1920: Един септемврийски ден на семейство Груеви и прислужницата им Биляна

Беше един топъл септемврийски ден на 1920 година. Слънцето кротко се провираше измежду облаците, а над земята се стелеше мека есенна топлина.

Стойна, съпругата на заможния и уважаван сред гражанството текстилен предприемач Васил Груев, стана рано, погледна през прозореца и реши, че днес ще се поразходи – придужена от мъжа си, по градсаката чаршия, за да закупят някои потребни за дома неща.

Слугинята Биляна се беше разшетала още по тъмно.

Господарите излязоха навън. От отворените врати на дюкяните се носеше мирисът на кожа, платове, кафе и тютюн. Васил и Стойна се спираха ту пред един, ту пред друг дюкян, разговаряха с продавачите и избираха необходимото.

След като свършиха работата си, двамата не побързаха да се прибират. Направиха една кратка разходка из града. Облаците се бяха спуснали още по-ниско, а студът ставаше все по-осезаем.

Двамата влязоха в църквата, прекръстиха се и постояха известно време в мълчалива молитва. Когато излязоха от храма, поеха обратно към дома си.

Когато излязоха от храма, поеха обратно към дома си.

Голямата къща на семейство Груеви се намираше на по-тиха улица, далеч от шумотевицата на чаршията. Когато Васил и Стойна влязоха, на входа ги очакваше шестнадесетгодишната Биляна — тяхната прислужница.

През целия ден момичето се бе грижило за дома. Беше изчистило стаите, подредило покъщнината, запалило печката и приготвило вечерята.

— Добър вечер, господине. Добър вечер, госпожо — поздрави Биляна и направи почтителен поклон.

— Добър вечер, Биляно — отвърна Стойна. — Наред ли е всичко?

— Наред е, госпожо. Всичко е приготвено. Вечерята е готова и само ви чаках да се приберете.

Васил свали шапката и сакото си и ги подаде на момичето.

— Добре си се потрудила, Биляно. Благодаря ти.

— Това ми е работата, господине — отвърна тихо тя.

Стойна влезе в гостната, а Васил я последва. В къщата беше топло и приятно. След студа и мъглата навън топлината на дома се усещаше още по-силно. Билянa беше запалила огнището. Младата прислужница нареди трапезата и поднесе приготвената вечеря. Скоро Васил и Стойна седнаха един срещу друг на масата.

Отвън вече се свечеряваше. Мъглата обгръщаше къщите, а вятърът свиреше тихо между голите клони на дърветата.

В дома на Груеви всичко изглеждаше спокойно.

Бѣше единъ топълъ септемврийски день на 1920 година. Слънцето кротко се провираше измежду облацитѣ, а надъ земята се стелѣше мека есенна топлина.

Стойна, съпругата на заможния и почитанъ между гражданството текстиленъ предприемачъ Василъ Груевъ, стана рано, погледна презъ прозореца и реши, че днесъ ще се поразходи — придружена отъ мъжа си, по градската чаршия, за да закупятъ нѣкои потребни за дома нѣща.

Слугинята Биляна се бѣше разшетала още по тъмно.

Господаритѣ излѣзоха навънъ. Отъ отворенитѣ врати на дюкянитѣ се носѣше мирисътъ на кожа, платове, кафе и тютюнъ. Василъ и Стойна се спираха ту предъ единъ, ту предъ другъ дюкянъ, разговаряха съ продавачитѣ и избираха необходимото.

Отъ отворенитѣ врати на дюкянитѣ се носѣше мирисъ на кожа, платове, кафе и тютюнъ. Василъ и Стойна се спираха ту предъ единъ, ту предъ другъ дюкянъ, разговаряха съ продавачитѣ и избираха необходимото.

Следъ като свършиха работата си, двамата не побързаха да се прибиратъ. Направиха една кратка разходка изъ града. Облацитѣ се бѣха спуснали още по-ниско, а студътъ ставаше все по-осезателенъ.

Двамата влѣзоха въ църквата, прекръстиха се и постояха известно време въ мълчалива молитва.

Когато излѣзоха отъ храма, поеха обратно къмъ дома си.

Голѣмата кѫща на семейство Груеви се намираше на по-тиха улица, далечъ отъ шумотевицата на чаршията. Когато Василъ и Стойна влѣзоха, на входа ги очакваше шестнадесетгодишната Биляна — тяхната прислужница.

Презъ цѣлия день момичето се бѣше грижило за дома. Бѣше изчистило стаитѣ, подредило покѫщнината, запалило печката и приготвило вечерята.

— Добъръ вечерь, господине. Добъръ вечерь, госпожо — поздрави Биляна и направи почтителенъ поклонъ. — Добъръ вечерь, Биляно — отвърна Стойна. — Наредъ ли е всичко? — Наредъ е, госпожо. Всичко е приготвено. Вечерята е готова и само ве чакахъ да се приберете.

Василъ свали шапката и сакото си и ги подаде на момичето.

— Добре си се потрудила, Биляно. Благодаря ти. — Това ми е работата, господине — отвърна тихо тя.

Стойна влѣзе въ гостната, а Василъ я последва. Въ кѫщата бѣше топло и приятно. Следъ студа и мъглата навънъ топлината на дома се усещаше още по-силно. Биляна бѣше запалила огнището. Младата прислужница нареди трапезата и поднесе приготвената вечеря. Скоро Василъ и Стойна седнаха единъ срещу другиго на масата. Отвънъ вече се свечеряваше. Мъглата обгръщаше кѫщитѣ, а вѣтърътъ свирѣше тихо между голитѣ клони на дърветата. Въ дома на Груеви всичко изглеждаше спокойно.