През тези дни слънцето е най-силно, водата най-лековита, билките най-лечебни, магиите най-силни

Еньовденските празници в музей „Етър“ започват днес, 21 юни, и продължават до 24 юни.

Еньовден е най-големият летен празник, а в дните около него слънцето е най-силно, водата е най-лековита, билките са най-лечебни, магиите са най-силни.

Празникът води началото си от древността и се свързва с прастари култове към слънцето от езическото ни минало. В традиционните представи Еньо е митичен персонаж, с който се отъждествява слънцето, а в християнската религия денят е свързан с раждането на Св. Йоан Кръстител.

Дните около Еньовден са най-дългите в годината, а нощите – най-кратки. И точно нощта срещу Еньовден е изпълнена с мистика и тайнственост. Това е нощта на мамниците – магьосници, които тръгват по нивите, за да оберат чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, в която събират росата и замесват с нея питка. Слагат я в своя хамбар, вярвайки, че плодородието ще се пренесе в тяхната нива.

В нощта срещу Еньовден на места проблясват сини пламъци, за да покажат къде има заровено имане, а звездите слизат на земята и „баят“ на билките да са по-лековити.

Нашите предци са вярвали, че сутринта на Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път, окъпва се в жива вода и така подмладено, се обръща, за да тръгне назад…към зимата. Затова всички бързали да се окъпят във водата, в която преди това се е окъпало слънцето или да се отъркалят в лечебната утринна слънчева роса за здраве.

На зазоряване, преди изгрев слънце жените (билкарки, баячки, магьосници) берат билки, вярвайки, че тогава са най-лековити. Билки се берат и на Гергьовден, Св. Еремия (1.05.) и Спасовден, но на Еньовден както посочва в изследването си „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ основоположникът на българската етнография Димитър Маринов „бильобербата е обредна и повсеместна“.

Според народните вярвания болестите са седемдесет и седем и половина и за всяка от тях има билка. Само в нощта срещу Еньовден може да се открие половината билка, която е за незнайната болест.

Етнографът д-р Ангел Гоев в изданието си „Календарни обичаи на балканджиите“ посочва един интересен начин за откриването на половината билка. За тази цел баячките заграждат малко място на поляната, в което пускат костенурка. Билката, от която тя отхапе, определят за половината, незнайна билка, която има способността да разтваря всяко затворено пространство. Наричат я още билка-разковниче и може да разтвори всяко сърце. Тя е много желана от момите, за да правят любовни магии на ергените.

Седем на брой са момините билки, от които момите си свиват момина китка на Еньовден – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек. За да ги любят ергените „подсилват“ китката с любовни билки - омайниче, лепка, повет, любиче. Ако мома сложи китка от еньовче в пазвата си и преспи с нея, който момък сънува, за него ще се венчае.

От набраните билки сплитат и венец, през който моми, булки и жени преминават за здраве. Венецът е с формата на кръг, в който действа предпазваща сила, а свитите китки от билки, набрани на Еньовден, се изсушават и използват за лек през цялата година.

Заповядайте на Еньовденските празници в музей „Етър“ 21–24 юни, за да си свиете китка за здраве в работилница за свиване на момини китки!

Бъдете участници в нашата образователна семейна игра „По Еньовден с Радумко и Гиздана“, за да научите повече за празничната обредност на Еньовден и употребата на билките в миналото и днес! Очакват ви и награди на финала на играта!