За родителите всеки ден е ден на детето. Животът на семейството се върти около малкия човек – с неговите усмивки, въпроси, игри, страхове и мечти. Всеки ден носи грижа и радост, умора и щастие, защото всичко е в името на най-ценното – децата.
Не е случайно, че почти всяка държава има свой празник, посветен на детството. За Международен ден на детето се заговаря още през 1925 г. в Женева по време на Световната конференция по въпросите на детското здраве. България е сред първите страни, които започват да отбелязват празника – още от 1928 г. Решението 1 юни да бъде Ден на детето се утвърждава в края на 40-те години на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите дати, посветени на децата.
Но какво прави едно дете щастливо? Освен обич, внимание и грижа, децата винаги са имали нужда и от игра.
Играчките съществуват още от древността. Археолозите откриват глинени фигурки, кукли, животни и миниатюрни предмети още от неолита. Играта никога не е била просто забавление – чрез нея детето опознава света, учи се да общува, да взема решения, да бъде смело, сръчно и любопитно. В игрите се раждат приятелства, развиват се въображението и чувството за общност.
Всяко време има своите играчки. От дървените кончета и парцалените кукли до настолните игри и електронните устройства – детството винаги отразява света на възрастните. Днес дигиталните технологии все повече променят начина, по който децата играят и общуват, а традиционните игри постепенно остават в миналото.
Именно затова през 2021 г. музей „Етър“ започва кампания за събиране на стари и не толкова стари играчки. Хора от различни градове даряват кукли, пумпали, настолни игри, книжки и детски играчки, пазени през поколенията. Всеки предмет носи спомен за едно детство – различно, но познато.
И макар днешните деца да растат сред екрани и технологии, играта остава непроменена в своята същност – тя е радост, откривателство и свобода.
Защото когато има игра, всички ставаме малко деца.