасяне на кошерите и уникални уреди за „пушене“ (димене), използвани за успокояване на пчелите. Всичко това е придружено от подробни информационни табла на български и английски език, които обясняват функцията на всеки предмет.
{$te}
Изложбата е изключително актуална, тъй като наскоро (8 юли) православната църква почете паметта на свети Прокопий Кесарийски.
На 8 юли православната църква почита свети великомъченик Прокопий Кесарийски – римски военачалник, приел християнската вяра. През 303 г., при най-жестоките гонения на християните по времето на император Диоклециан, той бил затворен и измъчван, но не се отказал от вярата си и бил посечен с меч. Светецът е изобразяван на иконите с ризница и копие в ръка, понякога на кон.
В народните представи Прокопий, чието име означава „преуспяващ“, се смята за покровител на пчеларите, наричан Прокопи Пчелар. Според традицията рано сутрин жените на пчеларите изпичат по два обредни хляба: „боговица“ за Господ и „светец“ за св. Прокопий, които раздават на съседи и познати за здраве и берекет (благополучие). Преди изгрев слънце, още преди да са излетели пчелите, се отива на пчелина, прекадяват се хлябовете и кошерите с тамян и се намазват с мед. Кошерите се „подрязват“ – от всеки се взема по парченце пчелна пита с мед. Смята се, че този първи мед има лечебни свойства, използва се за цяр, лекува всякакви болести, пази от уроки през цялата година. Приписвани са му лечебни свойства и против „Баба Шарка“( едрата шарка, вариола).
След това всички отиват на тържествена църковна служба, като носят и панички с мед, който се освещават от свещеника, пренощува в храма и на следващия ден се прибира вкъщи. Смята се, че този мед също е много лековит. След литургията, в чест на светеца, но и за здраве и плодородие, да се роят пчелите, да е много и вкусен медът се раздават обредни хлябове. Прави се богата трапеза, на нея задължително има мед. На този ден в някои райони на страната за първи път се яде диня, а на оброчното място край селището се коли овен и се прави богата трапеза.
В деня на Прокопи Пчелар не трябва да се работи на полето, за да няма порои, градушки, пожари и гръмотевици. Смята се, че който наруши забраната, няма да успее в нищо, няма да „прокопса”.
В народните вярвания пчелите са благословени от Бога, те могат да преминават границата между видимия и невидимия свят, помагат на доброто и гонят лошите сили. В раннохристиянското изкуство пчелата е символ на Христовото възкресение – на безсмъртието.
Смята се, че когато сънуваш пчели да събират мед, ще бъдеш щастлив и богат. Според народната метеорология ако пчелите стоят в кошера или летят близо до него, дори навън да е топло и слънчево, скоро ще завали, ако излязат сутрин по-рано от обикновено - денят ще е слънчев.
На 8 юли православната църква почита свети великомъченик Прокопий Кесарийски – римски военачалник, приел християнската вяра. През 303 г., при най-жестоките гонения на християните по времето на император Диоклециан, той бил затворен и измъчван, но не се отказал от вярата си и бил посечен с меч. Светецът е изобразяван на иконите с ризница и копие в ръка, понякога на кон.
В народните представи Прокопий, чието име означава „преуспяващ“, се смята за покровител на пчеларите, наричан Прокопи Пчелар. Според традицията рано сутрин жените на пчеларите изпичат по два обредни хляба: „боговица“ за Господ и „светец“ за св. Прокопий, които раздават на съседи и познати за здраве и берекет (благополучие). Преди изгрев слънце, още преди да са излетели пчелите, се отива на пчелина, прекадяват се хлябовете и кошерите с тамян и се намазват с мед. Кошерите се „подрязват“ – от всеки се взема по парченце пчелна пита с мед. Смята се, че този първи мед има лечебни свойства, използва се за цяр, лекува всякакви болести, пази от уроки през цялата година. Приписвани са му лечебни свойства и против „Баба Шарка“( едрата шарка, вариола).
След това всички отиват на тържествена църковна служба, като носят и панички с мед, който се освещават от свещеника, пренощува в храма и на следващия ден се прибира вкъщи. Смята се, че този мед също е много лековит. След литургията, в чест на светеца, но и за здраве и плодородие, да се роят пчелите, да е много и вкусен медът се раздават обредни хлябове. Прави се богата трапеза, на нея задължително има мед. На този ден в някои райони на страната за първи път се яде диня, а на оброчното място край селището се коли овен и се прави богата трапеза.
В деня на Прокопи Пчелар не трябва да се работи на полето, за да няма порои, градушки, пожари и гръмотевици. Смята се, че който наруши забраната, няма да успее в нищо, няма да „прокопса”.
В народните вярвания пчелите са благословени от Бога, те могат да преминават границата между видимия и невидимия свят, помагат на доброто и гонят лошите сили. В раннохристиянското изкуство пчелата е символ на Христовото възкресение – на безсмъртието.
Смята се, че когато сънуваш пчели да събират мед, ще бъдеш щастлив и богат. Според народната метеорология ако пчелите стоят в кошера или летят близо до него, дори навън да е топло и слънчево, скоро ще завали, ако излязат сутрин по-рано от обикновено - денят ще е слънчев.
Защо трябва да видите тази изложба?
Тя отправя поглед към миналото: Виждате предмети, които вече са изчезнали от модерното пчеларство.
Предлага интерактивно преживяване: Позиционирането на открито в „Етър“ създава усещане за автентичност.
Съществува в специфичен културен контекст: Разбирате как народните вярвания и занаятът се преплитат.
Носи лека носталгия: Изложбата буди носталгия по по-простия, по-близък до природата живот и гордост от традициите ни.
Така че, ако планирате посещение в „Етър“, не пропускайте да се спрете под навеса до главния вход. Тази малка изложба е първата стъпка в едно незабравимо пътешествие през времето и традициите на България. А може би, след като я видите, ще се приберете вкъщи и ще си хапнете една филийка с мед с още по-голямо удоволствие!
Предлага интерактивно преживяване: Позиционирането на открито в „Етър“ създава усещане за автентичност.
Съществува в специфичен културен контекст: Разбирате как народните вярвания и занаятът се преплитат.
Носи лека носталгия: Изложбата буди носталгия по по-простия, по-близък до природата живот и гордост от традициите ни.
Така че, ако планирате посещение в „Етър“, не пропускайте да се спрете под навеса до главния вход. Тази малка изложба е първата стъпка в едно незабравимо пътешествие през времето и традициите на България. А може би, след като я видите, ще се приберете вкъщи и ще си хапнете една филийка с мед с още по-голямо удоволствие!
Автор на основния текст – Дамян Христов, уредник в музей „Етър“
Автори на допълващата информация в текста – д-р Ваня Донева и Тихомир Църов
Автори на допълващата информация в текста – д-р Ваня Донева и Тихомир Църов