На 23 април 1963 г. започва изграждането на музей „Етър“

На 23 април 1963 г. започва изграждането на музей „Етър“

Лазар Донков: между спомена и бъдещия музей

Идеята за изграждането на музея принадлежи на Лазар Донков – визионер, който далеч преди времето си разбира нуждата от съхраняване на материалната и духовна култура на българина. Още в края на 40-те години на ХХ в. Донков започва теренни проучвания в габровските села, воден от стремежа да документира и разбере традиционната архитектура и бита на своя край. Той описва впечатленията си с неподправено възхищение:

„… аз се натъквах на истински архитектурни шедьоври, плод на здравото чувство за архитектура и майсторско изпълнение от самобитни майстори строители. А запазената още уредба на някои от тези къщи говореше за изключителното чувство за изящество и красота, с която е била надарена габровката.“

Тези думи разкриват впечатленията му като етнограф, но и личната му привързаност към местната култура. За него старите къщи, чардаци и дюкяни не са само свидетелства на миналото – те са живи образи на една хармония между човека и природата, между практичното и красивото.

По време на обиколките си Донков среща и последните представители на старите занаяти. Той е впечатлен и развълнуван от срещите си с тези хора – пазители на умения, изковавани с поколения.

„Останалите тук-там, броени на пръсти, в града и околностите, прегърбени от годините занаятчии ме връщаха към светлите спомени от ранното детство, когато с часове с жадно любопитство гледах как грънчарите с голямо умение извайваха изящните глинени съдове, към бакърджиите, куюмджиите, папукчиите (майстори на различни видове обувки), към ковачите, които огъваха нажеженото желязо като восък, към ножарите, тези изкусни майстори, които носеха славата на габровските ножове извън пределите на страната.“

Тези срещи и спомени се превръщат в искрата, която подхранва идеята му – да се създаде място, където занаятите няма да угаснат, а ще продължат да живеят. Донков ясно осъзнава, че времето неумолимо заличава следите от една отиваща си епоха. Къщите се рушат, дюкяните опустяват, а старите майстори си отиват един по един. За да не изчезне този свят без следа, той се заема със сериозна проучвателска, изследователска и събирателска дейност.

В продължение на години Донков обикаля селата около Габрово, записва разкази, скицира фасади, измерва къщи и воденици, събира инструменти и предмети от бита. С изключителна последователност и упоритост той изгражда идеен и визуален образ на бъдещия музей – място, което не просто ще показва миналото, а ще го възражда пред очите на посетителя.

От книгата „60 лични истории от музей „Етър“, Габрово, 2026 г.