Да крачиш с ботуши от Дивия запад по Етърската чаршия
Представете си следната сцена: годината е 1934-та. По калдъръма на балканското село Етър се разхождат хора по навуща, цървули или градски обувки. Изведнъж от завоя се появява мъж. Облечен е в шикозен костюм, на главата си има широкопола шапка, а на краката... кафяви кожени ботуши до коленете, стегнати с безброй връзки!
Това не е филмов декор и не, Клинт Истууд не е гостувал в Габрово. Това е Димитър Щерев Рибарев – етърският емигрант, който се завръща у дома с истински американски ботуши (т.нар. краги).
От Солун през Гарванов камък... до Америка
Животът на Димитър е готов сценарий за приключенски сериал. Роден край Солун, на 16 години той се озовава в Габрово, където баща му работи като строител. В Етъра намира любовта на живота си – Недка, раждат им се деца, но времената след Първата световна война са сурови. Балканът е красив, но не храни преселници без имот.
След като превива гръб като миньор и парите пак не стигат, през 1927 г. Димитър решава да направи най-смелата крачка – хваща кораба за Америка, за да търси късмета си в Земята на неограничените възможности.
Какво донесе Димитър от Дивия запад?
Седем години Димитър обикаля Америка. Работи какво ли не, гази из прашните каубойски пустини и опасните блата... Е, милионер не става, но пък се завръща в Етъра с три неща, които го превръщат в абсолютна сензация:
Костюм и каубойска шапка – за да знаят всички, че идва от Ню Йорк (или поне от Тексас).
Ботушите-краги – уникални обувки, създадени да издържат на всичко, които дълго след това събират погледите по габровските улици.
Езиково богатство – Димитър вече говори перфектен английски, който гордо добавя към българския, гръцкия и турския, които знае от дете. Ето това се казва истински гражданин на света!
Предметите, които разказват истории
Днес тези легендарни ботуши са част от паметта, която музеят пази. Те са доказателство, че „Етър“ винаги е бил свързан със света – чрез занаятите, чрез хората си и чрез техните невероятни съдби.
Следващият път, когато се разхождате по Чаршията, се заслушайте в калдъръма... Кой знае, може би все още отеква ехото от американските ботуши на Димитър Рибарев!