Култура, традиции и мистика: Когато науката срещне древното лечителство

Намираме се в музей „Етър“ заедно с д-р Веска Спасова, която преди броени минути откри една изключително интересна изложба, включваща повече от 70 експоната, посветени на билките, лечителството и традициите, свързани с тях. Тя е дело на Регионален исторически музей – Кюстендил и до август може да бъде видяна тук, в „Етър“. Днес е 24 юни – Еньовден. Днешният ден е мистичен и доколкото разбирам, Вие сте доктор, но не лечител от конвенционалната медицина – Вие сте етнолог, но притежавате и лечителски способности.

Този ден е магичен ден, в който се проявяват силата и мощта на природата. Ние сме част от тази природа. Дори предците ни са се опитвали да живеят в хармония с нея, за която се казва, че е отражение на хармонията във Вселената. Днешният ден е празник на здравето, на благослова и благополучието, на лечебната сила на билките, на слънцето, на водата. Безбройните уханни билки, разпръснати по гори и поля, са едно от най-удивителните творения на природата – без тях светът би изглеждал твърде скучен и безцветен.

Вярно е, че в XXI век сме доста отдалечени от природата. Но всяко цвете – било то обикновено или екзотично – улавя енергията и се превръща в акумулатор, носител и източник на наистина мощна енергия. В този ден всичко, което се прави, е магично. Както казват хората – „прави се магия“, в добрия смисъл на думата.

И когато говорим за лечебната и магическа сила на растенията, тя не може да бъде отделена от баенето. Това е древна традиция, широко разпространена почти навсякъде по българските земи. Етимологията на думата означава „лекуване чрез магия“. Академик Михаил Арнаудов определя тези практики като едни от най-интересните документи на народната ни вяра. Още древният летописец Ариан в своята „История на Витиния“ разказва за нимфата Траке, която можела да „омагьосва“ всеки, но и да изцели тежко болен човек с баения и различни билки.

Баенето е вид заклинание, чрез което баячката – ритуалът се изпълнява предимно от жени, но посветените могат да бъдат и мъже – прогонва болестта в небитието или я умилостивява. Обредното лечение се извършва в точно определено време и място, по определен ред, с еднообразни и повтарящи се движения, с конкретни предмети и слова „баилки“. Така се въвежда в ритуалния акт, за да се въздейства енергийно на чакрите на човешката физиология. Универсалната основа на лечението е „извеждане на болестта от тялото на болния“. Според традиционната народна представа, болестите са резултат от вселили се демонични сили, населяващи модалностите на света, или са Божие наказание. В нашия Кюстендилски край например свръхестествените негативни въздействия са олицетворявани в т.нар. „гяволетини“, които могат да вредят на хората. В структурно-семантично отношение магическият обред се отличава със свои локални специфики – ритуалната техника и баилките се характеризират със сравнително кратки словесни текстове, съчетани с минимален брой обредни вещи и обредни действия.

Науката от своя страна все още не е напълно съгласна, че това са точни лечебни методи. Вие го знаете това не само на теория, не само сте го изследвали – Вие сте го наследили, някой Ви е предал това знание и Вие вярвате в него. Това е знание, пазено с векове. Знание, дошло от дедите ни, и формули, които работят.

При баенията основният смисъл на лечителския ритуал е здраве и живот, но не и да се навреди на човека. За разлика от врачката и магьосницата, баячката се явява лечителка – уважавана и търсена. При магията водещите цели са различни: те могат да помагат, но и да вредят, да доведат до нарушаване на човешките взаимоотношения, да причинят негативно въздействие върху психиката и физиологията на отделния човек, без той да разбере. При баенията самата мисъл, проектирана в слово и заредена със силен емоционален заряд, се превръща в заклинание, отправено към болестта. Създава се вибрация, в която е вложена информация, закодирват се вербални и поведенчески прояви. Словесните баилни формули се запазват във времето непроменени, с твърдо установен текст, който се произнася от посветеното лице шепнешком, ритмично и обикновено трикратно.

Как разбирате какво е състоянието на пациента? Как избирате коя баилка да се използва?

Както се казва – за всяка болка има билка и баилка. То се усеща от самото състояние. Това е разговор, подобен на лекарския преглед. Ако днес имаме напреднали медицински изследвания и модерни технологии, които в определени случаи все пак не успяват да помогнат, тогава човек се обръща към ирационалното. Аз имам личен пример с дъщеря ми – като малка беше „хванала очи“ и потърсихме помощта на веща жена. Съществува цяла палитра от магико-ритуална обредност – баения за страх, уроки, за плач, за кожни болести като брадавици, цирей, „сугреби“ (люта рана), за напикаване, за зачеване, за заушка и т.н.

Работата ми на терен ме срещна с жени лечителки, които практикуваха, и една от тях ми предаде знанието.

Вие практикувате ли го?

Да.

Какво умеете да лекувате?

Едно от нещата е уплахата, страхът. Често срещаните негативни вмешателства са урочасването (когато някой погледне с „лоши очи“) и уплахът. Веднъж отключил се, процесът може да се повтори и да доведе до сериозни проблеми. След преживени стресови ситуации човек изпада в психическо и физическо неразположение. Започва главоболие, световъртеж, безсъние, прилошаване, отпадналост и пр. В много случаи, в зависимост от времето, се прави веднъж или три пъти, за да се затвори този кръг на лошото.

А уроки?

И уроки, да. Това са т.нар. „лоши очи“, за които се говори. Докато разговарях с една от жените по време на проучванията си, в един момент я запитах дали има кой да я наследи, защото това е ценно знание, което помага, и тази хилядолетна традиция не трябва да бъде прекъсвана. И тя реши, че няма на кого другиго да го предаде, и така това знание стана мое. Съществуват редица техники за отстраняване на такива болезнени състояния на духа и човечкото тяло – баене на вода (доказано е, че тя има памет), на брашно, на сол и брашно, на яйце, гасене на въглен, леене на олово или восък, гасене на подкова (конска или волска), хвърляне на пепел или брашно и др. Участват и много растения като босилек, коприва, здравец, шипка, къпина, глог. Важна е ролята на предпазната и пречистваща сила на огъня и водата.

Колко време го учихте от нея?

Е, това е момент, който изисква определени ритуални условия. Не можем да говорим за фиксирано време – един час или два часа. Водещо е желанието, усещането, твоята вяра и осъзнаването, че владееш тайнство, което може да помага при нужда. Това е вид психотерапия, породена от човешката потребност за „тайното познание“. Искрено се надявам баенията да продължат да функционират, запазвайки основните си семантични ориентири. Вярвам, че и в бъдеще ще има посветени лица „свише“, които да владеят тайнството и силата на лечителските магически обреди.

Категорично не приемам някой да търси любов по магичен път. Любовта е комплексност от чувства, емоции, себеотдаване – състояние на духа, което прави човека щастлив или страдащ. За мен е дълбоко погрешно някой да дойде и да ми каже да направя нещо против волята на друг, за да го привлече или задържи. Не. Това променя кармата, това е нарушаване на планетарните неписани закони. Всеки човек има право на свободен избор. Да, съдбата ни е начертана, но имаме право на избор. Всеки индивид носи доброто в себе си. Въпросът е на какво ще даде шанс да се развие. Да правиш магия за любов и да задържаш някой, който не те обича – това означава да го „захранваш ритуално“ цял живот. Което с времето се превръща в огромно бреме. Губиш своя смисъл, губиш енергията, която иначе би споделил с някой, с когото да откриеш истинското щастие. Такава магическа намеса рано или късно се връща към теб като бумеранг с разрушителна сила. Така че изборът е ваш – как да живеете, в какво да вярвате и каква да бъде енергията в душата ви!

Относно темата за духовния свят на човека и същността и значението на сакралните топоси по българските земи, мога да кажа, че това е проблематика, която е неразделна част от традиционната ни култура. Култовите свети места винаги могат да провокират човешкото познание, да привличат любознателна публика, да бъдат обект на проучване от страна на различни изследователи. Ще споделя, че на базата на събрания теренен материал мога да твърдя – за хора, които са злоупотребили с такива места или са ги унищожили, последствията са опустошителни не само за тях, но и за целия им род. Ако не вярваш – просто го остави на този, който има вяра и надежда. Намери своето место в света, своята вяра, която ще те води напред, но не пречи на другите. Това е балансът, който трябва да пазим, за да живеем по-добре.

Как науката и този, да го наречем по-духовен подход, се срещат?

Срещата зависи от менталността на човека и представите му за света. Мотивацията е повлияна от личните преживявания и кореспондира с различни стремежи. За мен са важни теренните проучвания, директните наблюдения и впечатления. Контактите с различните хора разкриват дълбоки пластове на народната душевност и интересна традиционна култура.

Да, но за Вас това не е просто суха роля на изследовател или чисто научно проучване. За Вас виждам, че това е дълбоко преживян личен опит. Дори когато ми разказвахте и особено когато започнахме да говорим за любовта, усетих как гласът Ви се промени, омекна. Затова смятам, че в него има истинска духовност.

Благодаря за вашето усещане, но аз не крия, че съм емоционален човек. За мен това е един миг на целенасочено откъсване от обичайното, доверявайки се на ритуалното и трансцендентното. Много важна е вярата по време на обреда. Необходима е както на мен, така и на болния – да ми се довери в това, което правя, и чрез „планетарното благоволение“ да очакваме да се случи чудото. Значим акцент е прагматичният елемент. Висшата сила, в чието съществуване се вярва и е актуална във всекидневното мислене, е непозната, невидима, но разпознаваема като същност в практическия си ефект върху живота на хората.

В Кюстендилския музей имаме изложба, посветена на митологията и демонологията. Едната ѝ половина е посветена на хтоничните и митичните същества – самодивите, халите, змейовете, караконджулите и други, натоварени с различен митологичен смисъл. Тези митични образи са експонирани благодарение на колегата по консервация и реставрация Десислава Камберова, която вложи огромен труд и създаде изключително въздействащи създания. А другата половина е посветена на живота и новото начало. Тази борба между доброто и злото е вечната матрица, която човечеството следва. Днес казваме, че това е абстрактна и далечна тема, но в миналото тя е била изключително актуална. В миналото, през дългите вечери край огъня, отвъд светлината на огнището тъмнината е изпълвала човешката душа със страх и я е подтиквала към „фантазии“.

В съвременния модерен свят връзката с редица демонични същества е напълно заличена. Тяхната дълбока архетипна същност продължава да битува само в българския фолклор и в съзнанието на по-възрастното население, с променени наслагвания и трансформации. Старите български традиции и митологични представи са забравени, „осъдени“ като суеверия и отживелици. От друга страна, човекът не е преставал да търси адекватно обяснение на невидимото и необяснимото. Продължава да вярва в „злите сили“ на отвъдното, но идентифицирани като отрицателна енергия, причинена от лоши очи, завист, злоба, магия, войни и т.н. Може би вярата в магията на чудодейното, необяснимото, загадъчното винаги ще има свое особено място в човешката душа и ще се активира тогава, когато рационален изход няма!