Мария Николова разказва любопитната история на баба си Мара.
„Тя е родена в Габрово в учителско семейство. Веднага след завършване на местната гимназия започва да преподава в училище. Всеки ден, отивайки на работа, минава край дома на Георги Атанасов, 37 – 38-годишен ерген, солиден търговец с добро име. Той харесва девойката и ѝ предлага брак. 19-годишната госпожица, макар да се стъписва първоначално, приема, вероятно привлечена от почтеността и финансовата стабилност на кандидата. След сватбата Мара Атанасова се проявява като голяма къщовница. Домът ѝ е един от най-добре подредените в града и тя обича да го показва пред гости. Семейството има двама сина Никола и Петър – бъдещи юрист и лекар. Майката много държи на образованието и от малки децата учат немски език. При завършване на Априловската гимназия те са първенци на випуските си и владеят перфектно няколко езика. Мара също учи немски език за да придружава съпруга си при пътуванията му до Германияза срещи с търговски му партньори.“
Елегантна, с вкус и възможности, Мара си шие и купува красиви тоалети и шапки, за да бъде в крак с модата през 30 – 40-те години на миналия век. Част от тези красиви аксесоари са дарени на музея от нейната внучка.