Била е като нас – човек, жена и майка. Минала през обиди, радости и скърби, Дева Мария заспива тихо сред съмишленици на 15 август, напускайки земния живот. И започва небесния – да помага и се грижи за хората, да ги предпазва, да измолва опрощение от сина си за греховете им. Всички молитви чува Богородица, но тези на жените са първи, защото сама познава изпитанията и мъките им.
Много преди 8 март да бъде приет за международен ден на жените, на Успение Богородично, един от най-големите и уважавани празници, се отдава почит към жената и майката. От векове той е време за среща на живите – по храмови празници, аязма, селски и родови събори и курбани, и за помен на мъртвите. На този ден работата спира, жените раздават за здраве питка от новото брашно, диня и грозде. Приготвя се каша от пиле, варено жито, царевица, тиква. В Югоизточна България на трапезата се слага мед, защото пчеларите смятат светата Дева, която също е гледала пчели, за своя покровителка.
Голяма Богородица е граничен ден.
На него свършва 15-дневният строг пост и християните се връщат към нормалното си живот.
До празника стопаните трябва да са приключили с вършитбата, защото заесенява и житото се разваля.
Откъсва се първото грозде и вече е разрешено да се бере и яде плод от лозята.
Гадае се за времето – ако на този ден вали, следващата година ще е плодородна.
Започват седенките, които не са само време за развлечение, но и подготовка за създаване на семейство. Първата за новия сезон седянка се заклажда в деня на Божата майка и с нея се открива есенно-зимния любовно-брачен календар. Докато работят, пеят, танцуват, разказват приказки и задават гатанки, момите и ергените се оглеждат за подходящ бъдещ партньор, разменят погледи, закачки, китки, пръстени, уговорки за сгледа и сватба. Младостта си знае работата, а и Богородица – закрилница на брака, семейството и майчинството, помага.
Помага и после при появата на новия човек. За по-бързо раждане бабата-акушерка (ако има) носи със себе си чудното Божигробско цвете „Богородична ръчица” или „Ръката на Мария” (Йерихонска роза), което пуска във вода. Щом сухото растение се отвори – „възкръсне”, бебето проплаква.
Най-тежко е, ако някой дом не е благословен с рожба. Надеждата за чедо на родителите стават чудотворните икони на Христовата майка и лековитите ѝ аязма. А бъде ли чута молитвата им, желанието ще се сбъдне. Защото светът не може да съществува без деца, те – без майки, а майките без небесната си закрилница – Мария Богородица.
Много преди 8 март да бъде приет за международен ден на жените, на Успение Богородично, един от най-големите и уважавани празници, се отдава почит към жената и майката. От векове той е време за среща на живите – по храмови празници, аязма, селски и родови събори и курбани, и за помен на мъртвите. На този ден работата спира, жените раздават за здраве питка от новото брашно, диня и грозде. Приготвя се каша от пиле, варено жито, царевица, тиква. В Югоизточна България на трапезата се слага мед, защото пчеларите смятат светата Дева, която също е гледала пчели, за своя покровителка.
Голяма Богородица е граничен ден.
На него свършва 15-дневният строг пост и християните се връщат към нормалното си живот.
До празника стопаните трябва да са приключили с вършитбата, защото заесенява и житото се разваля.
Откъсва се първото грозде и вече е разрешено да се бере и яде плод от лозята.
Гадае се за времето – ако на този ден вали, следващата година ще е плодородна.
Започват седенките, които не са само време за развлечение, но и подготовка за създаване на семейство. Първата за новия сезон седянка се заклажда в деня на Божата майка и с нея се открива есенно-зимния любовно-брачен календар. Докато работят, пеят, танцуват, разказват приказки и задават гатанки, момите и ергените се оглеждат за подходящ бъдещ партньор, разменят погледи, закачки, китки, пръстени, уговорки за сгледа и сватба. Младостта си знае работата, а и Богородица – закрилница на брака, семейството и майчинството, помага.
Помага и после при появата на новия човек. За по-бързо раждане бабата-акушерка (ако има) носи със себе си чудното Божигробско цвете „Богородична ръчица” или „Ръката на Мария” (Йерихонска роза), което пуска във вода. Щом сухото растение се отвори – „възкръсне”, бебето проплаква.
Най-тежко е, ако някой дом не е благословен с рожба. Надеждата за чедо на родителите стават чудотворните икони на Христовата майка и лековитите ѝ аязма. А бъде ли чута молитвата им, желанието ще се сбъдне. Защото светът не може да съществува без деца, те – без майки, а майките без небесната си закрилница – Мария Богородица.
Илюстрация – литография с успение Богородично – от фонда (едната литография в къщито на Гачевска къща)
Текстът е подготвен от Румяна Денчева, уредник в отдел „Духовна култура“.